Ливан е поставен несигурно между мира и войната
Писателят е автор на „Черна вълна“, изтъкнат сътрудник в Института за глобална политика на Колумбийския университет и сътрудник на FT
Времесен министър на външните работи на Ливан, Абдалах Бу Хабиб направи изумително откровено признание за безсилие на 3 януари в телевизионно интервю с Кристиан Аманпур от CNN. Ден по-рано при предполагаем израелски ракетен удар беше убит високопоставен лидер на Хамас в южните предградия на Бейрут, бастион на Хизбула.
Това беше първият подобен удар срещу Бейрут след войната през 2006 г. между Израел и Хизбула. Паниката се разпространи в страната, тъй като ливанците се притесняваха, че отмъщението на Хизбула ще предизвика тотална война. Запитан дали шиитската въоръжена група и политическа партия могат да бъдат сдържани, Бу Хабиб отговори: „Решението е тяхно; надяваме се, че няма да се ангажират с по-голяма война.
Решенията за война и мир отдавна са извън ръцете на ливанската държава, връщайки се през 1969 г., когато Ливан подписа споразуменията от Кайро, които дадоха на базираните там палестински партизански бойци свободата да използват своите територия за удар по Израел. Това в крайна сметка ще доведе до опустошителната израелска инвазия в страната през 1982 г., напускането на палестинските бойци и лидери, създаването на Хизбула и 17-годишната израелска окупация на Южен Ливан.
След като гражданската война приключи през 1990 г., съдбата на Ливан на практика беше в ръцете на неговите господари в Сирия, съюзник на Иран. Тогава сирийският президент Хафез ал-Асад често използва Хизбула, за да преговаря с Израел чрез огън през Ливан. Днес Дамаск е васал на Техеран, докато Хизбула се превърна в мощна, тежко въоръжени регионална паравоенна сила, работеща в тясно сътрудничество с Иран.
Ден след интервюто на Бу Хабиб дойде отговорът на Хизбула. Лидерът на групировката Хасан Насрала предупреди Израел, че ако започне война срещу Ливан, Хизбула ще отвърне силно. С други думи, удар срещу лидер на Хамас в сърцето на контролирана от Хизбула зона в ливанската столица все още не се квалифицира като обявяване на война. Насрала също така отвори вратата за диалог, за да сложи край на тримесечните трансгранични сблъсъци.
В знак на готовност временният премиер на Ливан Наджиб Микати изпрати писмо до ООН, в което сигнализира готовността на страната му да приложи Резолюция 1701 на ООН, която предвижда само правителствени сили и сили на ООН да присъстват по границата на Ливан с Израел. Той също така изисква Израел да се въздържа от нахлувания във въздушното пространство и територия на Ливан.
Но въпросът кой решава войната и мира не е единствената главоблъсканица, пред която е изправен Ливан. Времето е друго. Насрала каза, че диалогът ще бъде възможен едва след края на войната в Газа. След това Микати повтори тази реплика. Израел даде да се разбере, че повече няма да толерира заплахата, представлявана от Хизбула на северната му граница, но Вашингтон многократно предупреди израелците да не започват по-широка офанзива срещу Ливан.
През декември израелски официални лица предупредиха, че прозорецът за дипломатическо решение е шест до осем седмици. Ще съвпадне ли това с намаляване на интензивността на кампанията на Израел в Газа, което да позволи на Насрала достоверно да каже на последователите си, че войната е приключила и диалогът може да продължи?
Допълнителен към сложността е фактът, че Ливан е без президент повече от година. Обявяването на война може да не е в правомощията на ливанската държава, но подписването на мир или поне трайно прекратяване на военните действия ще изисква конституционно упълномощено, легитимно лидерство.
Ливан е малка страна с фалирала икономика, която няма никаква тежест като регионален играч. И все пак в страна, която винаги е била бойно поле за посредници, постовете на президент и министър-председател са обект на интензивно пазарене. Регионални сили като Иран или Саудитска Арабия използват това, за да прожектират влияние или да защитят своите интереси, докато политическите лидери на Ливан си играят, чакайки да видят накъде духат регионалните ветрове.
Сюлейман Франджиех, издънка на известно християнско семейство от север и приятел на Башар ал-Асад, беше обявеният кандидат за президент на онези, които се присъединиха към Иран, много преди войната в Газа. Сега те отново ще настояват за своя кандидат, като твърдят, че той може да внесе спокойствие на границата, ако бъде избран. Преди това опозицията номинира Джихад Азур, високопоставен служител на МВФ и бивш министър на финансите. Но трети, необявен кандидат е командващият армията на Ливан Джоузеф Аун, вероятен фаворит на Вашингтон. Избирането му ще покаже, че предстои по-широко регионално уреждане, след като войната в Газа приключи.
Междувременно ливанците, чувствайки се безсилни, са оставени да задават един и същ въпрос всеки ден: „Шуу, фи харб ?“ И така, има ли война?
