Лори Мур е сред носителите на наградата на Националния кръг на книжните критици

Романистката Лори Мур в четвъртък завоюва премията на Националния кръг на книжните критици за фантастика за „ Аз съм безприютен, в случай че това не е моят дом ”, нейният разказ, който наблюдава унищожен млад преподавател, който потегля на странствуване с оживения мъртвец на някогашната си другарка, която се е самоубила.

В откъс, един от журито, Дейвид Варно, похвали романа като „ сърцераздирателна и занимателна история за призраци “ и „ незабравимо достижение от незабравим американски създател “.

Наградите, които бяха оповестени на гала в New School в Ню Йорк, са измежду най-престижните литературни награди в Съединените щати. За разлика от други огромни награди, носителите се избират от критици на книги, вместо от комисии, формирани от създатели или учени.

Организацията на критиците, която е учредена през 1974 година, се състои от на повече от 700 критици и редактори на рецензии. Наградите в четвъртък бяха приети за произведения, оповестени предходната година и бяха отворени за създатели на книги, оповестени на британски в Съединените щати.

Млад мъж потегля на странствуване с оживения мъртвец на някогашната си другарка, която се е самоубила, в история за призраци и зомби романтика, която се развива както през 19-и, по този начин и през 21-ви век. В обзор на романа на Times, първият на Мур от 14 години, Дуайт Гарнър похвали Мур като „ съвършен консуматор на британски език; нейните влагоотвеждащи фрази удостоверяват и препотвърждават здравия ви разсъдък. “

Автобиография

“ Как да кажем Вавилон: спомен ” от Сафия Синклер

Мемоар за израстването в непоколебим Растафарианско домакинство и се пробва да се откъсне от татко си и подчинението, което той изисква. В рецензията на записките в Times се споделя: „ Заради чистата си наслада на прозата, книгата е прием. Монтего Бей на Синклер капе с нежна страст и трудност, които ви съблазняват като прясна рана, която постепенно боцка и усеща. ”

Биография

“ Уини и Нелсън: Брачен портрет ” от Джони Стайнбърг

Тази биография разказва брака на южноафриканския водач Нелсън Мандела и Уини Мадикизела-Мандела, в това число десетилетията им разграничени, до момента в който Мандела беше затворен на остров Робен и Мадикизела-Мандела стана съществена фигура в съпротивата против апартейда.

Асгарян, публицист, който е писал за правни въпроси за The Texas Tribune, проверява шокираща покруса, случила се през 2018 година, когато S.U.V. падна от канара около крайбрежна автомагистрала, убивайки осемчленно семейство. Тя споделя ужасяващите детайлности за това, което следователите са заключили, че не е акцидент, а убийство-самоубийство, и също по този начин разкрива методите, по които систематичните пропуски в системата за приемна грижа може да са съдействали за гибелта на децата.

Поезия

“ Фантомна болежка Крила ” от Kim Hyesoon

В превод от корейски от Don Mee Choi, тази стихосбирка „ се чете като многообразие от ужаси – населявани от духове, гротескни, без бъдеще “, написа Елиза Габърт в критика в The Times.

Наградата за книга на Грег Бариос за превод

“ < strong class= " css-8qgvsz ebyp5n10 " > Студени нощи на детството ” от Тезер Йозлю, преведено от Морийн Фрийли

Наградата за превод, присъждана взаимно на създатели и преводачи, беше даден на разказ на Йозлю, турски публицист, умрял през 1986 година Първоначално оповестен през 1980 година и публикуван на британски в Съединените щати предходната година от Transit Books, разказът наблюдава жена, която се бори с психологично заболяване и я изследва половост. Наградата е кръстена на Бариос, стихотворец, драматург и критик, който умря през 2021 година

Награда " Джон Леонард "

“ В очакване да бъдеш задържан през нощта: записки на уйгурски стихотворец за геноцида в Китай ” от Тахир Хамут Изгил, преведено от Джошуа Л. Фрийман

В този спомен, който завоюва премията за най-хубава дебютна книга, Изгил, стихотворец, споделя за преследването и терора, с които се сблъсква като член на мюсюлманското уйгурско малцинство в Китай, когато той живееше в Урумчи, град в западния китайски район Синдзян. „ Това в действителност е психически трилър, макар че разказът се развива като типичен филм на ужасите, до момента в който относителната нормалност се разтваря в призрачен сън “, написа Барбара Демик в критика в The Times. Наградата е кръстена на Леонард, книжовен критик и съосновател на организацията на критиците, който умря през 2008 година

Критика

„ Deadpan: Естетиката на черното неизразяване “ от Тина Пост

Пост, помощник по британски език в Чикагския университет, изследва целенасоченото удържане като инструмент, употребен от основателите на черна просвета.