Националистически партии, крайнолеви във възход преди федералните избори в Белгия в неделя

БРЮКСЕЛ (АП) — Последният път, когато федерални избори бяха извършени в Белгия през 2019 година, бяха нужни близо 18 месеца, преди нов министър-председател да може да постави клетва, с цел да управлява седемпартийно съдружно държавно управление.

Чакането беше още по-дълго след гласуването през 2010 година, когато страната се нуждаеше от 541 дни, с цел да сформира държавно управление, което към момента е международен връх.

Белгийските гласоподаватели се връщат към националните урни в неделя, по отношение на гласуването за Европейския съюз, на фона на напредък както на крайната десница, по този начин и на крайната левица в страната. Гласуването може да значи идни комплицирани договаряния в страна с 11,5 милиона души, които са разграничени по език и дълбоки районни идентичности.

Белгия е разграничена по езикови линии, с франкофонска Валония на юг и холандскоговоряща Фландрия на север, а държавните управления непроменяемо се образуват от обединения, формирани от партии от двата района.

Последните изследвания на публичното мнение демонстрират, че на хоризонта се задава ново главоболие.

Две фламандски националистически партии са на път да съберат най-вече гласове във Фландрия, като крайнодясната Vlaams Belang, която поддържа независимостта на Фландрия, се чака да завоюва повече от 25% от гласовете. Точно след него десният националистически Нов фламандски алианс (N-VA) може да получи към 20% от гласовете.

Във френскоговорящата Валония Социалистическата партия се чака да събере до една четвърт от гласовете пред либералите и крайнолявата Белгийска работническа партия. По-бедната Валония - чийто крах стартира през 60-те години на предишния век, до момента в който стопанската система на Фландрия вървеше нагоре - обичайно клони в интерес на националното единение, защото за района евентуално ще му бъде мъчно да оцелее стопански самичък.

Ако най-близките прогнози се потвърдят, съставянето на държавно управление ще бъде извънредно мъчно, изключително в случай че фламандските националисти обединят сили с крайнодесните на районно равнище, ход, който евентуално ще ги изключи от съдружните договаряния с умерените партии.

Белгийските гласоподаватели избират в неделя освен нов федерален парламент, само че и районни парламенти и членове на Европейския парламент.

Софи Уилмс, някогашен про-бизнес демократичен длъжностен министър-председател, към този момент предизвести, че няма да се включва в възможни съдружни договаряния нито с крайната десница, нито с крайната левица. Тя също предвижда „ големи проблеми “, в случай че съюзът сред N-VA и Vlaams Belang се оформи, нещо, което водачът на N-VA Барт Де Уевър до момента е изключвал.

„ Това би направило образуването на федералното държавно управление съвсем невероятно “, цитира тя в белгийските медии. „ Никой не желае да образува коалиция с партия, която се съюзява с Vlaams Belang. “

Нарастването на антиимигрантската и сепаратистка Vlaams Belang отразява наклонност, при която популистки и крайнодесни партии вършат облаги в Европейски Съюз през последните години. В Белгия обаче Vlaams Belang до момента беше блокиран от влизане в държавни управления, защото други фламандски партии дадоха обещание да го изключат от властта.

Според Лаура Джейкъбс, политолог в университета в Антверпен, една от главните активите на Vlaams Belang е, че не е взел участие в актуалното държавно управление, водено от либерала Александър Де Кроо.

„ Виждаме повишаване на недоволството измежду гласоподавателите, доста отрицателни страсти и партията съумява да канализира този яд и да въплъти решение на недоверието на политическата класа във Фландрия “, сподели тя в публикация за Центърът за проучвания и изследвания към Фондация Робърт Шуман.

„ Проучванията демонстрират, че малко гласоподаватели се усещат показани от политическата класа на власт и Vlaams Belang играе на това възприятие значително “, сподели тя.

Също по този начин не е ясно дали социалистите и радикалната левица биха могли да намерят общ език и да се обединят със Зелените след изборите, изключително заради двусмислените възгледи на Работническата партия по отношение на поддръжката на Запада за Украйна и НАТО.