Новите трудови правила имат за цел да предложат повече сигурност на работещите в концерти, въпреки че някои работодатели вероятно няма да бъдат доволни
Администрацията на Байдън въведе във вторник ново трудово правило, което има за цел да предотврати погрешното класифициране на работниците като „независими изпълнители“, стъпка, която може да засили както правната защита, така и компенсациите за много от работната сила в САЩ.
Правилото на Министерството на труда, което администрацията предложи преди 15 месеца, заменя отменен стандарт от ерата на Тръмп, който свали летвата за класифициране служители като изпълнители. Такива работници нито получават федерална защита на минималната работна заплата, нито отговарят на изискванията за обезщетения на служителите, като здравно осигуряване и платени болнични.
Промените отдавна се разглеждат като особено лоша новина за компании като Uber и DoorDash – пионери на така наречената икономика на концерти, в която компаниите по същество разчитат на армии от шофьори на свободна практика, хора за доставка и други, за да предоставят услуги без традиционна защита на труда. Някои служители на концерти казват, че предпочитат нещата по този начин, възхвалявайки свободата да определят собствените си часове и графици. Но други се оплакват от експлоатация от страна на компаниите.
Финансовите пазари изглежда пренебрегнаха изтеклата новина за споразумението в понеделник. Акциите на Uber и Lyft, които спаднаха съответно с 10% и 12%, когато администрацията разкри предложените правила през октомври 2022 г., се повишиха с 2,5% и 5,8% в понеделник.
Една значителна промяна в новите правила, които влизат в сила на 11 март, включва начина, по който Министерството на труда и федералните съдии решават дали работниците са правилно класифицирани като независими изпълнители. По-специално от работодателите ще се изисква да обмислят дали работата, изпълнявана от такива работници, е неразделна част от бизнеса на работодателя.
Това може да засегне компаниите, базирани на приложения, които разчитат почти изцяло на работници на свободна практика, за да предоставят своите услуги . В такива случаи тази разпоредба може да наклони везните към класифицирането на такива хора като редовни служители, а не като изпълнители.
Новото правило насочва работодателите да вземат предвид шест критерия за определяне дали даден работник е служител или изпълнител, без предопределяне дали едното надделява над другото. Критериите включват също така степента на контрол от страна на работодателя, дали работата изисква специални умения, степента на постоянство на връзката между работник и работодател и инвестицията, която работникът прави, като например плащания за автомобили.
Правилото обаче няма същата тежест като законите, приети от Конгреса или щатските законодателни органи, нито уточнява дали някоя конкретна компания или индустрия трябва да прекласифицира своите работници. По същество той просто предлага тълкуване на това кой трябва да отговаря на условията за защита съгласно Закона за справедливите трудови стандарти от 1938 г.
