Новите трудови правила имат за цел да предложат повече сигурност на работещите в концерти, въпреки че някои работодатели вероятно няма да бъдат доволни
Администрацията на Байдън вкара във вторник ново трудово предписание, което има за цел да предотврати неправилното систематизиране на служащите като „ самостоятелни реализатори “, стъпка, която може да ускори както правната отбрана, по този начин и обезщетенията за доста от работната мощ в Съединени американски щати.
Правилото на Министерството на труда, което администрацията предложи преди 15 месеца, заменя анулиран стандарт от ерата на Тръмп, който смъкна летвата за систематизиране чиновници като реализатори. Такива служащи нито получават федерална отбрана на минималната работна заплата, нито дават отговор на условията за компенсации на чиновниците, като здравно обезпечаване и платени болнични.
Промените от дълго време се преглеждат като изключително неприятна вест за компании като Uber и DoorDash – пионери на по този начин наречената стопанска система на концерти, в която фирмите всъщност разчитат на армии от водачи на свободна процедура, хора за доставка и други, с цел да дават услуги без обичайната отбрана на труда. Някои чиновници на концерти споделят, че избират нещата по този метод, възхвалявайки свободата да дефинират личните си часове и графици. Но други се оплакват от употреба от страна на фирмите.
Финансовите пазари наподобява подцениха изтеклата вест за съглашението в понеделник. Акциите на Uber и Lyft, които спаднаха надлежно с 10% и 12%, когато администрацията разкри препоръчаните правила през октомври 2022 година, се покачиха с 2,5% и 5,8% в понеделник.
Една забележителна смяна в новите правила, които влизат в действие на 11 март, включва метода, по който Министерството на труда и федералните съдии вземат решение дали служащите са вярно класифицирани като самостоятелни реализатори. По-специално от работодателите ще се изисква да обмислят дали работата, изпълнявана от такива служащи, е неразделна част от бизнеса на работодателя.
Това може да засегне фирмите, основани на приложения, които разчитат съвсем напълно на служащи на свободна процедура, с цел да дават своите услуги. В такива случаи тази наредба може да наклони везните към класифицирането на такива хора като постоянни чиновници, а не като реализатори.
Новото предписание насочва работодателите да вземат поради шест критерия за установяване дали даден служащ е чиновник или реализатор, без предопределяне дали едното надвива над другото. Критериите включват също по този начин степента на надзор от страна на работодателя, дали работата изисква специфични умения, степента на неизменност на връзката сред служащ и шеф и инвестицията, която служащият прави, като да вземем за пример заплащания за коли.
Правилото обаче няма същата тежест като законите, признати от Конгреса или щатските законодателни органи, нито прецизира дали някоя съответна компания или промишленост би трябвало да прекласифицира своите служащи. По създание той просто предлага пояснение на това кой би трябвало да дава отговор на изискванията за отбрана според Закона за справедливите трудови стандарти от 1938 година
