Пациентите губят доверие в лекарите. Медицината страда.
Пристигнах в болницата една неотдавнашна сутрин и открих екип от лекари, събрани точно пред една пациентска стая. Пациентът се бореше - дишането му беше твърде бързо и плитко. Дни наред се опитвахме да преминем границата между лечението на болката, причинена от бързо растящия му рак, и удължаването на живота му.
За една нощ той се влоши. Семейството му, борейки се с неизбежността на смъртта му, беше стигнало до колеблив план и аз трябваше да се уверя, че жена му разбира какво предстои. Обясних, че ако поставим дихателна тръба, както беше решила през нощта, мъжът й ще бъде упоен. Когато останалата част от семейството им пристигнеше в Бостън, щяхме да извадим тръбата и той щеше да умре. Нямаше да успеем да го събудим — ако го направим, само щеше да му причини страдание.
При тези думи жена му се стегна. Защо не може да се събуди? Обясних, че ракът му е толкова напреднал, че да го събудя би означавало да му дам съзнателното съзнание, че се дави. Гледах как ме приема, този лекар, когото никога не беше срещала преди, й казваше нещо, което не искаше да чуе. Изражението й се промени. „Защо да ти вярвам?“ попита ме тя. И тогава гласът й стана по-твърд: „Не мисля, че го правя.“
В стаята цареше тишина. Съпругата на моя пациент погледна в чантата си, търсейки кърпичка. Погледнах надолу към краката си. Защо трябва да ми вярва? Носех маратонки с моите скраб панталони и се чудех дали тя щеше да ми се довери без съмнение, ако изглеждах по-професионално, или ако бях по-възрастен или мъж. Може би, но в този момент имаше много повече. Това не беше само за един лекар и един член на семейството, а вместо това за обществото, за което медицинската система вече не е институция, на която да се вярва.
най-ниските нива от януари 2019 г. В резултат на това повече хора търсят по-малко конвенционални гласове на „авторитет“, които се доближават до техните вярвания. Робърт Ф. Кенеди-младши, дългогодишен скептик по отношение на ваксините, водещ кампания за президент, намира двуцифрена подкрепа в някои социологически проучвания и превърна медицинската свобода в повтаряща се тема на своята кандидатура.Това е сравнително нов терен за американските лекари. Когато бях на медицинско обучение, не говорехме много за доверие. През ранните си години като лекар почти не си вярвах и всъщност се чувствах неудобно от отговорността, която имах да поддържам пациентите си живи. Едва наскоро се хванах да мисля какво се случва, когато тази ефимерна съставка в отношенията лекар-пациент се изгуби.
Медицинският скептицизъм не е същото като медицински нихилизъм. Данните зад лекарствата, които лекарите предписват, и решенията, които вземаме, не трябва да са само наша компетентност; обществеността има право да преглежда числата и да взема свои собствени решения относно риска и ползата. Но когато този скептицизъм се измести в жалко и непоправимо неверие, виждаме, че някои пациенти вземат опасни решения. И когато лекарите реагират с разочарование, това само още повече ни разделя от тези пациенти.
Доверието понякога може да бъде възстановено чрез ясно представяне на факти и цифри, но това е повече от обяснение числа. Казваме на пациентите неща за тялото, които не се виждат. Препоръчваме промени в начина на живот и лекарства за лечение или предотвратяване на проблеми, които може да не се усещат. Хирурзите се позовават на дълбока версия на доверието, наречена хирургически договор: идеята, че когато хората лягат под ножа, те позволяват на своя хирург да ги разболее още повече - да ги разреже - за да ги направи по-добри. Това доверие трябва да се спечели.
към редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .Следвайте раздела за мнение на New York Times относно , , , и .
