Преглед на филма: В „Огледала № 3“, тънък и елегантен разказ за взаимна рехабилитация
Завладяващата и възстановяваща нова драма на Кристиан Петцолд „ Огледала № 3 “ стартира с един взор и автомобилна злополука.
Развалините и дълготрайните последствия от тях от дълго време са белязали филмите на Петцолд, може би най-изтъкнатият режисьор на Германия. В най-хубавия си и най-изящно настойчив филм, „ Феникс “ от 2014 година, оживяла от Аушвиц и кабаретна певица (Нина Хос, колосално добра) се завръща неразпозната в родния си град в Германия с реконструирано лице, при брачен партньор, за който се твърди, че я е предал на нацистите.
„ Огледала № 3 “ няма това филмовата величественост на мелодрамата; това е по-скоро леко енигматично камерно парче. Но също по този начин е ангажиран да сглоби живота си още веднъж след нещастието и може би да откри някакъв катарзис в музиката. (Заглавието идва от пиеса за пиано на Равел.) И стряскащата му мощ ще се промъкне към вас, сходно на „ Феникс “.
Лаура (Паула Биър, звездата от „ Ундина “ и „ Транзит “) на Петцолд, студентка по пиано от Берлин, насилствено се вози на задната седалка на кола. Първият ни взор към нея, преди този момент пътешестване, беше да се взираме празно, може би самоубийствено, в река. С Лора е нейният другар музикант, Якоб (Филип Фроасан) и продуцент, който Якоб се надява да впечатли. Докато карат през провинцията, Лора се среща със самотна жена на междинна възраст, застанала пред дома си. За краткотраен миг те споделят мистериозна връзка, може би от някаква споделена меланхолия.
Скоро по-късно Лаура споделя, че желае да се върне в Берлин и Якоб, нервиран, я кара до най-близката гара. Но тъкмо откакто още веднъж минават около къщата на същата жена, те се подхлъзват от пътя при злополука, която убива Якоб и изхвърля Лора от колата. Жената се затича да помогне. След като парамедиците идват и лекуват към момента зашеметената Лора, те са сюрпризирани от молбата й. Тя пита дали може да остане в къщата на дамата, вместо да отиде в болничното заведение.
Това, което следва, е сладко наклонена, даже мечтателна интерлюдия на възобновяване. Но това не е единствено на Лора. Също по този начин е лечебно за дамата, която с наслада я приема. Името й е Бети, а осъществяването на Барбара Ауер е толкоз умело и внимателно, колкото всяко друго, което евентуално ще видите тази година. Времето им дружно минава не в разискване на личните им контузии, а в меки, неизказани любезности и ежедневна рутина.
Petzold, който също написа сюжета, е майсторски в определянето на предисторията. Той го прави по метод, който в никакъв случай не се усеща като задържане пред публиката или подготвеност за огромен поврат, само че остава привързан с логиката на психиката на героите си. Колкото и филмите му да са изпълнени със тъга и възобновяване, гръбнакът им е този на трилър. Петцолд, огромен обожател на Хичкок и по-специално на „ Вертиго “, прави филми, в които самоличността може да изчезне, а не хората.
Източникът на болката на Бети не се разкрива, до момента в който не навлезе добре в „ Miroirs “, само че не е мъчно да се отгатне. Научаваме, че нейният брачен партньор Ричард (Матиас Бранд) и възрастният им наследник Макс (Ено Требс) – автомонтьори, които гледат скептично на идването на Лора – живеят настрана от Бети. Междувременно Бети дава на Лора облеклата на щерка си, с цел да ги облече, и я предизвиква да свири на пианото, на което щерка й е привикнала. Заедно боядисват ограда и възвръщат билкова градина.
Колкото и необичайно да наподобява домашният им живот, се случва нещо топло и положително. Имаме възприятието, че Ричард и Макс не са били доста в близост, макар че магазинът им е единствено на едно пътешестване с колело. Но четиримата скоро стартират съвсем да наподобяват на едно семейство. Във филм за две дами, които интуитивно се схващат една друга, Бранд и Требс са очарователно глупави като мъже, които желаят да поправят съдомиялна машина, само че не толкоз запалени по какъв начин да поправят контузия.
Това, че тази идилия ще изчезне, рано или късно, се схваща от единствено себе си. Но до момента в който различен режисьор би могъл да насочи сходна история или към злополука, или, по-вероятно, към шмалц, Петцолд приключва „ Огледала “, без да жертва двусмислената прелест, която беше преди. И той трансформира „ Miroirs “, тъничък и сладостен 86-минутен пъзел, в един от най-красивите и дълбоки дребни филми за това по какъв начин сърцата могат да бъдат поправени единствено с отваряне на врата.
„ Miroirs No. 3 “, 1-2 особено издание в кината, не е оценено от Motion Picture Association. На немски, със надписи. Времетраене: 86 минути. Три и половина звезди от четири.
