Проблемът на Китай е в излишните спестявания, а не в прекалено големия капацитет

Писателят е старши помощник във Фондацията за интернационален мир Карнеги

Докато Китай и комерсиалните му сътрудници не престават да се сблъскват яростно във връзка с производството свръхкапацитет и световна търговия, огромна част от полемиката наподобява протича с разнообразни цели.

Излишният китайски потенциал в целевите индустриални браншове е една от противоречивите области. Друг проблем са непотребните китайски спестявания, водени от потискането на вътрешното търсене. Тези две противоречиви точки са доста разнообразни, само че анализаторите и политиците от двете страни наподобява ги бъркат.

В първия случай Пекин се е насочил към избрани промишлености като електрически транспортни средства и слънчеви панели, които счита, че са стратегически значим и е приложил политики, които са предопределени да дадат на китайските производители в тези браншове дълготрайно относително преимущество. Няма нищо изключително китайско в тази тактика. Повечето огромни стопански системи също ползват политики за поддръжка или отбрана на облагодетелстваните браншове.

Тъй като тези политики работят за сметка на задграничните производители, те постоянно провокират огромно неодобрение, само че огромна част от тази реакция е самоцелна. Сравнителното преимущество, което е това, което движи изгодите от търговията, допуска, че някои страни са в положение да създават избрани артикули по-ефективно от други. Целта на търговията в края на краищата е да концентрира производството в тези страни, които имат относително индустриално преимущество.

Но сравнителното преимущество се осъществя единствено в обмена на артикули, а не в тяхното произвеждане. Тук поражда казусът с непотребните китайски спестявания. Структурно високият % на вътрешни спестявания в Китай е резултат от траяла десетилетия тактика за развиване, при която приходът се трансферира дейно от семействата, с цел да се субсидира страната на предлагането на стопанската система – производството на артикули и услуги. В резултат на тези прехвърляния растежът на приходите на семействата от дълго време изостава от растежа на продуктивността, оставяйки китайските семейства неспособни да употребяват огромна част от това, което създават.

Някои от тези дотации са експлицитни, само че множеството са под формата на неявни и скрити прехвърляния. Те включват ориентиран заем, подценена валута, трудови ограничавания, слаби мрежи за обществена сигурност и свръхинвестиции в транспортна инфраструктура. Тези разнообразни политики автоматизирано усилват китайските спестявания. Като дейно изнася непотребните спестявания посредством субсидиране на производството на артикули и услуги, Китай е в положение да екстернализира произлизащия от това недостиг на търсене.

Фактът, че Китай господства в избрани индустриални браншове, е изцяло съчетаем със свободната търговия и сравнителното преимущество. Излишните спестявания основават проблем за световната стопанска система - и би трябвало да се означи, че доста страни с изключение на Китай вземат участие в сходно държание, в това число Германия и Япония. Проблемът е, че тези непотребни спестявания съставляват угнетяване на вътрешните заплати, а оттова и на вътрешното търсене, за реализиране на световна конкурентоспособност.

Това са типичен търговски политики на " просяк-твой комшия ", при които безработицата - разследване от недостиг на вътрешния пазар търсене — изнася се посредством търговски остатъци. Тези остатъци би трябвало да бъдат поети от комерсиалните сътрудници, нормално под формата на по-висока безработица, по-високи фискални дефицити или по-високи задължения на семействата.

Ето за какво политическите последствия от двете точки на разногласието са доста разнообразни. Проблемът с непотребните спестявания може доста да утежни казуса с непотребния потенциал. Страните с търговски недостиг се стремят да защитят стопанските системи си от непотребните спестявания на страни с недостиг на търсене. Това може да бъде под формата на ограничавания върху търговията или върху притока на капитал.

Пекин без подозрение ще продължи да пази и поддържа промишленостите, които счита за стратегически значими, както и Съединени американски щати, Европейски Съюз и останалият свят. Това неизбежно ще докара до конфликти, възходящ протекционизъм и необятно публикуван свръхкапацитет в някои браншове. В една добре функционираща световна комерсиална система страните създават артикули, за които имат относително индустриално преимущество, и по-късно ги обменят за артикули, за които нямат. Така световната стопанска система е в по-добро положение, даже в случай че обособените браншове страдат.

Когато задачата на износа обаче е да изнесе на открито казуса със слабото вътрешно търсене, международната стопанска система може единствено да бъде още по-лоша, както означи Джон Мейнард Кейнс в Бретън Уудс. Светът би трябвало да позволи казуса с непотребните спестявания и небалансираната търговия, даже когато обособените страни се сблъскват поотделно за свръхкапацитет и относително преимущество.