Рецензия на книгата: Дебютният роман „Headshot“ ни дава представа за психиката на тийнейджърките боксьорки

Рита Булвинкел знае нещо-две за човешкото тяло и малтретирането, което може да понесе. В изявление за The Paris Review, авторката, която е играла водна топка в колежа, приказва за побоите, които тялото й понесе за спорт, който малко хора се интересуват. „ Носът ми и всичките ми пръсти са счупени. Веднъж, когато бях на 16, повръщах два дни без спиране заради ритник с цялостна мощ, който получих непосредствено в стомаха. “

Булвинкел придвижва това интимно знание за телата в съревнование в своя дебютен разказ, „ Headshot “, чието деяние се развива в Рино, Невада, в продължение на два знойни дни през юли, до момента в който осем тийнейджърки се борят за Купата на Дъщерите на Америка в Bob's Boxing Palace, избеляла, прашна фитнес зала, която надалеч не е изискана.

Анди е преследвана от мисли за 4-годишно момче, което се е удавило в плувен басейн, когато е била на дежурство като избавител. Артемис, чиито по-големи сестри също са отлични в бокса, се тревожи, че не дава отговор на фамилното завещание.

Булвинкъл ни дава „ фотоси на главата “ и на другите девойки, всяко със своите странни мании и фантазии. Анди може да е фокусирана върху натрупа на детето, само че тя също мисли за момче избавител, което желае да целуне. В един миг Артемис ненавижда Анди, „ това тъпо момиче с зит “; на идващия, тя желае да сме другари.

Ритмичната, мускулеста прозаичност на Булвинкел подхожда на висцералния, от време на време свиващ стомаха материал – гневни удари по лицето и тялото, „ Носът на Анди се усеща като корнфлейкс “, откакто ръкавицата на Артемис се приземи сред очните й ябълки.

Стилистично тя поема опасности. Въпреки че историята се разпростира единствено през 48-те часа на шампионата, всезнаещият повествовател се проектира в бъдещето, с цел да си показа орисите на девойките. Тя е ясноока, несантиментална. Когато Артемис е на 60, тя няма да може да държи чаша чай, тъй като пръстите й са били чупени толкоз доста пъти. „ Нейното пострадване... няма да е някаква светиня от борба, а по-скоро презрян, презрян кусур. “

През 2018 година Булвинкъл направи възторг в литературния свят, когато разгласява „ Belly Up “, алманах с разкази с гротескни, сюрреалистични сюжетни обрати. Един рецензент го разказа като цялостен с „ извиващи се удоволствия “. Новата й работа продължава в този дух с тъмни подиуми и герои, които могат да бъдат сложни за разчитане. Но също по този начин се усеща значимо, тъй като тя дава независимост на деяние на група девойки, които другояче не биха били видени, и ни ги демонстрира в цялостната си младост, стремейки се към самопризнание и популярност.

___

Рецензии на AP книги: https://apnews.com/hub/book-reviews