Ревю на играта Senua’s Saga: Hellblade II — толкова кинематографично, че забравя да е игра
Изглеждала ли е игра в миналото толкоз кинематографично като Senua’s Saga: Hellblade II? Всеки детайл от това ново заглавие от английския разработчик Ninja Theory излъчва величие на огромен екран, от акробатична камера до съвсем фотореалистично равнище на подробност на героите. Цялата му конюнктура, суровата Исландия от девети век, която може да се похвали с водовъртежи от светлина, дъжд и вятър в жанр Turneresque, е стилно затворена в съразмерност на пощенска кутия. Достатъчно е да ви накара да пуснете контролера, да седнете и да се взирате с отворена уста в екрана. И може да вършиме това много постоянно, тъй като това е игра, която отделя толкоз доста внимание на спектакъла, че постоянно подценява да ви даде доста други неща за извършване.
Вие още веднъж играете ролята на Сенуа, пиктския боец която прекара първата част от поредицата, скърбейки за убития си ухажор. Hellblade: Senua's Sacrifice (2017) беше изключително окуражителен за деликатното показване на психологично заболяване: Сенуа страда от тежки пристъпи на неуравновесеност и нейните демони получават същински гласове, непрекъснат вътрешен гръцки хор, който може да насърчи, както и да изрази най-лошите й подозрения и страхове. В тази скандинавска легенда границите сред действителност, памет и фикция са тревожно тънки.
Този път историята на Сенуа се концентрира по-малко върху нейните вътрешни битки и повече върху връзката й с по-широкия свят. Тя стартира играта на транспортен съд с плебеи, пътуващ за Исландия, в самоналожена задача да освободи пленените си сънародници. Когато лодката се прекатурва при стихия, тя се озовава затънала в пейзаж от скалисти планини и антична магия. Докато се ориентира, Сенуа събира дрипава група от почитатели и нова задача: да отърве земята от бича от колоси. Този роман не е елементарен за следене: разказът е комплициран и цялостен с необяснени лични съществителни, което значи, че прочувствените залози на задачата на Сенуа постоянно са разочароващо неразбираеми.
Визуалната структура на самата Сенуа съвсем компенсира това. Тя е жилава с призрачни, електриково сини очи и лице, постоянно изпъстрено с нечистотия или кръв, а реалистичността на нейните придвижвания и изражения на лицето слага нов стандарт в игрите. Мелина Юргенс е както художник по хващане на придвижване, по този начин и гласов артист за Senua и показва зашеметяващо осъществяване, подбудено от сериозен ангажимент – тя пътува до Исландия, с цел да изпита атмосферата от първа ръка и учи бойни изкуства, с цел да сътвори неповторим военен жанр за основния воин.
Този ангажимент за образна достоверност и зашеметяващият исландски пейзаж припомнят на кино лентата на Робърт Егерс от 2022 година Топографията на играта беше пресъздадена благодарение на сателитни изображения, до момента в който костюмите на героите бяха направени от дизайнери благодарение на характерни за интервала материали и способи, преди да бъдат сканирани и пресъздадени. Аниматорите даже минаха военно образование, с цел да хореографират по-прецизно бойните маневри на вражеските бойци. Усещането за потапяне на играча се ускорява единствено от смелото решение да се откаже от всякаква информация на екрана, като ленти за здраве или бутони за ръководство.
И въпреки всичко точно в това деяние играта е най-слаба. Тук просто няма доста за правене и това, което има, не се усеща добре. За да напреднете, би трябвало да решавате пъзели, които нормално включват намиране на позиция за наблюдаване на елементи, скрити в околната среда, или пренасяне на рунически камъни и пламъци от едно място на друго. Тези задания не са въодушевени и бързо се повтарят. Междувременно бойните секции, въпреки и брутални и балетни, не реагират и са тромави с малко дълбочина и малко умения за рационализиране.
Може би най-лошият грях е, че за игра, в която прекарвате дълги интервали просто в разходка, даже това просто деяние е досадно. Можете да вървите единствено по предписани, линейни пътеки, които наподобяват изцяло в несъгласие с прелестния натурализъм на средата.
Играта е общо единствено шест часа, само че към момента се влачи. По време на една поредност, в която се потапяте все по-дълбоко в видимо безкрайна пещера, един от гласовете в главата на Сенуа прошепва: „ Колко още би трябвало да отидем? “ Вместо да разпозная това като глас на подозрение в себе си, бях изкушен да се съглася. Макар и образно замайващ, второто излизане на Сенуа се пробва толкоз доста да бъде филм, че не помни да бъде игра.
★★☆☆☆
„ Сагата на Сенуа: Hellblade II “ излезе в този момент на Xbox Series X/S и Windows и сега е разполагаем на Xbox Game Pass
