Съдбоносното решение на Доналд Тръмп за Иран
Седмици наред Доналд Тръмп отлагаше опасността от война против Иран, до момента в който оказваше напън върху режима да се съгласи на договорка. Но всяка война се нуждае от ясна цел, верните военни запаси и проект. Въпреки извънредно високите залози – за иранския народ, по-широкия Близък изток и световната стопанска система – в този наподобява липсват и трите.
Крайните цели на президента на Съединени американски щати, след най-големите национални митинги в Иран след ислямската гражданска война от 1979 година и бруталното потушаване на режима, към момента не са ясни. Дали в миналото е бил сериозен да се споразумее за договорка за ограничение на нуклеарните упоритости на Иран или просто желае да принуди отслабен режим да се съобщи на настояванията му? По отношение на изискванията на всяка договорка посланията му са смесени: желае ли той просто Техеран да се откаже дефинитивно от нуклеарната си стратегия, която съгласно него американските бомби са „ унищожили “ през юни? Или Иран също би трябвало да одобри строги ограничавания на програмата си за балистични ракети и да приключи поддръжката си за районни въоръжени групировки?
Тръмп предходната седмица даде на Иран 10 до 15-дневен прозорец за договорка, или „ ще се случат неприятни неща “. Но той е оставил договарянията на своя делегат Стив Виткоф и шурей си Джаред Къшнър. Нито има опит с Иран, нито техническото ноу-хау, належащо за комплицирани нуклеарни договаряния.
Въпреки голямото струпване на сили от страна на Съединени американски щати, в това време висшият военачалник на Пентагона е предизвестил президента, че дефицитът на жизненоважни муниции и неналичието на съюзническа поддръжка прибавят обилни опасности към всяка интервенция на Съединени американски щати. Президентът неведнъж е казвал, че избира договорка пред война, макар апелите на арабските съдружници за въздържаност. Единственият водач, който наподобява поддържа удара, е израелският министър председател Бенямин Нетаняху, който за малко въвлече Съединени американски щати в 12-дневната война на Израел предходната година за бомбардиране на главните нуклеарни обекти на Иран.
Потисническата ислямска република без подозрение е най-лошият си зложелател. Изключителната грубост на потушаването на митинга, която умъртви хиляди хора, провокира интернационално омерзение. По-ранната неотстъпчивост и пренебрежителност на режима означаваше, че той пропусна опция в договарянията с администрацията на Байдън да съживи нуклеарното съглашение от 2015 година, което подписа със международните сили (след като Тръмп се отдръпна от него през първия си мандат). Това отчужди европейските сили, които поддържаха тази договорка и дипломацията, а не войната, за разрешаване на рецесията.
Режимът също загуби всякаква легитимност с иранския народ, който е най-голямата му жертва. Болни от вътрешните репресии и компликациите на интернационалните наказания, които им наложи режимът, мнозина биха желали това да изчезне. Но те са внимателни към президент на Съединени американски щати, чиито постоянно невнимателни изявления наподобява си играят със ориста им. В една комплицирана, многоетническа страна от 90 милиона, те желаят смяна, само че също по този начин се опасяват от войната и това, което може да я последва.
Дори Тръмп да нанесе лимитирани удари, няма гаранция, че Иран ненадейно ще отстъпи пред настояванията му. Нито пък е евентуално въздушните удари на Съединени американски щати сами по себе си да реализират промяна на режима, даже и висши водачи да бъдат убити. Въпреки слабостта на режима, неговите закани за възмездие, в това число против Израел и американските бази в района, не би трябвало да се одобряват с лека ръка. Ако има вяра, че е изправен пред екзистенциална опасност, може да се насочи към енергийни активи в Персийския залив и да се опита да затвори Ормузкия проток, през който минава към една трета от международния морски недопечен нефт.
Трети кръг от непреки договаряния в Женева в четвъртък предлага може би последния, слаб късмет за иранския режим да предотврати война. Ако няма договорка, Тръмп е изправен пред предопределен избор. Вземайки решения видимо единствено с няколко доверени съветници, президентът може да повярва, че сполучливата военна интервенция за отвличането на президента на Венецуела Николас Мадуро е доказателство за непобедимостта на Съединени американски щати. Но Иран не е Венецуела. По-добре би било Тръмп да вземе поради пагубните уроци от Ирак и Афганистан.
