Съдебният казус за налагане на ембарго на Израел

Изминаха съвсем шест месеца, откогато Израел стартира последното си нахлуване против Газа, което към този момент доближи размерите на геноцид. Израелската войска е умъртвила повече от 33 000 палестинци, ранила е повече от 75 000 и е унищожила цивилни здания и инфраструктура в линията.

В момента Израел нарушава краткотрайните ограничения на Международния съд (МС), изискващи отбрана на палестинските права, и резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, призоваваща за преустановяване на огъня.

Неговите жестокости в Газа са неразделна част от неговия заселнически колониализъм, който нарушава най-основните интернационалните правни правила и е опасност за интернационалния мир и сигурност. В подобен подтекст всички изявления на наказание са лишени от смисъл, в случай че не са последвани от деяние.

Съгласно интернационалното право, когато интернационалният мир е заплашен и се прави геноцид, страните и корпорациите са длъжни да работят. Сред ограниченията, до които могат да прибегнат, са ембаргото като форма на стопански напън за прекъсване на нарушаванията на интернационалното право.

В случая с Израел такива ограничения са нужни, с цел да принудят страната да спре нарушаванията си и да отбрани палестинския народ от по-нататъшни зверства.

Заплаха за интернационалния мир и сигурност

Когато разглеждате правния проблем за ембарго против Израел, е значимо да разберете в какъв подтекст са използвани. Съгласно интернационалното право от държавите-членки се изисква да работят, когато има опасност за интернационалния мир и сигурност – т.е. правят се нарушавания, които минават алената линия в основата на Хартата на Организация на обединените нации.

От основаването на Израел през 1948 година, което включва отнемане от благосъстоятелност и етническо пречистване на локалния палестински народ, въоръженият спор не е спирал. Колониалният план на Израел за заселници докара до непрекъснати недоволства от страна на палестинците и друго население в района, причинявайки геополитическо напрежение и враждебни дейности.

От началото на последното израелско нахлуване против Газа през октомври имаше непрекъснати страхове от районно разпространяване. Съвсем неотдавна рискът от разгръщане на война беше нараснал от наглото израелско нахлуване против иранското консулство в Дамаск – съществено нарушаване на интернационалното право.

Сега е повече от ясно, че продължаването на противозаконните дейности, осъществени от Израел, е опасност за интернационалния мир и сигурност. Тази позиция е одобрена от Общото заседание на Организация на обединените нации, което неведнъж е отбелязвало, че продължаването на израелско-палестинския спор е опасност за интернационалния мир и сигурност, в това число в Резолюции 67/23 от 2012 година и 70/17 от 2015 година

В решението си от 2004 година по делото за израелската „ разграничителна стена “ Министерски съвет също по този начин разгласи, че нарушаванията на интернационалното право от Израел съставляват опасност за интернационалния мир и сигурност.

В по-общ проект закононарушението апартейд е опасност за интернационалния мир и сигурност според Конвенцията за попречване на апартейда (PDF). Геноцидът, експанзията, употребявани за угнетяване на претенциите на хората за самоопределяне, и колонизацията, също се смятат за закани за интернационалния мир и сигурност. Израел е неведнъж упрекван във всичко това.

Законната отговорност за деяние

Когато са изправени пред опасност за интернационалния мир и сигурност, страните са длъжни да реагират, с цел да защитят засегнатото население с всички налични средства, в това число икономическо ембарго против промишлености, улесняващи военната стопанска система на преобладаващата страна.

Както ясно е посочено от Международния съд в решението му по делото Босна и Херцеговина против Сърбия и Черна гора (PDF), страните имат задължението „ да употребяват всички средства, рационално налични за тях, с цел да предотвратят геноцида, доколкото допустимо ”.

Временните ограничения, издадени неотдавна от Международния съд по делото Южна Африка против Израел, работят като правно известие за държавите и други участници: рискът от геноцид е тук и вашите отговорности са задействани.

Задължението за попречване на геноцид се комбинира със задължението да не бъдете съучастници в геноцид, в това число като не продавате оръжия. Това обвързване е в допълнение подсилено от Договора за търговия с оръжия, който задължава експортьорите на оръжие да не трансферират оръжия, които могат да бъдат употребявани за нарушение на интернационалното филантропично право.

Както неотдавна беше открито (PDF) от докладчика на Организация на обединените нации за окупираните палестински територии, геноцидът на Израел е неразделна част от една по-голяма заселническа колониална политика на отказване на палестинското право на самоопределяне. В случай на такова отказване, коментарът към проектостатията на Комисията по интернационално право (ILC) по отношение на отговорността на страната акцентира, че „ груповото непризнаване [на обстановката, основана от сериозното нарушаване като закон] наподобява причина за всяко в съгласие отговор на общността против сходни нарушавания и маркира минимално нужния отговор от страна на страните на сериозните нарушавания. “

Непризнаването, посочено от ILC, може да одобри формата на всяко законно средство, в това число икономическо ембарго, при изискване че пази (PDF) човешките права на локалното цивилно население. Съгласно Общото съглашение за митата и търговията от 1948 година сходни наказания не биха представлявали нарушаване на интернационалното комерсиално право, защото са нужни за отбрана на човешкия живот, публичния морал и ползите на сигурността.

Освен това резолюциите на Общото заседание на Организация на обединените нации, издадени в ерата на деколонизацията, ясно удостоверяват задължението на държавите-членки да работят, с цел да сложат края на колонизацията и апартейда. По-специално в Резолюция 3236 от 1974 година Общото заседание прикани: „ Всички страни и интернационалните организации да разширят поддръжката си за палестинския народ в битката му за възобновяване на правата му в сходство с Хартата. “ Такава поддръжка беше предоставена на южноафриканския народ под формата на ембарго против държавното управление на апартейда.

По отношение на корпоративната отговорност, според Ръководните правила на Организация на обединените нации за бизнеса и правата на индивида, корпорациите имат задължението да не се облагодетелстват или да способстват за нарушавания на интернационалните закони за правата на индивида и филантропичното право. Това обвързване беше повторено във връзка с израелските селища в документите, водещи до базата данни на Организация на обединените нации за компании, участващи в израелски селища.

Публичните чувания на Организация на обединените нации за транснационалните корпорации и процесите в Нюрнберг между другото показват опцията от съществени последствия за корпорации, които се облагодетелстват от или способстват за закани за интернационалния мир и сигурност.

Санкциониране на Израел

Историята неведнъж е показвала, че колониалните страни ще спрат да подчиняват колонизираното население единствено когато тяхното владичество към този момент не е стопански и политически жизнеспособно. Както уточни алжирският политолог Брахим Руаба, французите не напуснаха Алжир от благосклонност – те го направиха, тъй като техният план за колонизация стана прекомерно безценен. По-скорошен случай, който илюстрира тази позиция, е Южна Африка, където режимът на апартейд падна, откакто интернационалните наказания заплашиха нейната стопанска система.

Способността на Израел да продължи да води войната си против Газа зависи от вноса на непознати оръжия и муниции, чието произвеждане включва комплицирани вериги на доставки.

Суровините могат да идват от една страна, оръжията могат да бъдат създадени в друга, по-късно могат да бъдат изнесени от трета и превозени през четвърта.

В този развой вземат участие разнообразни страни като Индия, Канада, Япония, Белгия, Германия, Кипър и други. Резервните елементи, от които Израел се нуждае за своите създадени в Съединени американски щати изтребители F-16 и F-35, идват от страни като Холандия, Австралия и Обединеното кралство.

Всяка от тези страни има потенциала сама да повлияе на израелската страна посредством налагане на ембарго върху оръжия и материали с двойна приложимост.

По сходен метод продължаването на цялостната система на владичество на Израел посредством тежките противозаконни дейности на апартейда, де факто анексирането, колонизацията и геноцида се основава на способността му да поддържа устойчиво позициониране на международния пазар.

Израел означи напредък в петролната, газовата, зелената енергия и софтуерните промишлености, както и в селското стопанство, които са тясно свързани с поддържането на неговите тежки противозаконни действия и зависят от външната търговия. Изваждането на един детайл от веригата за доставки на всяка огромна промишленост може да докара до резултат на доминото, който може да дестабилизира или изтощи израелската военна стопанска система.

Ембаргото би трябвало да стартира с промишленостите, които улесняват военните старания, като оръжейната и нефтената и газовата индустрия. Това е урокът, теоретичен от интернационалната правна битка против режима на апартейд в Южна Африка.

Резолюция на Общото заседание за тази цел в допълнение ще насърчи страните да извършват личните си интернационалните правни отговорности. Местните стратегически правосъдни разногласия, политическият и акционерният активизъм и парламентарното лобиране би трябвало да се съсредоточат върху спешността на въвеждането на държавни и корпоративни отговорности.

Колелата на този развой към този момент се въртят. В края на февруари специалисти на Организация на обединените нации обявиха, че износът на оръжия за Израел би трябвало да спре неотложно. Този апел беше повторен от представителя на Палестина, Нада Тарбуш, на срещата на работната група по Договора за търговия с оръжия в Женева.

Отделни страни започнаха да подхващат дейности. Колумбия спря всякаква търговия с оръжие с Израел, Обединеното кралство спря поддръжката на израелски изтребители F-35 на своя територия, канадският парламент гласоподава заледяване на нови лицензи за продажба на оръжия на Израел, а районното държавно управление на Валон в Белгия блокира износа лицензи за муниции за Израел. Норвежкото държавно управление предложи да не се търгува с израелски селища.

Компаниите също дават отговор на интернационалните обжалвания и правосъдни производства, като да вземем за пример делото против Израел в Международния съд. Itochu Corporation, един от най-големите японски търговски конгломерати, реши да приключи връзките си с израелската оръжейна компания Elbit.

Палестинска коалиция, призоваваща за петролно и газово ембарго, беше стартирана неотдавна, след изпращането на писма за преустановяване и отвод до петролни и газови корпорации, които желаят да завоюват от израелското разграбване на палестинските морски запаси.

Ако желаеме да имаме вяра в бъдеще с равни права, самоопределяне и репарации за палестинския народ в сходство с главните правила на Хартата на Организация на обединените нации, тези старания би трябвало да бъдат продължени и разширени. Резултатът от сходни старания може да не се види в обозримо бъдеще, само че както демонстрираха случаите на Южна Африка и Алжир, в случай че има воля, има и метод – даже и в най-тъмните часове.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.