Съдебният казус за налагане на ембарго на Израел
Изминаха почти шест месеца, откакто Израел започна последното си нападение срещу Газа, което вече достигна размерите на геноцид. Израелската армия е убила повече от 33 000 палестинци, ранила е повече от 75 000 и е унищожила цивилни сгради и инфраструктура в ивицата.
В момента Израел нарушава временните мерки на Международния съд (МС), изискващи защита на палестинските права, и резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за прекратяване на огъня.
Неговите жестокости в Газа са неразделна част от неговия заселнически колониализъм, който нарушава най-основните международни правни принципи и е заплаха за международния мир и сигурност. В такъв контекст всички изказвания на осъждане са лишени от смисъл, ако не са последвани от действие.
Съгласно международното право, когато международният мир е застрашен и се извършва геноцид, държавите и корпорациите са длъжни да действат. Сред мерките, до които могат да прибегнат, са ембаргото като форма на икономически натиск за спиране на нарушенията на международното право.
В случая с Израел такива мерки са необходими, за да принудят страната да спре нарушенията си и да защити палестинския народ от по-нататъшни зверства.
Заплаха за международния мир и сигурност
Когато разглеждате правния казус за ембарго срещу Израел, е важно да разберете в какъв контекст са приложими. Съгласно международното право от държавите-членки се изисква да действат, когато има заплаха за международния мир и сигурност – т.е. извършват се нарушения, които преминават червената линия в основата на Хартата на ООН.
От създаването на Израел през 1948 г., което включва лишаване от собственост и етническо прочистване на местния палестински народ, въоръженият конфликт не е спирал. Колониалният проект на Израел за заселници доведе до постоянни оплаквания от страна на палестинците и друго население в региона, причинявайки геополитическо напрежение и враждебни действия.
От началото на последното израелско нападение срещу Газа през октомври имаше постоянни страхове от регионално разпространение. Съвсем наскоро рискът от разрастване на война беше повишен от наглото израелско нападение срещу иранското консулство в Дамаск – сериозно нарушение на международното право.
Сега е повече от ясно, че продължаването на незаконните действия, извършени от Израел, е заплаха за международния мир и сигурност. Тази позиция е утвърдена от Общото събрание на ООН, което многократно е отбелязвало, че продължаването на израелско-палестинския конфликт е заплаха за международния мир и сигурност, включително в Резолюции 67/23 от 2012 г. и 70/17 от 2015 г.
В решението си от 2004 г. по делото за израелската „разделителна стена“ МС също така обяви, че нарушенията на международното право от Израел представляват заплаха за международния мир и сигурност.
В по-общ план престъплението апартейд е заплаха за международния мир и сигурност съгласно Конвенцията за предотвратяване на апартейда (PDF). Геноцидът, агресията, използвани за потискане на претенциите на хората за самоопределение, и колонизацията, също се считат за заплахи за международния мир и сигурност. Израел е многократно обвиняван във всичко това.
Законната отговорност за действие
Когато са изправени пред заплаха за международния мир и сигурност, държавите са длъжни да реагират, за да защитят засегнатото население с всички налични средства, включително икономическо ембарго срещу индустрии, улесняващи военната икономика на доминиращата държава.
Както ясно е посочено от Международния съд в решението му по делото Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора (PDF), държавите имат задължението „да използват всички средства, разумно достъпни за тях, за да предотвратят геноцида, доколкото възможно”.
Временните мерки, издадени наскоро от Международния съд по делото Южна Африка срещу Израел, действат като правно съобщение за държавите и други участници: рискът от геноцид е тук и вашите задължения са активирани.
Задължението за предотвратяване на геноцид се комбинира със задължението да не бъдете съучастници в геноцид, включително като не продавате оръжия. Това задължение е допълнително подсилено от Договора за търговия с оръжия, който задължава износителите на оръжие да не прехвърлят оръжия, които могат да бъдат използвани за нарушаване на международното хуманитарно право.
Както наскоро беше установено (PDF) от докладчика на ООН за окупираните палестински територии, геноцидът на Израел е неразделна част от една по-голяма заселническа колониална политика на отричане на палестинското право на самоопределение. В случай на такова отричане, коментарът към проектостатията на Комисията по международно право (ILC) относно отговорността на държавата подчертава, че „колективното непризнаване [на ситуацията, създадена от сериозното нарушение като закон] изглежда предпоставка за всяко съгласувано отговор на общността срещу подобни нарушения и маркира минимално необходимия отговор от страна на държавите на сериозните нарушения.“
Непризнаването, посочено от ILC, може да приеме формата на всяко законно средство, включително икономическо ембарго, при условие че защитава (PDF) човешките права на местното цивилно население. Съгласно Общото споразумение за митата и търговията от 1948 г. подобни санкции не биха представлявали нарушение на международното търговско право, тъй като са необходими за защита на човешкия живот, обществения морал и интересите на сигурността.
Освен това резолюциите на Общото събрание на ООН, издадени в ерата на деколонизацията, ясно потвърждават задължението на държавите-членки да действат, за да сложат края на колонизацията и апартейда. По-специално в Резолюция 3236 от 1974 г. Общото събрание призова: „Всички държави и международни организации да разширят подкрепата си за палестинския народ в борбата му за възстановяване на правата му в съответствие с Хартата.“ Такава подкрепа беше предоставена на южноафриканския народ под формата на ембарго срещу правителството на апартейда.
По отношение на корпоративната отговорност, съгласно Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, корпорациите имат задължението да не се облагодетелстват или да допринасят за нарушения на международните закони за правата на човека и хуманитарното право. Това задължение беше повторено по отношение на израелските селища в документите, водещи до базата данни на ООН за фирми, участващи в израелски селища.
Публичните изслушвания на ООН за транснационалните корпорации и процесите в Нюрнберг между другото демонстрират възможността от сериозни последици за корпорации, които се облагодетелстват от или допринасят за заплахи за международния мир и сигурност.
Санкциониране на Израел
Историята многократно е показвала, че колониалните държави ще спрат да подчиняват колонизираното население само когато тяхното господство вече не е икономически и политически жизнеспособно. Както посочи алжирският политолог Брахим Руаба, французите не напуснаха Алжир от добра воля – те го направиха, защото техният проект за колонизация стана твърде скъп. По-скорошен случай, който илюстрира тази гледна точка, е Южна Африка, където режимът на апартейд падна, след като международните санкции застрашиха нейната икономика.
Способността на Израел да продължи да води войната си срещу Газа зависи от вноса на чужди оръжия и боеприпаси, чието производство включва сложни вериги на доставки.
Суровините могат да идват от една държава, оръжията могат да бъдат произведени в друга, след това могат да бъдат изнесени от трета и транспортирани през четвърта.
В този процес участват различни страни като Индия, Канада, Япония, Белгия, Германия, Кипър и други. Резервните части, от които Израел се нуждае за своите произведени в САЩ изтребители F-16 и F-35, идват от държави като Холандия, Австралия и Обединеното кралство.
Всяка от тези държави има капацитета сама да повлияе на израелската държава чрез налагане на ембарго върху оръжия и материали с двойна употреба.
По подобен начин продължаването на цялостната система на господство на Израел чрез тежките незаконни действия на апартейда, де факто анексирането, колонизацията и геноцида се основава на способността му да поддържа стабилно позициониране на световния пазар.
Израел отбеляза растеж в петролната, газовата, зелената енергия и технологичните индустрии, както и в селското стопанство, които са тясно свързани с поддържането на неговите тежки незаконни дейности и зависят от външната търговия. Изваждането на един елемент от веригата за доставки на всяка голяма индустрия може да доведе до ефект на доминото, който може да дестабилизира или изтощи израелската военна икономика.
Ембаргото трябва да започне с индустриите, които улесняват военните усилия, като оръжейната и нефтената и газовата промишленост. Това е урокът, научен от международната правна борба срещу режима на апартейд в Южна Африка.
Резолюция на Общото събрание за тази цел допълнително ще насърчи държавите да изпълняват собствените си международни правни задължения. Местните стратегически съдебни спорове, политическият и акционерният активизъм и парламентарното лобиране трябва да се съсредоточат върху спешността на въвеждането на държавни и корпоративни задължения.
Колелата на този процес вече се въртят. В края на февруари експерти на ООН заявиха, че износът на оръжия за Израел трябва да спре незабавно. Този призив беше повторен от представителя на Палестина, Нада Тарбуш, на срещата на работната група по Договора за търговия с оръжия в Женева.
Отделни държави започнаха да предприемат действия. Колумбия спря всякаква търговия с оръжие с Израел, Обединеното кралство спря поддръжката на израелски изтребители F-35 на своя територия, канадският парламент гласува замразяване на нови лицензи за продажба на оръжия на Израел, а регионалното правителство на Валон в Белгия блокира износа лицензи за боеприпаси за Израел. Норвежкото правителство препоръча да не се търгува с израелски селища.
Компаниите също отговарят на международни обжалвания и съдебни производства, като например делото срещу Израел в Международния съд. Itochu Corporation, един от най-големите японски търговски конгломерати, реши да прекрати връзките си с израелската оръжейна компания Elbit.
Палестинска коалиция, призоваваща за петролно и газово ембарго, беше стартирана наскоро, след изпращането на писма за прекратяване и отказ до петролни и газови корпорации, които искат да спечелят от израелското плячкосване на палестинските морски ресурси.
Ако искаме да вярваме в бъдеще с равни права, самоопределение и репарации за палестинския народ в съответствие с основните принципи на Хартата на ООН, тези усилия трябва да бъдат продължени и разширени. Резултатът от подобни усилия може да не се види в обозримо бъдеще, но както показаха случаите на Южна Африка и Алжир, ако има воля, има и начин – дори и в най-тъмните часове.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
