„Сигурната зона“ на ужасите в Газа
Ал-Маваси беше рядко красиво място на другояче пренаселеното крайбрежие на Ивицата Газа. Простирайки се на към 12 км (7,5 мили) сред Хан Юнис и Рафах, това беше една от най-великолепните плажни зони с вълнисти златисти пясъчни дюни. Красивият му пейзаж, спиращите дъха залези и успокояващият морски бриз го направиха известно място за фамилии.
Но ал-Маваси, спокойното плажно място, към този момент го няма. Геноцидът в Израел го трансформира от зона за отдих в зона на безконечен смут.
В края на октомври, до момента в който израелските самолети хвърляха бомби и ракети из цялата Ивица Газа, израелските окупационни сили (IOF) дефинираха Ал-Маваси като „ безвредна зона “, където палестинските цивилни, бягащи от израелската експанзия, сякаш биха могли да намерят сигурност. По-късно израелските командири ще настояват, че го считат за „ непрекъсната безвредна зона “.
Въпреки че в ал-Маваси съвсем нямаше никаква инфраструктура и филантропични организации предизвестиха, че не е подобаващ за лагер за разселени лица, стотици хиляди палестинци от град Газа, Хан Юнис, моя роден град, и по-късно Рафах се стекоха към него, откакто няма друго място, където да отида. Мнозина основават спонтанни убежища с найлонови чаршафи или одеяла, едвам успявайки да защитят достолепието на фамилиите си. Животът в лагера беше беден, с апетит, заболявания и жадност, измъчващи жителите му.
Скоро стана ясно, че „ непрекъснатата безвредна зона “ въобще не е безвредна.
През февруари IOF атакува al-Mawasi, в това число леговище за чиновници на Лекари без граници (MSF) и членове на фамилията, убивайки двама и ранявайки шестима, в това число дами и деца.
В края на май IOF още веднъж бомбардираха региона, убивайки минимум 21 палестинци, в това число 12 дами. Атаката пристигна единствено дни откакто Международният съд (МС) подреди на Израел да спре геноцидната си атака против Рафа.
На 21 юни IOF още веднъж нападна ал-Маваси, убивайки най-малко 25 палестинци и ранявайки 50.
Това са единствено няколко образеца за непрекъснатите офанзиви на IOF, на които западните медии обърнаха малко внимание и за които предложиха малко детайлности с изключение на израелските отричания.
На 27 юни се разсъниха от известие от доктор от фамилията ми. Сърцето ми се сви, когато прочетох описанието му на следващата офанзива против Ал Маваси. Този път IOF бяха ориентирани към Ал Шакуш и регионите на районните паркове.
„ Тези региони са цялостни с разселени хора, лагери от палатки, перголи и краткотрайни убежища. Хората живеят един върху различен “, гласеше известието на член на фамилията ми. „ Танковете влязоха без предизвестие, прегазиха няколко палатки и откриха разхвърлян огън. Видях хора да бягат ужасени. Някои съумяха да сграбчен част от персоналните си движимости, а други си потеглиха без нищо – бягайки за живота си.
„ Много лежаха легнали на земята надалеч от стрелбата. Други откриха леговище във всеки разполагаем заслон, до момента в който някои седяха на улицата, чакайки края на това, което изглеждаше като безконечен призрачен сън.
„ Днес отидох в болничното заведение и видях огромен брой ранени хора от този регион “, продължава известието. „ Този безмилостен развой на гонене, гонене и лов на хора от място на място, сходно на чудовища, ловуващи плячка, е отвън моето схващане. “
На идващия ден получих показанията на различен доктор, който също беше очевидец на случилото се в ал-Шакуш.
Той се връщаше от промяната си в болница, когато израелските танкове започнаха да се търкалят от разнообразни направления, стреляйки безсистемно без никакво предизвестие. Той хукнал да избави фамилията си, като съумял да ги измъкне. Пожарът стартира, трансформирайки сцената в същински пъкъл.
В суматохата хората оставиха всичките си движимости, а някои даже и децата си, за които се втурнаха назад, до момента в който бягаха в смут. По пътя и до момента в който бягаше, лекарят помагаше на хората да натоварят мъртвите и ранените на магарешки коли, само че не можеше да предложи здравна помощ. Подобно на други, той бяга, с цел да избави живота си и живота на фамилията си. Веднага щом стигнаха до мястото, което смятаха за безвредно, жена му припадна от ужаса.
Организацията на обединените народи заяви за „ десетки жертви “ и минимум 5000 души, разселени от новото нахлуване на Израел против Ал Маваси. Медицински източници говориха за минимум 11 убити и 40 ранени.
Няколко дни след клането в Ал-Маваси, на 1 юли, сцената на опустошаване и смут се реалокира в източната част на Хан Юнис, която в миналото е била една от най-живописните области в Ивицата Газа. Градовете Абасан, Бани Сухайла, Хузаа и кварталът ал-Фухари, в който се обитава Европейската болница, получиха разпореждане да се изтеглят.
Заповедите на IOF пристигнаха вечерта, без да оставят време на жителите да опаковат движимостите си. Сред руините на своите разрушени домове и спонтанни палатки хората се сблъскаха с такова голямо страдалчество, че техен родственик разказа прекарването по този начин, като че ли преживяваха „ деня на страшния съд “.
Според Организация на обединените нации IOF е принудила четвърт милион души да изоставен Хан Юнис. Европейската болница също трябваше да се изтегля, като доста от нейните пациенти бяха трансферирани от фамилиите си на магарешки каруци до опустошената болница Насър, която също беше сцена на скорошно клане.
По време на изселването, напомнящо за предходни всеобщи разселвания от последните девет месеца, хората се стичаха към Ал-Маваси, който към момента се разклащаше от израелските офанзиви. Мнозина в действителност се връщаха в Ал-Маваси, откакто бяха тръгнали седмици по-рано към руините на домовете си в Хан Юнис, с цел да създадат място за потока от хора, бягащи от Рафах. Връщането в Кан Юнис беше провокирано от личните изказвания на IOF, че е безвредно за бягащите поданици на Рафа да се насочат към там, както и към ал-Маваси.
Както при всяко разселване, хората устояха на мъченията да търсят членове на фамилията – мъртви или живи – до момента в който търсят нов краткотраен заслон и обезпечават вода, храна, тоалетни и други неща от първа нужда.
Моите братя и сестри и техните фамилии, също разселени в ал-Маваси от декември, ми описаха уплашените лица на деца, дами и мъже, заболели и възрастни хора, които се скитат по улиците без посока.
Днес девет от всеки 10 палестинци в Газа са били принудени да изоставен домовете си в търсене на сигурност, движейки се от място на място, палатка на палатка, единствено с цел да бъдат нападнати и принудени да бягат още веднъж. Цялото население на линията Газа, повече от половината деца, е подложено на невъобразими – само че прекомерно действителни – равнища на свирепост.
Системните и непрекъснати офанзиви против палестинци в по този начин наречените „ безвредни зони “, дружно с унищожаването на тяхната инфраструктура, нямат боен смисъл. Те наподобява са ориентирани само към убийството и тероризирането на допустимо най-вече цивилни.
Сестра ми ми сподели, че в този момент всички те чакат да умрат и са душевен готови за всевъзможен тип гибел, „ само че евентуално най-тежкото е да умреш от подтисничество “.
Да, палестинците умират от израелски бомби, от израелски патрони, само че също и от възприятието на подтисничество. Това е това отвратително възприятие, което изпитвате, когато сте очевидци на продължаващия геноцид, час след час знаете, че вашият и на вашето семейство ред идва и вие не можете да го спрете. Непоносимото чувство е да чуеш виковете на ранените, умиращи в мъка, да видиш деца без крака и да знаеш, че не можеш да им окажеш помощ. Това е непоносимото възприятие, което изпитвате, като знаете, че светът следи геноцида от девет месеца и не е направил нищо, с цел да го спре.
Палестинците имат вяра, че IOF има за цел да унищожи „ ал-башар уа ал-хаджар уа ал-шаджар “ – хората, камъните и дърветата – т.е. всичко. Девет месеца след този геноцид е повече от явно, че тази експанзия не е против палестинското ислямско съпротивително придвижване, известно още като Хамас. Това е тотална война против палестинското битие.
Това умозаключение е доказано и от специалисти по правата на индивида. „ Това ликвидиране не е нищо друго с изключение на унищожаването на палестинския живот “, сподели южноафриканският юрист Адила Хасим пред Международния съд по време на чуване по делото за геноцид в Израел през януари.
Бездействието и съучастието на западния свят, неналичието на уместно следствие на тези закононарушения и протакането на процедури в интернационалните органи – в това число забавянето на заповедите за арест на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и министъра на защитата Йоав Галант в Международен углавен съд – отразява жестоко неуважение на отговорността и справедливостта. Умишленото ориентиране към палестинския живот не е просто крещящо нарушаване на интернационалното филантропично право, а нахлуване против самите основи на филантропичните правила и човешкото достолепие.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
