„Системно изтезание“: Да си палестинец в израелски затвор

Витлеем, окупиран Западен бряг – Палестински организации документират злоупотреби от страна на Израел и неговите сили с вярата, че един ден ще бъде арестуван виновен.

Сред тях е Обществото на палестинските пандизчии (PPS), което работи в поддръжка на палестинците в израелските затвори.

Абдула ал-Загари, началник на PPS, сподели пред Al Jazeera, че през последните месеци е имало още по-сериозни нарушавания на човешките права и интернационалните стандарти за отношението към пандизчиите.

Той счита, добави той, че закононарушенията на израелските сили са водени от възмездие против палестинците след нападението на 7 октомври от бригадите Касам – въоръженото крило на ръководещата партия в Газа Хамас – и други въоръжени палестински фракции на израелска територия.

Оттогава Израел стартира безмилостно нахлуване против линията Газа, убивайки повече от 28 000 души. В окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим тя арестува към 7000 души, от време на време без обвинявания, което прави общия брой на палестинските пандизчии близо 10 000, добавяйки съществено претъпканост към провокациите, пред които са изправени.

Поне 250 от хванатите са деца.

Повече от половината от тези арестувани са в административно задържане, което значи, че Израел ще ги държи месеци без подобаващ развой или обвинявания.

Мъченията стартират незабавно

Ханин ал Масаед от бежанския лагер Аида във Витлеем беше задържан през октомври 2023 година и освободен като част от споразуменията за замяна на пандизчии през ноември.

Тя сподели на Ал Джазира, че на 11 октомври израелските сили нахлуха в дома й, събраха фамилията й в една стая, конфискуваха мобилния й телефон и й споделиха, че има заповед за нея. Беше предположила, че нападението е рутинно претършуване, всекидневие в Аида.

Тя беше отведена със завързани очи в израелска полицейска кола, съпроводена от жена боец, която свиреше мощно еврейски песни, поставяйки високоговорителя до ухото на Ал-Масаид, с цел да я нервира. Ръцете й бяха крепко вързани четири часа.

След четири дни в центъра за задържане в пандиза Шарън, където надзирателки биеха пандизчиите, отнемаха им одеялата и матраците в 6 сутринта и им даваха единствено едно хранене дневно, тя беше преместена в пандиза Деймън.

Ал Загари сподели пред Ал Джазира, че свидетелствата на освободени пандизчии разкриват побоища, обиди и закани за обезчестяване.

Той добави, че арестите на палестински дами и девойки са се нараснали и че те са изправени пред изтезания, малтретиране и съзнателно занемаряване.

Брутално обичай

Джафар Обаят, който неотдавна напусна пандиза Мегидо след 17 години, сподели пред Ал Джазира, че в дните след 7 октомври пандизчиите са били нападнати и са били иззети облекла, неща от първа нужда, храна, одеяла, тв приемници, радиоапарати, маси и столове.

Това, че пандизчиите са имали такива предмети в килиите си, е плод на битки на пандизчиите в продължение на десетилетия.

В пандиза Негев пандизчията Таер Абу Асаб беше погубен просто тъй като попита надзорник дали има преустановяване на огъня, сподели пред Ал Джазира освободен пандизчия, поискал анонимност. Той добави, че пандизчиите са били бити в килиите си съвсем всеки ден.

Когато Абу Асаб зададе въпроса си, отговорът беше злокобно „ Ще ти покажа “, след което пазачът извика цяла група в килията на Абу Асаб. Били го с стоманени пръти на всички места, в това число и по лицето, и го оставили да лежи там.

Затворниците се опасяваха да изискат здравна помощ, само че в последна сметка, неспособни да го гледат по какъв начин страда, викаха, до момента в който здравна сестра не пристигна да го прегледа. Два дни по-късно им споделиха, че е умрял.

Всички в килията на Абу Асаб, сподели анонимният пандизчия, са били бити с стоманени пръти по-късно.

PPS записва хиляди пострадвания – счупвания, натъртвания и по-лоши – измежду затворени палестинци, които не получават никакво лекуване. Осем пандизчии са умряли през последните четири месеца, откакто са били бити и нелекувани, като Мохамед ал Сабар, който умря в пандиза Офер на 8 февруари.

Катастрофални условия, оскърбление

Значителната претъпканост, неналичието на хигиена, гладът и студът са довели до разпространяване на заболявания измежду пандизчиите.

Jameel al-Draawi от al-Obeidiyah източно от Витлеем, който беше освободен на 11 януари след 18 години задържане, сподели, че нападенията, лишенията и отводът от медицински грижи са създали живота на пандизчиите нетърпим.

Затворниците с хронични болести, добави той, към този момент са били подценявани преди войната, само че по-късно затворническите управляващи стопираха техните медикаменти и лекуване. Помощни средства за напредване и други медицински произведения също бяха отнети.

В пандиза пандизчиите не могат да се къпят и постоянно би трябвало да перат облеклата си и да ги обличат мокри, тъй като другите им облекла са били иззети, което популяризира заболявания. Килиите им са пренаселени, пандизчиите спят на пода без одеяла.

PPS също по този начин уточни, че израелските затворнически управляващи не дават на пандизчиите нито задоволително, нито вярно приготвена храна.

Израелските управляващи също започнаха да карат палестинците да се събличат за превоз и да им дават номера вместо имена в опит да ги унижат – израелските бойци даже популяризират видеоклипове, на които атакуват пандизчии.

PPS също документира офанзиви, при които специфични елементи влизат в затворническите килии, с цел да атакуват пандизчиите и да ги тъпчат по главите. В един случай пандизчиите бяха принудени да легнат на земята, а на новобранците им беше казано да стъпят на главите им.

Бившият пандизчия Камал Абу Араб сподели: „ Окупацията не зачита нашата човещина и пандизчиите се усещат забравени. Никой не ги споменава; никакви визити от юристи, никакви визити от Червения кръст.

„ Новините са неразрешени, молитвите и апелите за молитва са неразрешени, здравното лекуване е неразрешено и молбите са неразрешени. Според администрацията на затворническата работа ние нямаме права като хора.

„ Някой помни ли ни в този свят? “

От 7 октомври визитите на Червения кръст в пандизите в Израел са спрени, с което се приключва отговорността.

Организацията посещаваше всеки затвор най-малко един път месечно и беше публично уведомявана от затворническата работа на Израел за всички арести. Това разреши на Червения кръст да осведоми фамилиите на арестуваните, само че това към този момент не е допустимо.

Ал Загари споделя, че Червеният кръст не е оказал задоволително напън, с цел да подсигурява, че Израел съблюдава интернационалните стандарти.

От своя страна Зияд Абу Лабан, формален представител на Международния комитет на Червения кръст, удостовери, че не е имало визити в пандиза от 7 октомври и че възобновяването на визитите е главен приоритет.

Днес доста палестинци се чудят за какво Израел заобикаля отговорността и слагат под въпрос успеваемостта на конвенциите и интернационалните съглашения.