Спорът в Турция в Instagram показва границите на глобалното управление на съдържанието

Авторът е старши помощник по политиката в Carnegie Europe в Брюксел и шеф на основания в Истанбул мозъчен концерн EDAM

На 2 август, няколко дни след разкриването на амбициозна стратегия за стимулиране на цифровата промяна на страната, турското държавно управление спря достъпа до Instagram. Платформата, която се употребява от доста МСП като главен цифров канал за продажби, остана недостъпна до предходната събота, когато след договаряния с управлението на Meta достъпът беше възобновен. 

Като аргументация за жестоката си интервенция, Анкара твърди, че Instagram цензурира про-Хамас наличие, изключително хвалебствия към Исмаил Хания, убития водач на палестинската ислямистка формация. На пръв взор това е явен случай. Конституционният съд на страната има предходна правосъдна процедура, потвърждаваща, че тези типове ограничаващи ограничения на едро са освен непропорционални, само че и съставляват нарушаване на главните права. Наистина е мъчно да се разбере по какъв начин възпрепятстването на про-Хамас известия от Instagram е толкоз враждебно за ползите на турската страна, че да подсигурява цялостно спиране на достъпа до платформата. Тази правна конюнктура безспорно е една от главните аргументи за извънредно преходния темперамент на рестриктивните мерки за достъп.

И въпреки всичко казусът заслужава в допълнение разглеждане. Премахването на ограничаването за достъп оставя сърцевината на разногласието сред турското държавно управление и платформата недокосната. Това провокира разнообразни тълкования на същността на Хамас. Много западни страни го преглеждат като терористична организация и политиките за наличие на Instagram също са завършени от това пояснение. Те са принудени да подхващат ограничения за унищожаване на наличие, което е категоризирано като поощряване на тероризъм. Бездействието на доктрина може да ги изложи на отговорност пред западните съдилища.

Но други, незападни народи са на друго мнение. Например турският президент Реджеп Тайип Ердоган счита Хамас за освободително придвижване. От тази позиция това, което платформата прави, е цензура.

За доста народи в по този начин наречения световен юг, освен за Турция, политиките за ръководство на наличието на платформите са завършени от ясно изразен западен светоглед. Като такива, те остават нечувствителни към незападните политически правила. Трудностите, пред които са изправени платформените компании, които могат да бъдат изложени на опасността от държавни дейности в доста разнообразни политики и юрисдикции, са явни.

Привидно просто решение за това би било да се откри интернационален режим, който дефинира някои съществени правила на контролиране на платформата. Точно както други области на интернационалното публично притежание, световната осведомителна екосистема би трябвало да бъде контролирана. Целта на регламента ще бъде да очертае световно допустимите граници за свободата на словото онлайн. Подобен резултат би проправил пътя към предвидими политики за напъните на платформите за ръководство на наличието.

Но световната политика сигурно ще подкопае всяка такава универсална самодейност. В най-хубавия случай страни с сходно мислене могат да се открият на съгласувани цифрови правила, както е показано в Закона за цифровите пазари на Европейски Съюз.

Следователно по-реалистичната опция е платформите да преразгледат политиките си с оглед увеличение на освен тяхната бистрота и отчетност, само че и тяхната представителност. Те би трябвало да могат да показват, че поставят същински старания за увеличение на разнообразието от гледни точки.

Това няма да позволи всички сегашни алтернативи, само че най-малко ще им разреши да застанат на по-здрава основа, до момента в който се стремят да защитят целостта на своите платформи и световното право на достъп до информация.