Становище: Газа се нуждае от обучени лекари. Израел блокира палестински лекари като мен

Бележка на редактора: Али Х. Елайди е ортопедичен хирург, който практикува в Тексас. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете в CNN.

Десет месеца след началото на войната в Газа няма съвсем нищо, от което хората, борещи се да оцелеят там, да не се нуждаят: вода, храна, заслон, сигурност — жителите на Газа са безусловно блокирани да получат главните неща за живота.

Те също обезверено се нуждаят от квалифицирани лекари като мен. Аз съм ортопедичен хирург. По-рано тази година приключих образованието си в здравното учебно заведение в Йейл и в този момент работя в дребна процедура в Тексас.

Подобно на доста американци, бях изкормен от изображения в новините на хора, които са изгубили крака при бомбардировките от Израел или които са били подложени на груба ампутация, тъй като ръка или крайник са станали безполезни, откакто са били смачкани от падаща зидария. Като доктор се почувствах задължен да оказа помощ.

Успях да пътувам до Газа през април, с цел да оказа помощ на ранените от израелските бомбардировки, които убиха и раниха хиляди, останали в капан в здания, изумени от шрапнели или засегнати по време на ракетни удари по бежански лагери. След предписание, наложено неотдавна от Израел обаче, към този момент нямам право да отпущам медицинския си опит, с цел да оказа помощ в Газа.

Медицинската задача, в която бях част, спонсорирана от група за помощ, наречена „ FAJR “ Scientific, се организира в болничното заведение в европейската Газа в Хан Юнис, оборудване, което след това беше евакуирано. Планирах да се причисля към следващо пътешестване през юни със същата организация за помощ и трябваше да бъда настанен в болница в централна Газа.

Стигнах до Йордания, когато научих, че ми е било отказано позволение да вляза още веднъж от израелските управляващи. Казаха ми, че повода е, че съм палестинец.

Роден съм в бежански лагер в Газа четири години след първата палестинска интифада. По това време израелските сили бяха нахлули в Газа. В тези войнствени условия насилието беше естествена част от всекидневието ни. Кандидатствахме за политическо леговище в Съединени американски щати и имахме шанса да го получим. Бях на пет години, когато заминахме. Ние бяхме измежду дребното късметлии, които съумяха да избягат по този маршрут. Избягахме от Газа като бежанци. По-голямата част от разширеното ми семейство към момента живее в Газа.

Чрез дълъг, лъкатушен развой най-сетне станах жител на Съединените щати, когато бях на 18. Често се усещах отговорен, знаейки, че околните, които бях изоставил, няма да се възползват от преимуществата, които получих в Съединените щати. Преследвах кариера, която щеше да ми разреши да се отдам най-въздействащо на родината си. Медицината беше натурален избор, поради моите ползи и качества.

Във всяко заявление, във всяко персонално изказване и във всяко изявление показвах цел в кариерата си: да осигуря здравна помощ на страдащите в Газа, да оказа помощ на тези, които не съумяха да избягат от опустошенията на войната, както направих аз.

През април образованието ми по ортопедия в Йейл беше към своя край, а войната в Газа бушуваше. Изглеждаше съвсем предопределено приключването на дългия ми стаж да подхожда на най-лошото принуждение, което Газа беше виждала. Знаех, че е време да извърша обещанието си и да се върна в Газа, да допринеса с хирургическите си умения и да осигуря всякаква помощ, която мога, на една мощно изтощена здравна система.

Тази двуседмична здравна задача беше прекарване, изменящо живота, както за доброволците, по този начин и за хората, на които имахме шанса да можем да помогнем. Бяхме 14 души: 10 ортопеди, четирима анестезиолози. Направихме доста положителни неща по време на това пътешестване, само че когато пристигна време да се върнем в Съединени американски щати, осъзнахме какъв брой доста работа ни остава да свършим. Записах се да вземам участие в месечна следваща задача през юни.

Вече бях получил нужните утвърждения от Организация на обединените нации и Световната здравна организация. Пристигнах в Йордания няколко дни преди аз и другите членове на медицинския екип да пътуваме за Газа. Точно тогава, единствено няколко дни преди да заминем, уредниците на пътуването получиха известие, че израелските управляващи са одобрили влизането на всички – само че не и моето. Съобщението, което ми беше препратено, гласеше, че съм бил „ публично отритнат заради палестински корени “. Спомените за възпитанието ми, бягството ми и първата ми задача в Газа нахлуха в мен, само че със засилено възприятие на беззащитност. Разиграваше се покруса, моята лична Накба. Едва разбирах думите на екрана на телефона си, толкоз мощно беше недоверието ми.

Мизерия и голяма потребност от типа, който бях виждал в Газа, е повода, заради която отидох в медицината и за какво желаех да направя ортопедична хирургия. По време на онази априлска задача в никакъв случай не ми е идвало на разум, че съм на едно решение от това да остана измежду хората, страдащи там. Успях да избягам от Газа като дете, само че това не прави живота ми по-ценен от живота на хората, които живеят там. Не желаех да бъда от хората, които просто приказват за помощ на нуждаещите се. Обучението ми завърши. Това беше моето предопределение. Ето за какво отидох в медицината.

Израелската политика обаче направи връщането невероятно.

Политическото решение утежнява към този момент тежките условия в Газа. Здравната рецесия в района не е нереална статистика, а ежедневна действителност за милиони хора. Болниците са пренатоварени, медицинските консумативи са нищожни, а подготвен медицински личен състав е още по-трудно да се откри. Всеки доктор, всяка здравна сестра, всеки здравен служащ прави осезаема разлика. Станах очевидец на този факт.

Ето за какво отводът да се разреши на лекари с избран генезис да бъдат доброволци не може да се смята просто за бюрократичен прерогатив; това е директен отвод от здраве и благоденствие на хората в Газа.

Политиката на Израел, изключваща опцията за присъединяване в филантропични задачи на всеки, чиито родители или баби и дядовци са палестинци, значи, че доста мои другари, които се бяха записали за идни задачи, бяха изтеглени от тимове заради същата политика, без значение дали в миналото са стъпвали преди този момент в Газа или не.

Подозирам, че това е единствено една от многото тактики, употребявани от израелското държавно управление за ограничение на потока от помощ за Газа. На първата задача, на която бях, съумях да взема 10 куфара с медикаменти. На този, в който не ми беше разрешено да вземам участие, ни беше позволена една чанта и никакви медикаменти, с изключение на тези за персонална приложимост.

Международната общественост би трябвало да застане твърдо в осъждането на сходни практики и да се застъпва за неприкосновеността на филантропичната помощ. Отказът на правото на палестински доктор да работи като доброволец - в процеса, възпрепятстващ даването на филантропични старания - е огорчение. Правителствата по целия свят, интернационалните организации и авторитетните лица би трябвало да създадат каквото могат, с цел да оказват помощ за превръщане на тази нечовечна политика.

Бележка на редактора: Абдула Гал