Стив Албини, звукозаписен инженер и музикант, 1962-2024
С интензивен маниер и аскетично изглеждащ, Стив Албини представлява звук и етос. „Обичам шума“, обясни той. „Харесвам огромен злобен шум, който кара главата ми.“
Записващият инженер и музикант, който почина на 61 години, беше ключова фигура за възхода на алтернативния рок в САЩ през 80-те и 90-те години на миналия век. Той издава записи със собствените си групи, най-вече Big Black, и продуцира известни албуми на Pixies и Nirvana. Шумът, който той отприщи, беше насочен. „Толкова сме порутени и смазани от нашето жалко съществуване“, твърди той, „имаме нужда от това като от решение.“
Роден през 1962 г., Албини е израснал в Монтана. Баща му беше изследовател на горски пожари. Паленето на метафорични пожари се превърна в специалитет на сина. Албини носеше тийнейджърските чувства на социален неподходящ с презрителна гордост. Любовта към пънк рока, предизвикана от откриването на Ramones, изостри дарбата му за омраза.
Чикагската ъндърграунд рок сцена беше ранна мишена за острия му език. След като се премества близо до града, за да учи журналистика в Северозападния университет в началото на 80-те години, той изпитва делинквентно удоволствие да разбива банди в местната музикална преса.
Собствената група на Албини, Big Black, дестилира неговия конфронтационизъм до най-чистата му форма. Основано през 1981 г., триото имаше влияние, което надвишаваше продажбите им. Музиката на Big Black беше интуитивна, чудовищно нещо от концентрирано изкривяване на китара и ритми на дръм машина, които се удряха като безмилостното избиване на чикагска кланица. Албини свиреше на китара и рецитираха текстове на твърдо сварено провлачено или ги крещяха с натрапчива натрапчивост.
Както други групи от онова време, Big Black тласкаха силата на звука до крайности. За разлика от други шутници обаче жилавият очилат Албини не се подсилваше с пиене или наркотици. Целта беше да се даде непоколебимо свидетелство на това, което Уилям Бъроуз веднъж описа като намиращо се на края на всяка вилица: плът и смърт, ужасната същност на материята.
Албини беше очарован от най-лошите човешки поведения. Неговите песни черпят вдъхновение от филми за смърф, хардкор порнография и насилие над деца. Сингъл от 1985 г. е кръстен на Бенито Мусолини. Текстовете му бяха критикувани за мизогиния, расизъм и хомофобия. Той твърди, че се изправя срещу лицемерието на един омразен свят. Възмущението го подтикваше, извратено гориво. В най-известната песен на Big Black „Kerosene“ синът на специалиста по горски пожари разказа нихилистична история за скуката и палежите в малкия град: това е „нещо за правене“.
Имаше осъдително измерение в това на Албини характер, за който той се отрече, когато остаря. Но вървеше с яростна привързаност към идеята за вътрешна почтеност. „Работете колкото е възможно повече извън „музикалната сцена““, беше кредото на Big Black. Това правило се пренася в производствената работа на Албини. Той отказа да вземе процент от печалбите на албумите, които продуцира за други изпълнители.
Правенето на собствени записи дава на Албини опит да стане звукозаписен инженер. Специализира се в нефилтриран аналогов звук, без цифрови ефекти. „Всичко трябваше да е на пълни обороти“, каза Ким Дийл от Pixies, след като продуцира пробива на бостънската група от 1988 г. Surfer Rosa. Когато гръндж фигурите Nirvana се обърнаха към него за техния абразивен албум от 1993 г. In Utero, той им написа писмо, в което описва какво трябва да направят – „да пуснат запис за няколко дни с високо качество, но минимална „продукция“ и без намеса от предната страна office bulletheads.”
„Steve е добър звукозаписен инженер, но ужасен в смесването,” каза Kurt Cobain след това. Албини не би се противопоставил. Предпочиташе да мисли за себе си като за инженер, намиращ най-добрия начин за улавяне на звуци, вместо като продуцент, който ги манипулира. Когато Робърт Плант и Джими Пейдж го наеха за албума си от 1998 г. Walking into Clarksdale, грандовете на Led Zeppelin го направиха заради старомодния му опит в поставянето на микрофони.
Собствената музика на Албини стана рядка, след като Big Black се разделиха през 1987 г. През тази година той създаде групата с ужасяващото име Rapeman, след японски манга герой, за което по-късно се извини. Бракът с Хедър Уина, с която се запознава през 90-те години на миналия век, се счита за заличаване на провокациите му „edgelord“. Неговата най-дълго просъществувала група Shellac направи спорадична поредица от висококачествени записи, издръжливи като Big Black, но без мачовското поведение на ръба.
Новият им албум беше на път да излезе, когато Албини почина от инфаркт в звукозаписното си студио в Чикаго. Той излезе от живота по същия начин, по който правеше музика, с максимално претоварване и всички игли на червено. Шумът продължава да живее.
