Страхът я извади от училище след стрелба. Как един ходещ партньор – без „не са необходими думи“ – й помогна да направи невъзможното
Тя не можеше да се върне там. Тя просто не можеше.
Всеки път, когато излизаше от къщата си, гимназистката сканираше за хора, бръкнали в раниците. В обществени сгради тя изчисляваше най-близкия изход. Тя дори не можеше да чуе ръмженето на самолет – толкова подобно на хеликоптерите и SWAT превозните средства, които се втурнаха да потушат кръвопролитието в онзи есенен ден на 2021 г. – без да избухне в сълзи.
Алексис Хобсън беше нетърпелива първокурсничка, която току-що започна да създава спомените си от гимназията, когато нейна съученичка изстреля порой от куршуми, които убиха четирима съученици, раниха още шестима и един учител – и превърнаха гимназията в Оксфорд в още една жертва на привидно безкрайната училищна стрелба в Америка бич.
Същият кампус близо до Детройт, който хранеше такава надежда за Алексис, внезапно беше обременен от трагедия, каза тя пред CNN. За известно време часовете бяха отменени. Но за разлика от други училища, които бяха затворени или съборени след кланета с оръжие, това щеше да отвори отново само седмици след кошмара.
И Алексис, въпреки повишената бдителност, която бе развила, силно искаше да се върне.
„Винаги съм обичала училището“, каза тя. „Обичам да уча. Обичам да съм в училищна среда.“
Допълнителна полиция, разбира се, ще бъде на разположение, за да охранява учениците от окръг Оукланд, много от които все още са в агоните на травмата. Друг вид екип за поддръжка също ще бъде там: група космати четириноги съветници, натоварени да помагат на децата да се изправят пред „онова емоционално нещо, което се случва вътре в тях, което може би не могат да изразят с думи“, обясни шерифът, който няколко години по-рано беше започнал да интегрира комфортни кучета в своите сили.
Ден след ден след отварянето на Оксфорд Хай Алексис се опитваше да се върне. Но всеки път, когато мислеше, че е събрала нерви – дори с допълнителната полиция и бягащите кученца – инстинктът й „бий се или бягай“ се задействаше.
„Влизах в сградата и всичко в мен ми казваше, че трябва да бягам“, каза тя пред CNN.
За две седмици Алексис издържа само два пълни дни.
„Имаше и други дни, в които се събуждах и бях убеден, че ако вляза в сградата, ще умра.“
Тийнейджърката знаеше, че трябва да премине към онлайн училище.
Поне за известно време.
Обучение на отряд от емоционални пазачи
Шериф Майкъл Бушар започна да изгражда програма за комфортни кучета малко преди пандемията Covid-19 да се разпространи в Мичиган, във време, когато тревожността и психичното здраве ставаха все по-сериозни проблеми.
Когато хората мислят за полицейски кучета, често се сещат за големи немски овчарки, които надушват наркотици. Но за тази програма K-9 Бушар искаше да намери достъпни кучета с успокояващо присъствие, спомня си той.
За да избере порода, шерифът разговаря с професор, който проведе проучване, сравнявайки породи, за да види коя би била най-подходяща. Копринените кавалерски шпаньоли с широко отворени очи излязоха на върха, каза той пред CNN: Техният малък размер и безкраен ентусиазъм ги правят почти като „кученца за цял живот“.
„Те са малки, така че всъщност можем да ги поставим в нечий скут в инвалидна количка или на болнично легло“, каза Бушар. „За по-малките деца (някои кучета) ги гледайте право в очите и понякога е малко плашещо. Така че това наистина е обезоръжаващ размер.“
Разликата, която правят тези утешителни кучета, може да бъде огромна: заместник Даня Уаском наблюдаваше как човек помага на суициден човек да премине от огромно страдание към желание да получи помощ, каза тя пред CNN.
И глутницата бързо стана част от общността на окръг Оукланд, нараствайки до 13 кучета, включително едно, наречено в чест на местната гимназия.
Когато Бушар върви по улицата, каза той, често е посрещнат с шум от: „Къде е Макс?“ „Това Дивата котка ли е?“ „О, това е Оксфорд!“
И когато Оксфордската гимназия отвори отново почти два месеца след стрелбата, кучетата за комфорт бяха там, за да помогнат за повторното интегриране на учениците стъпка по стъпка. През онзи първи ден един от тях – Макс – особено помогна за успокояването на тийнейджърите.
„Децата просто гравитираха към него“, каза Бушар, „и можете да видите физически как кучетата поемат удара.“
След един час с ученици Бушар видя Макс да лежи и почти да припадне, спомня си шерифът. Никога не беше виждал кучето толкова изтощено.
„Те така правят“, каза той. „Те помагат на хората и поемат част от страха.“
По време на месеците си на онлайн училище Алексис също трябваше да прекара известно време с удобни кучета, каза тя. Тя изпрати малки бележки с подаръчни карти на техните манипулатори. По-късно тя изнесе реч за откриването на статуя в програмата за училищни кучета в близкия град.
След това, когато настъпи втората й година, Алексис реши, че е готова да опита отново присъствени часове.
Този път обаче една част от рутината й щеше да е различна.
Опитвам отново като „момичето с кучето“
Този път Алексис излизаше един на един всяка сутрин в кампуса на Оксфорд Хай с Оксфорд, подходящо наречения член на глутницата удобни кучета на Бушар, който също напоследък се бореше, плачеше в офиса, докато неговият офицер изпълняваше сутрешните си задължения .
Алексис започна да ходи на разходки с „най-въртящото се, развълнувано малко момче“, чиято козина, като платно с малки бели петна, беше точно като картините, които рисува у дома.
незабавно,
