Украйна изчерпва хората, парите и времето
Откакто Доналд Тръмп разгласи, че може да приключи войната в Украйна „ в границите на 24 часа “, огромна част от света чака да види дали той може да принуди Москва и Киев да реализират съглашение. Милиони гледания и превъртания, километри новинарски излъчвания и планини от прогнози бяха изгорени по този въпрос.
Тръмп подхрани това очакване, като настоя, че украинският президент Володимир Зеленски изчерпва опциите си и в последна сметка ще би трябвало да одобри договорката му. В реалност е тъкмо противоположното. Тръмп е този, който няма лостове за въздействие. Той може да заплаши Николас Мадуро с евентуални военни дейности във или към Венецуела, само че няма въздействие върху Владимир Путин. Всякакви наказания, задоволително сурови, с цел да навредят на Русия, биха засегнали и по-широката западна стопанска система и няма нито един водач на Запада, който да желае да отреже клона, на който седи.
Въоръжената интервенция е още по-неправдоподобна. От първите дни на пълномащабното навлизане НАТО реши да поддържа Украйна с оръжия и образование, като в същото време заобикаля стъпки, които биха могли да провокират директна война сред НАТО и Русия. Тази позиция не се е трансформирала.
В резултат на това Украйна е оставена в позиция, в която, със или без задоволителна поддръжка от своите съдружници, тя на процедура се бие сама с Русия. Всички приказки за мир или преустановяване на огъня се оказаха блъф, метод за Владимир Путин да завоюва време и да се прегрупира. Стратегията на Путин разчита на надживяване освен на украинската войска, само че и на търпението и политическото единение на нейните съдружници. Сега Съединените щати разпространиха модифицирана версия на своята мирна рамка, смекчавайки някои от най-спорните точки след съвещания с Киев и няколко европейски държавни управления. Въпреки това Кремъл продължава да изисква огромни териториални отстъпки и евакуиране на украинските сили. Без това Русия споделя, че няма да спре настъплението си. Украйна, от своя страна, твърди, че няма да съобщи територия.
След като стана ясно, че дипломатическият път не предлага пробив, Съединените щати съвсем стопираха доставките на оръжие за Украйна. Длъжностни лица упрекнаха прекъсването на работата на федералното държавно управление, макар че същинската причина е малко евентуално да е дефицитът на хамали в Пентагона. Така или другояче американската военна помощ е намаляла до капка, състояща се най-вече от доставки, утвърдени от администрацията на Байдън. По време на чуването си пред комисията по въоръжените сили на Сената, номинираният за министър на защитата Остин Дамър сподели: „ Не знам за никаква пауза в [американската военна] помощ за Украйна. “ Прозвуча по-малко като сериозна оценка, а повече като самопризнание за незнание. Всеки украински боец усеща следствията от внезапното редуциране на американското въоръжение. Всеки гражданин на Киев и други градове усеща дефицита на системи за противовъздушна защита.
Европа не е запълнила празнината. Отбранителната индустрия на Европейския съюз и схемите за взаимни доставки дадоха доста обещания, само че малко действителни пари. Няколко милиарда евро бяха публично поети, а доста по-малко бяха предоставени. Държавите-членки избират първо да се превъоръжат, а Украйна - второ, макар че личните им стратегии се движат постепенно. Европейски Съюз остава разграничен сред държавни управления, подготвени да поемат по-големи опасности, с цел да поддържат Киев, и други, които се опасяват да предизвикат Русия или да отслабят личните си бюджети. Сега Брюксел прокарва проект за потребление на замразени съветски активи, с цел да поддържа заем до 140 милиарда евро (162 милиарда долара) за Украйна, който може да поддържа бюджета на Киев и разноските за защита през идващите две години. Няколко основни държави-членки, които разполагат с множеството от тези запаси, остават внимателни и без единогласие проектът може да спре.
Това кара Украйна да уголемява личното си произвеждане и да се бори с всичко, което идва и всичко, което не е източено от корумпирани фигури като Тимур Миндич, който е разследван в огромно дело за социална поръчка. Засега Украйна може да забави врага на голяма цена, само че това надалеч не е задоволително, с цел да победи.
Армията е незадоволително снабдена. Правителството не съумя да поддържа мотивацията или да активизира страната; в действителност е постигнал противоположното. Мъжете водят четвърта година война, до момента в който дамите не могат да чакат безпределно. Разводите се усилват, изтощението се задълбочава, а моралът се срутва. Прокурорите са образували повече от 255 000 случая за неразрешено неявяване и повече от 56 000 за дезертьорство от 2022 година насам. Само през първите 10 месеца на 2025 година те са записали към 162 500 случая на AWOL и 21 600 случая на дезертьорство. Други отчети демонстрират, че повече от 21 000 бойци са напуснали армията през октомври, което е най-високата месечна цифра до момента. Социалната неправда се уголемява.
Демографски картината е също толкоз мрачна. Населението на Украйна е спаднало от повече от 50 милиона при оповестяването на независимостта до към 31 милиона на територията, следена от Киев към началото на 2025 година Раждаемостта остава под смъртността, а раждаемостта е спаднала до към едно дете на жена.
На този декор Украйна остава с три стратегически благоприятни условия.
Първата опция е да приемете изискванията на Путин. Това би означавало капитулация, загуба на политическо лице и отвод от територия, само че би запазило украинска страна. Това също би сложило страната в дълготрайна накърнимост.
Вторият вид е радикална смяна на политическото и военно управление на Украйна. Това би включвало възобновяване на мобилизацията, преструктуриране на командната система и преустрояване на военните старания от нулата. Украйна не може да води дълга война с институции, които са основани за мирновременна политика и ротационно разрастване.
Третият вид е да не се трансформира нищо и да се резервира статуквото. Украйна ще продължи да нанася прецизни удари по съветската петролна инфраструктура с вярата да смила стопанската система на Кремъл и да чака Путин да почине. Това е заблуда. Ако такива удари не могат да разбият по-малка Украйна, те няма да разбият неведнъж по-голяма страна в икономическо, териториално и демографско отношение. Ще бъдат нанесени вреди, само че надалеч не задоволително, с цел да принудят Русия да спре.
Съдейки по последните изказвания на Зеленски и няколко от неговите европейски сътрудници, Украйна дейно се е заела с третия вид. Въпросът е какъв брой дълго може да се поддържа този метод. Дори като оставим настрани морала и изтощението след четири години война, финансовите вероятности са мрачни. Украйна е изправена пред голям бюджетен недостиг и обществен дълг, който евентуално ще надвиши 100 % от брутния вътрешен артикул. Европа не съумя да събере нужните средства, Белгия не освободи замразените съветски активи и икономическият напредък в огромна част от континента остава слаб. Всяко доста нарастване на поддръжката би изисквало политическа храброст във време, когато гласоподавателите остават чувствителни към неотдавнашния скок на инфлацията. Европейски Съюз също не е в положение да обвърже Съединените щати с дълготрайни задължения в сегашния политически климат във Вашингтон.
Всичко това води до неизбежно умозаключение. Ако Украйна има намерение да оцелее като страна, в последна сметка ще би трябвало да поеме по втория път и да предприеме коренно преструктуриране на своето политическо и военно управление. След като този миг настъпи, изискванията на Москва ще бъдат по-сурови от сегашните. Руският ултиматум евентуално ще се разшири от искания за четири района до претенции за осем, дружно със строги механизми за надзор, демилитаризация и спомагателни отстъпки.
Необходима е радикална смяна неотложно, преди стратегическите благоприятни условия на Украйна да се стеснят още повече и преди нейната дарба да се съпротивлява да рухне дружно с тях.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната политика на Al Jazeera.
