„В Газа футболът е единственото спасение“: Палестинската звезда Махмуд Вади за войната

На 7 октомври палестинският футболист Махмуд Вади се възстановяваше от пострадване в Египет, когато Израел стартира войната си против Газа след офанзивите на Хамас в Южен Израел.

29-годишният мъж от Хан Юнис в южната част на Газа прекара последните пет месеца в обезверено търсене на вести за сигурността на приятелите и фамилията си в обсадения анклав, до момента в който пътуваше с палестинския народен тим.

Той е претърпял три израелски военни набези над Газа – през 2008, 2012 и 2014 година – и споделя, че си спомня по какъв начин прекарва всяка нощ, чудейки се дали ще успее да осъмне.

Уади, който в този момент живее в Кайро и играе за Arab Contractors в египетската Висша лига, беше част от тима на Палестина за Азиатската купа на AFC през 2023 година в Катар, където тимът записа исторически втори кръг.

Al-Fidayi (както палестинският тим е прочут на своите фенове) получи буйна поддръжка от тълпи от хора от разнообразни страни, религии и възрастови групи, които се появиха в своите десетки хиляди, с цел да поддържат палестинския тим преди осминафинална елиминация от домакините и бъдещите първенци Катар.

В диалог с Ал Джазира Уади споделя за компликациите да покаже най-хубавото си показване на терена, до момента в който войната бушува вкъщи.

Ал Джазира: Израствайки в Газа, какво означаваше футболът за вас?

Уади: Футболът е единственото избавление от войната и израелската окупация. Младите хора и децата се обръщат към футбола, защото им отвлича вниманието от събитията. Футболът ги кара да се усещат добре. В Газа обичаме футбола. Но войните, водени против нас през годините, тежките стопански условия и обсадата, която изцяло затвори Газа и нейния народ, пречейки на децата да реализират своите [футболни] фантазии.

Израелската окупация постоянно слага бариери и спънки, които ни пречат да реализираме това и, за жалост, хората напущат Палестина. Принудени сме да търсим разновидности другаде.

Ал Джазира: Защо напуснахте Газа и какъв брой мъчно беше това решение?

Уади: Да напуснеш страната си, родината си, фамилията и приятелите си за по-добро бъдеще не е елементарно. Носи непрекъснато чувство за отчуждение и самотност. Но ние вършим жертви за нашите упоритости. Ние сме хора, които обичат живота, хора, които желаят да живеят като другите и следват фантазиите си. Трудността се крие във обстоятелството, че изоставяте хората, които обичате.

Сега пребивавам в чужбина и фамилията ми е в Газа, изложено на убийства, заличаване и разселване. Напуснах Газа, фамилията и приятелите си, с цел да играя футбол, само че пребивавам в боязън и безпокойствие.

Не напущаме Палестина, тъй като не е красива страна. Безумно обичаме земята си, само че би трябвало да търсим по-добър живот.

Ал Джазира: Какви са компликациите да бъдеш интернационален футболист за Палестина?

Уади: В светлината на израелската окупация и нейните спънки, не е елементарно да си футболист. Има голямо влияние, тъй като не можете да събирате играчи за футболни лагери в Палестина.

Играчи от Газа не могат да влизат в окупирания Западен бряг и назад. Има играчи отвън Палестина, които не могат да влязат и така нататък Въпреки сложните условия националният тим на Палестина се събира в чужбина от разнообразни места. Имаме играчи от окупирания Западен бряг, Ивицата Газа, Палестина 48, от разнообразни палестински бежански лагери в окупираните територии и от диаспората.

Нито един тим в света не може да премине през такива условия и да взе участие в влиятелен районен шампионат [както ние имаме]. Това единствено по себе си се смята за огромно палестинско достижение и източник на горделивост.

Винаги сме имали фантазии и упоритости, само че окупацията се пробва да смаже духа ни. Издигнахме се отдолу под руините на три войни, с цел да стигнем до мястото, където сме в този момент, и се надяваме да продължим по този път. Ние черпим силата си от смелостта и твърдостта на нашия народ.

Ал Джазира: Колко мъчно ви е да поддържате връзка с другари и семейство вкъщи?

Уади: Много е мъчно, изключително когато връзката в Газа е прекратена. Никога не съм оставял телефона си от началото на войната. Било то в Египет, до момента в който пътуваме с тима или по време на нашите тренировки.

Една заран брат ми изчезна. Никой в ​​семейството ми не знаеше нищо заради спиране на връзката. Чувствах се доста обезпокоителен през тези 10 часа, до момента в който не се чух с него.

Това е нашата обстановка: Постоянно възприятие на безпокойствие и невъобразими условия. Неописуемо е да не знаеш къде са околните ти, да се чувстваш беззащитен и некадърен да направиш нищо. Всичко, което можете да извършите, е да се молите. Всяка секунда от живота ни е тестване.

Ал Джазира: Как се чувствате, откакто разговаряхте със фамилията и приятелите си в Газа?

Уади: Те се пробват да опишат дребна част от действителността, през която живеят всеки ден, само че им е доста мъчно да предадат възприятията си. Думите не могат да опишат действителността на войната. Нашите диалози са съсредоточени върху суровите и горчиви условия, пред които са изправени. Но както всички останали в Газа, те остават смели.

Ал Джазира: Какво беше чувството да се срещнеш със фамилията си след два месеца?

Уади: Срещнах майка си, братята и техните фамилии в Египет след повече от 80 дни война. Имах облик в мозъка си за грозотата на войната, само че когато погледнах слабите им лица, очи, нежни тела и бели коси, беше доста по-лошо от всичко, което можех да си показва.

Преживял съм три войни. Беше ужасно да извозвам нощи в очакване да паднат бомби и покривът да ме смаже – само че тази война не е същата.

Ал Джазира: Какъв е последният спомен от Газа в съзнанието ви?

Уади: Спомням си хората, тяхната обвързаност и връзките им на обич. Чувствам се ужасно.

Последният ми спомен от Газа беше морето, улиците, постройките и графикът на електричеството – включено за осем часа и изключено за идващите осем.

Въпреки всичко Газа се развиваше всеки ден. Чисти улици, красиви уреди, заведения за хранене, хижи на морето – това е обликът на Газа, запечатан в паметта ми.

Заслужаваше опазване на сладостта и хубостта си. Въпреки войната, гибелта и разрушенията, той към момента е хубав и ще бъде още по-красив.

Както го построихме преди, ще го построим повторно, трети път и по този начин нататък.

Ал Джазира: Ако можехте да се върнете в Газа в този момент, какво бихте създали?

Уади: Искам да се върна в Газа след края на войната и да изкажа съболезнованията си на фамилията на най-хубавия ми другар Хамед, който беше погубен в тази война. Искам да видя братята си и техните деца, приятелите си и желая да видя Газа и какво се случи с нея след цялото това заличаване.

Искам да споделя с хората част от тяхната тъга и мемоари от войната. Искам да бъда част от тяхното страдалчество.

Ал Джазира: Как се почувствахте, когато видяхте ужасяващото видео на стадион Ярмук, погубен от израелските сили?

Уади: Стадион Ярмук не е единственото разрушено оборудване. Има хиляди джамии, църкви, офиси, лечебни заведения, университети и учебни заведения. Не е пощадено даже дърво или камък.

Вкарах доста голове на стадион Ярмук, до момента в който стотици почитатели ме приветстваха. Свеж в паметта ми остава обликът на танка, който обикаля стадиона. Няма думи, които да опишат грозотата му. Но колкото и ужасяващи да са тези подиуми, те не са толкоз ужасяващи, колкото гибелта на деца и фотосите на разбиването им на части, които виждаме всеки ден.

Не мога да ги не помни нито за момент. Те живеят в мен.

Ал Джазира: Когато стъпите на футболното игрище, можете ли да откъснете мислите си от войната в Газа?

Уади: Войната визира фамилията ми, приятелите ми и хората ми.

Братовчед ми беше погубен като страдалец. Най-добрият ми другар беше погубен страдалец. Спомените ми от детството бяха унищожени. Окупацията унищожи всички животи в Газа.

Дори някой да оцелее в тази война, той няма да може да живее естествен живот. В Газа няма благоприятни условия за работа, няма обучение, няма офиси или пазари. Там избиха целия живот. Не можем да забравим страданието, само че то може да ни стимулира.

Свирепостта може да се види в [палестинския] тим на терена. Той отразява характера на палестинския народ. Като играчи, ние се мотивираме да вършим хората щастливи, даже и за един миг.

Извличаме силата си от страданието и непоколебимостта на нашия народ.

Интервюто е редактирано за дължина и изясненост.