Възходът на селскостопанския популизъм

От Франция до Германия, до Италия, до Гърция: мощта на митингите на фермерите в Европейски Съюз се търкаля. Земеделските митинги са толкоз остарели, колкото и самият Европейски Съюз — и фермерите, които могат да донесат със себе си трактори и купчини тор, с цел да изразят мнението си, са мощно лоби; годишните аграрни дотации от към 60 милиарда евро съставляват почти една трета от бюджета на Европейски Съюз. И въпреки всичко рядко са били следени демонстрации в толкоз доста страни едновременно. Политиците са изправени пред сложен баланс: сред това да се поддадат прекалено много на промишлеността поради, да речем, жизненоважни ограничения за климата — или да разрешат на твърдо десните партии да се възползват от недоволствата на фермерите в изборите за Европейски Съюз.

Някои други браншове допускат фермерите постоянно са били глезени от Европейски Съюз. И въпреки всичко във всички предприятия, с изключение на в най-големите, земеделието в най-хубавите времена включва огромни опасности и нищожни награди. Земеделските стопани споделят, че през последните години индустриалните разноски и разноските за заеми са скочили с помощта на инфлацията и войната в Украйна. Маржовете са притиснати от търговците на дребно, които се пробват да задържат цените ниски в рецесията с разноските за живот. И се оплакват, че са подбити от вноса, в това число украински артикули, защото Европейски Съюз с право отвори вратите си, с цел да поддържа стопанската система на Киев.

Тъй като селското стопанство съставлява към 10 % от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз, фермерите също са наранени от политиките за климата и „ Зелената договорка “, която би трябвало да направи стопанската система на Европейски Съюз климатично неутрална до 2050 година Свързаната тактика „ от фермата до вилицата “ има за цел да понижи пестицидите и торовете и да промени селскостопанските практики. Фермерите настояват, че тези политики регистрират малко действителностите в земеделието; спомагателните пари, които Европейски Съюз дава за „ екосхеми “, не покриват техните разноски, а бюрокрацията, нужна за приемането им, е толкоз тежка, че надали си коства усилието.

Земеделското лоби видя миг на оптимално въздействие - с идните избори за Европейски парламент през юни, в които антисистемните партии, изключително крайнодесните, към този момент се чака да реализират огромни облаги. Твърдодесните политици са умели да употребяват отрицателната реакция против разноските на зеления преход, изключително измежду селското население. Дясноцентристките партии се опасяват да не бъдат заобиколени – и се заеха с гласовете, които би трябвало да получат, като дадоха обещание „ прагматичен “ метод (което нормално значи размиване на целите).

Европейски Съюз към този момент трябваше да разводни или да се откажат от някои водещи начинания, в това число закон за възобновяване на природата, целящ да обърне загубата на биоразнообразие. Дълго прехваленият търговски пакт със страните от Меркосур е в развой на надълбоко заледяване. Брюксел съобщи, че ще се опита да се оправи с неотложни проблеми за фермерите, в това число съмнения в цените и бюрократични тежести, на среща на министрите на земеделието на 26 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е хазаин на „ стратегически разговори “ с промишлеността.

Както при други елементи на зеления преход, Брюксел и страните от Европейски Съюз би трябвало да намерят способи да се придържат твърдо към общите цели, като в същото време компенсират въздействието върху най-уязвимите групи – посредством последователно въвеждане на ограничения във времето, освобождение на по-малки ферми или предложение на целеви поддръжка.

Освен това, като се има поради смисъла на продоволствената сигурност, е нужен по-широк спор за това къде във веригата на доставки би трябвало да паднат разноските за екологизиране: върху земеделските производители, върху данъкоплатците посредством още по-високи дотации или върху потребителите и хранително-вкусовата индустрия и търговията на дребно. Тъй като броят на фермите в Европейски Съюз понижава заради консолидацията, защото по-младите генерации продават, евентуално би трябвало да се притегли повече частен капитал в земеделието - както се случва да вземем за пример в Съединени американски щати - който може да влага в технологии и да извлече икономии от мащаба.

Някои държавни управления ще се тормозят от изпразването на селските региони, увеличавайки тежестта върху жилищата и услугите в градовете. И въпреки всичко, като се има поради компликацията да се изкарва прехраната от земеделие през днешния ден, превръщането на фермите в по-стабилни предприятия, притежавани от компании, които могат да си разрешат да влагат, може просто да помогне за задържането на повече хора на земята.