Вече има отговор за осигуряването на бъдещето на Судан
Писателят беше заместник-специален делегат на Съединени американски щати за Африканския рог от 2021 до 2022 година
След съвсем три години война в Судан администрацията на Тръмп започва дипломатическа самодейност, учредена на фундаментален факт, който нейният предходник не беше податлив да признае: нито една от двете съществени воюващи страни няма да надделее нито във военно отношение, нито са годни да ръководят страната. Комбинацията от ескалиращи зверства и неотдавнашното искане на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман към президента Доналд Тръмп да се намеси значи, че в този момент Вашингтон се пробва да реализира интернационален консенсус сред „ четворка “ страни с най-голямо въздействие върху враждуващите страни – Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и самите Съединени американски щати.
Суданските въоръжени сили (САФ) са военни единствено на име, доста по-малко държавно управление. Те не съумяха в продължение на три десетилетия да победят въоръжени групи, надалеч по-малко страховити от Силите за бърза поддръжка (RSF) и в този момент разчитат на екстремисти, милиции и даже химически оръжия, с цел да останат настоящи. RSF не престават да правят отвратителни закононарушения в Дарфур и другаде. И двете са подвластни от непозната поддръжка. Нито една от тях не обезпечава главните функционалности на ръководство на териториите, които държи. През септември „ четворката “ похвално съобщи, че бъдещето на Судан не би трябвало да се управлява от SAF, RSF или насилствени екстремисти и че външната военна поддръжка за воюващите страни би трябвало да завърши. С други думи, воюващите страни би трябвало да бъдат отстранени, с цел да се даде опция на законна, гражданска власт да се появи. И въпреки всичко поражда сериозен въпрос: кой би могъл да влезе в пробива? Повечето от цивилните политици в Судан нямат явни електорати или са се дискредитирали посредством асоцииране с воюващите страни.
Но едно всеобщо придвижване стартира да дава отговор на този въпрос. Групите за взаимопомощ на Судан и стаите за незабавно реагиране (ERR) се развиха от комитетите за опозиция, които бяха в авангарда на революцията, която смъкна 30-годишната тирания на Омар ал Башир през 2019 година От експлоадирането на войната през 2023 година тези групи дават животоспасяваща храна и медицински грижи на своите съграждани, нараствайки от няколкостотин доброволци до мрежа от 26 000 през днешния ден.
В една епоха на постоянно нелиберална политика, придвижването за взаимопомощ и ERRs се отличиха като демократични, егалитарни и виновни към своите общности. Те обезпечават функционалностите на страна в страна, в която страната към този момент не съществува и могат да претендират за неповторима легитимност измежду суданците, която надвишава етническите и районните разделения. Както сподели един доброволец при приемането на премията от името на придвижването: " Ние не сме жертви, които чакат да бъдат избавени. Ние сме жители, които построяват бъдещето на Судан и имаме [наша] лична визия. "
Групите за взаимопомощ и ERR не са пристрастни; те са еднообразно опълчени на милитаризираната политика на SAF и RSF. Те въплъщават правилото на властта посредством легитимност, за разлика от властта посредством принуждение. Те също по този начин съставляват такава опасност, че воюващите страни и ислямистките екстремисти реагираха, като ги нападнаха.
Вместо да покровителства придвижването за взаимопомощ като сериозна, само че периферна опция на обичайните механизми за помощ, то би трябвало да бъде прието за ядрото на филантропичната реакция и финансирането да бъде предпочитано за него. Тези групи реализират резултати транспарантно и против част от разноските на организациите на Организация на обединените нации и интернационалните Неправителствени организации. Те са по-отговорни пред жителите на Судан и са в положение да работят в цялата страна – за разлика от самоналоженото решение на Организация на обединените нации да третира SAF като законно държавно управление, което компрометира нейния неутралитет и достъпа му до зони отвън SAF.
Такава взаимност би била инвестиция в сегашното и бъдещето на Судан. Докато Четворката се пробва да постави завършек на войната извън във вътрешността, придвижването за взаимопомощ поставя основите за възобновяване на страната изпод нагоре и за преустановяване на дистопичните ужаси, които суданският народ претърпява в този момент.
