Венецуелците страдат, но повече санкции няма да помогнат
Президентът Николас Мадуро на Венецуела вече дори не се преструва, че играе честно. През октомври той обеща да предприеме стъпки към провеждането на свободни избори, включително да позволи на опозицията да избере кандидат в първичен процес по свой избор, с премахването на някои американски санкции като стимул. Но едва ли мастилото беше изсъхнало, преди правителството му да потвърди забраната за кандидатстване за длъжност, наложена на Мария Корина Мачадо, победилата с преобладаващо мнозинство на първичните избори. След това арестува нейните съюзници и служители на кампанията, обвинявайки ги в антиправителствен заговор. Някои са потърсили убежище в посолството на Аржентина. Режимът на Мадуро дори отказа да регистрира кандидата, който г-жа Мачадо замести да се кандидатира вместо нея.
Сега администрацията на Байдън няма друг избор, освен да изпълни заплахите си да възобнови санкциите, които беше вдигнал върху петролната и газовата индустрия на Венецуела, въпреки че тези санкции станаха дълбоко непопулярни сред венецуелския народ. Очаква се те да се възобновят след 18 април.
Това е силно напомняне, че всеобхватната сила на санкциите на САЩ може да навреди много, но рядко дава политическите резултати, които американските служители търсят. Администрацията на Байдън по същество предложи на г-н Мадуро сделка: облекчаване на санкциите в замяна на по-свободни и по-справедливи избори. Заслужаваше си да се опита. Подобна сделка помогна на Полша да се освободи от автократичната си система през 80-те години. Ако г-н Мадуро го беше взел на сериозно, Венецуела щеше да има изход от своята продължителна политическа и икономическа криза. Но г-н Мадуро няма да рискува да загуби от г-жа Мачадо. Ако той загуби властта, това би увеличило шансовете той да се изправи пред правосъдието в международен съд за брутално потушаване на масови протести и други предполагаеми престъпления срещу човечеството.
Той може да също забелязаха, че санкциите не се оказаха толкова добри за Съединените щати. Смазващите санкции срещу петролния сектор на страната – създадени от администрацията на Тръмп, за да затворят икономиката на Венецуела и да изтласкат г-н Мадуро от власт – са отчасти виновни за мигрантската криза на границата на САЩ, основен политически проблем за г-н Байдън по време на изборна година. Те изостриха икономическия колапс, който Венецуела вече преживя. Те ограничиха инвестициите в най-важната индустрия в страната, ограничиха достъпа до твърдата валута, необходима за внос на храна и лекарства, и направиха на практика невъзможно Венецуела да рефинансира дълговете си. 45 години. Милиони венецуелци избягаха в Перу, Колумбия и други страни от Латинска Америка, докато стотици хиляди се озоваха на прага на Съединените щати. От години най-забележителният износ на Венецуела са хора, а не петрол. Около една трета от домакинствата във Венецуела получават парични преводи от чужбина.
Петролните санкции навредиха на обикновените хора, както мнозина прогнозираха, и не успяха да свалят г-н Мадуро, което също беше предвидимо. И все пак смешното в санкциите е, че след като бъдат наложени, те стават политически невъзможни за премахване, без да получат нещо в замяна. Това е една от причините американските служители да се опитват да изтръгнат някакво обещание от г-н Мадуро за изборите.
Освен че нанасят щети на обикновените хора, санкциите срещу петрола на Венецуела индустрията навреди на интересите на САЩ в лицето на променящите се геополитически реалности. Те тласнаха Венецуела още повече в обятията на Русия и Китай, които са повече от щастливи да запълнят вакуума, оставен от Съединените щати. Руският външен министър Сергей Лавров посети Каракас два пъти за по-малко от година, обещавайки стратегическо сътрудничество, за да помогне на г-н Мадуро да издържи каквито и санкции да му наложат Съединените щати. Това не е рецепта за възстановяване на венецуелската демокрация.
През 2022 г. г-н Байдън позволи на Chevron да възобнови работата си със специален лиценз, след като инвазията на Русия в Украйна накара американските служители да се бъркат за замяна на руско масло. След това направи още едно изключение, за да позволи на европейските компании да инвестират по-свободно там. Но на хартия санкциите остават в сила. В отговор на репресиите на г-н Мадуро, официалните лица на САЩ вероятно ще възобновят някои ограничения за чуждестранни компании, но въздействието може да е ограничено по замисъл. „САЩ решиха, че трябва да се ангажират на някакво ниво с правителството на Мадуро, дори и да не го харесват, и решиха, че искат да позволят на Венецуела да изнася петрол“, Франсиско Родригес, венецуелски икономист от Йозеф Корбел училище за международни изследвания в университета в Денвър ми каза. „Но трябва да намери начин да не изглежда, че се поддава на Мадуро.“
Това е ярка илюстрация на границите на американското влияние. Диктаторите правят диктатура, независимо дали са под санкциите на САЩ или не. В много случаи санкциите затягат властта им. Просто няма много остри инструменти в дипломатическия инструментариум за промяна на политиката на друга страна. Индивидуалните санкции срещу хора в режима на Мадуро биха избегнали широко разпространените съпътстващи щети, но много членове на правителствата на г-н Мадуро вече са в списъка със санкции.
към редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .Следвайте раздела за мнение на New York Times относно , , , и .
