Време е работническото движение да заеме позиция за Палестина
През 2019 г., малко преди канадската провинция Квебек да пристъпи към приемане на законопроект 21, закон, забраняващ религиозните символи в публичния сектор, аз пътува до провинцията на Пенсилвания, за да участва в обучение, осигурено от United Steelworkers (USW), профсъюз с членове в цяла Северна Америка.
Една вечер на вечеря изразих притесненията си относно законопроекта пред Фред Редмънд, който тогава изпълняваше длъжността международен вицепрезидент на съюза по човешките въпроси.
Споделих с него моето убеждение, че предложеният законопроект не е нищо друго освен апел към нарастващия популизъм в Квебек и няма да служи за друга цел освен да принуди мюсюлманите там да се асимилират във франкофонската идентичност на провинцията.
Последиците от това законодателство бяха широко обсъждани в гражданското общество, така че дори и без моята намеса синдикатът щеше да е наясно с тези развития.
Правителството на провинцията, ръководено от Coalition Avenir Quebec (CAQ), даде да се разбере, че според този законопроект носенето на хиджаб ще направи човек недопустим за държавни длъжности. Онези, които са били „бащи в“ можеха да запазят позициите си, но нямаше да отговарят на условията за повишение. Мюсюлманите, обхващащи всички слоеве на правителството, можеха да бъдат засегнати, независимо дали са учители или съдии.
След като изслуша моя случай, Фред ме увери, че лично ще отнесе този въпрос до вниманието на националния директор на съюза в Канада.
Това не беше първият път, когато изразявах страховете си относно заплахите, пред които са изправени мюсюлманските работници в Канада. Седмици преди това се бях обърнал към нашата областна служба в опит да ги убедя да заемат официална позиция. Все пак уверенията на Фред ме оставиха с надежда, че USW ще попадне от правилната страна на историята.
Това не се случи.
В крайна сметка, въпреки моето вътрешно застъпничество, синдикатът запази пълно мълчание, докато законопроект 21 беше приет в законодателния орган на провинцията – с опустошителен ефект. Като мюсюлмански член открих, че избирателната визия и чувствителността на моя съюз са дълбоко обезпокоителни.
Този проблем в никакъв случай не е уникален за USW. По-скоро оказва влияние върху голяма част от работническото движение в Канада, Съединените щати и извън тях. Като цяло синдикатите са много по-демократични и хоризонтални като архитектура от корпоративния свят. Като такива, мнозина се чувстват застрашени от широкия набор от политически идеологии и противоречиви интереси, представени сред членовете им. Много трудови организации се борят с това разнообразие.
Солидарността е от съществено значение за ефикасността на подобни движения. Разпокъсаното членство може да подкопае усилията за колективно договаряне и друга важна работа. Естествено, въпросът за единството възниква, когато такива органи смятат да заемат противоречива политическа позиция. От години сме свидетели на това с чистата енергия и други нововъзникващи сектори, които за някои изглеждат в противоречие с по-утвърдените пазари на труда.
Подобни съображения са разбираеми – но никога не трябва да водят до това, че синдикатите изоставят работници от малцинствени групи или си затварят очите за крещящите нарушения на човешките права срещу техните братя, извършени с помощта на нашите държави и водещи индустрии.
За съжаление, през 2019 г. няколко синдиката не успяха да застанат с нас, мюсюлманските работници, срещу законодателството, което имаше за цел да успокои най-разногласните гласове в канадското общество, да наруши основните ни човешки права и да възпрепятства равнопоставеното ни участие на пазара на труда.
Сега, докато наблюдаваме продължаващото опустошение в Палестина с ужасен ужас и отчаяно настояваме за хуманитарно прекратяване на огъня, много от нашите синдикати отново не успяват да ни подкрепят.
Няма съмнение, че профсъюзите в Северна Америка осъзнават рискованата политическа среда, свързана с израелско-палестинския конфликт. Също така е ясно обаче, че същите тези институции притежават уникален лост за влияние върху администрацията на Байдън, която от самото начало зае недвусмислена позиция в подкрепа на синдикатите.
Когато Израел започна последното си нападение над Газа през октомври и броят на цивилните жертви започна да нараства с безпрецедентна скорост с изобилие от доказателства за безброй военни престъпления и престъпления срещу човечеството, палестинските синдикати се обърнаха директно към глобалното работническо движение за подкрепа в прекратяването на конфликта. Докато някои синдикати стават все по-гласни в подкрепата си за палестинското положение, много други не го правят; техният приглушен отговор е представителен за продължаваща тенденция на заобикаляне на проблемите, пред които е изправена по-широката мюсюлманска общност.
Нестабилните прессъобщения и символичните дарения са напълно недостатъчни предвид сегашния мащаб на страданието и дългата десетилетия история на окупация, апартейд и потисничество в Палестина.
Този отказ да се изиска твърдо край на кампанията на Израел за етническо прочистване представлява откровено предателство към самия етос на нашите синдикати.
Повече от всякога синдикатите са уникално готови да упражняват значим политически натиск. Този натиск може да спаси животи. Усилията да се дистанцираме от тази реалност са интелектуално редуктивни, особено след като нашите правителства активно подкрепят израелската военна машина, а нашите работни места допринасят за по-широкия военно-промишлен комплекс.
За много от нас в работническото движение, и особено за мюсюлманите, святостта на онези, които ръководят нашите синдикати, е почти непосилна. Как да оплакаш онези, които бяха смазани до смърт или оставени да се задушат в срутени мини, но не и хилядите деца в Палестина, които бяха смазани до смърт или оставени да се задушат под срутените си домове – домове, превърнати в развалини от американските боеприпаси ?
Най-уважаваните организации с нестопанска цел в света, от Amnesty International до израелската B'Tselem, осъждат израелския апартейд и окупацията на палестинска територия и призовават международната общност да предприеме действия за прекратяване на потисничеството над палестинския народ от много време преди ужасяващата атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври, която бележи началото на този последен кръг от насилие в почти вековния конфликт.
Оттогава Израел атакува безразборно болници, училища, пекарни, домове и друга цивилна инфраструктура в Ивицата Газа. Той остави по-голямата част от обсадения анклав обитаем, убивайки около 20 000 души и изтласквайки населението му от 2,2 милиона, предимно жени и деца, във все по-свиващи се „безопасни зони“ близо до границата с Египет. Всичко това накара водещи международни учени, включително експерти от ООН, да предупредят, че палестинците в Газа са изправени пред непосредствена заплаха от етническо прочистване. Междувременно палестинците в окупирания Западен бряг продължават да са изправени пред заплахата от принудително разселване и незаконно задържане, наред с ежедневните атаки от заселници и израелските въоръжени сили.
По всеки възможен стандарт нашето задължение за действие е изпълнено.
Онези от работническото движение знаят добре колко важни са човешките права за нашата общност. Ние всички се гордеем с историческия принос на нашето движение за развитието на международния режим на правата на човека – и дори сме разработили нещо като митология за това. Отидете на всяко синдикално обучение и ще чуете как синдикатите гордо се квалифицират като правозащитни организации. Всъщност повечето синдикати имат активни комисии по правата на човека.
Това е моментът синдикатите да живеят според този образ и да покажат, че все още са готови и желаят да отстояват това, което е правилно, когато това има значение. Синдикатите могат само да не представляват ключови кръгове толкова дълго, преди да загубят моралната репутация да използват такава номенклатура. Ако насърчаването на човешките права, включително тези на мюсюлманите, наистина е неразделна част от глобалното работническо движение, нашите синдикати трябва да действат сега.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
