Време е работническото движение да заеме позиция за Палестина

През 2019 година, малко преди канадската провинция Квебек да пристъпи към приемане на законопроект 21, закон, забраняващ религиозните знаци в обществения бранш, аз пътува до провинцията на Пенсилвания, с цел да взе участие в образование, обезпечено от United Steelworkers (USW), синдикат с членове в цяла Северна Америка.

Една вечер на вечеря показах терзанията си по отношение на законопроекта пред Фред Редмънд, който тогава изпълняваше длъжността интернационален вицепрезидент на съюза по човешките въпроси.

Споделих с него моето разбиране, че препоръчаният законопроект не е нищо друго с изключение на зов към възходящия популизъм в Квебек и няма да служи за друга цел с изключение на да принуди мюсюлманите там да се асимилират във франкофонската еднаквост на провинцията.

Последиците от това законодателство бяха необятно обсъждани в гражданското общество, тъй че даже и без моята интервенция синдикатът щеше да е наясно с тези развития.

Правителството на провинцията, ръководено от Coalition Avenir Quebec (CAQ), даде да се разбере, че съгласно този законопроект носенето на хиджаб ще направи човек неприемлив за държавни длъжности. Онези, които са били „ татковци в “ можеха да запазят позициите си, само че нямаше да дават отговор на изискванията за покачване. Мюсюлманите, обхващащи всички пластове на държавното управление, можеха да бъдат наранени, без значение дали са учители или съдии.

След като изслуша моя случай, Фред ме увери, че персонално ще отнесе този въпрос до вниманието на националния шеф на съюза в Канада.

Това не беше първият път, когато показвах страховете си по отношение на заканите, пред които са изправени мюсюлманските служащи в Канада. Седмици преди този момент се бях обърнал към нашата регионална работа в опит да ги убедя да заемат публична позиция. Все отново уверенията на Фред ме оставиха с вяра, че USW ще попадне от вярната страна на историята.

Това не се случи.

В последна сметка, макар моето вътрешно покровителство, синдикатът резервира цялостно безмълвие, до момента в който законопроект 21 беше признат в законодателния орган на провинцията – с унищожителен резултат. Като мюсюлмански член открих, че изборната визия и чувствителността на моя съюз са надълбоко притеснителни.

Този проблем никога не е неповторим за USW. По-скоро оказва въздействие върху огромна част от работническото придвижване в Канада, Съединените щати и отвън тях. Като цяло синдикатите са доста по-демократични и хоризонтални като архитектура от корпоративния свят. Като такива, мнозина се усещат застрашени от необятния набор от политически идеологии и спорни ползи, показани измежду членовете им. Много трудови организации се борят с това многообразие.

Солидарността е от значително значение за ефикасността на сходни придвижвания. Разпокъсаното участие може да подкопае напъните за групово договаряне и друга значима работа. Естествено, въпросът за единството поражда, когато такива органи считат да заемат спорна политическа позиция. От години сме очевидци на това с чистата сила и други нововъзникващи браншове, които за някои наподобяват в несъгласие с по-утвърдените пазари на труда.

Подобни съображения са разбираеми – само че в никакъв случай не би трябвало да водят до това, че синдикатите изоставят служащи от малцинствени групи или си затварят очите за крещящите нарушавания на човешките права против техните братя, осъществени благодарение на нашите страни и водещи промишлености.

За страдание, през 2019 година няколко синдиката не съумяха да застанат с нас, мюсюлманските служащи, против законодателството, което имаше за цел да успокои най-разногласните гласове в канадското общество, да наруши главните ни човешки права и да попречва равнопоставеното ни присъединяване на пазара на труда.

Сега, до момента в който следим продължаващото опустошаване в Палестина с ужасяващ смут и обезверено настояваме за филантропично преустановяване на огъня, доста от нашите синдикати още веднъж не съумяват да ни поддържат.

Няма подозрение, че профсъюзите в Северна Америка осъзнават рискованата политическа среда, обвързвана с израелско-палестинския спор. Също по този начин е ясно обаче, че същите тези институции имат неповторим лост за въздействие върху администрацията на Байдън, която през цялото време зае недвусмислена позиция в поддръжка на синдикатите.

Когато Израел стартира последното си нахлуване над Газа през октомври и броят на цивилните жертви стартира да нараства с невиждана скорост с обилие от доказателства за безчет военни закононарушения и закононарушения против човечеството, палестинските синдикати се обърнаха непосредствено към световното работническо придвижване за поддръжка в прекратяването на спора. Докато някои синдикати стават все по-гласни в поддръжката си за палестинското състояние, доста други не го правят; техният приглушен отговор е внушителен за продължаваща наклонност на заобикаляне на проблемите, пред които е изправена по-широката мюсюлманска общественост.

Нестабилните прессъобщения и символичните дарения са изцяло незадоволителни поради настоящия мащаб на страданието и дългата десетилетия история на окупация, апартейд и подтисничество в Палестина.

Този отвод да се изиска твърдо завършек на акцията на Израел за етническо пречистване съставлява искрено изменничество към самия етос на нашите синдикати.

Повече от всеки път синдикатите са неповторимо подготвени да упражняват важен политически напън. Този напън може да избави животи. Усилията да се дистанцираме от тази действителност са интелектуално редуктивни, изключително откакто нашите държавни управления интензивно поддържат израелската военна машина, а нашите работни места способстват за по-широкия военно-промишлен комплекс.

За доста от нас в работническото придвижване, и изключително за мюсюлманите, святостта на тези, които управляват нашите синдикати, е съвсем непостижима. Как да оплакаш тези, които бяха смазани до гибел или оставени да се задушат в срутени мини, само че не и хилядите деца в Палестина, които бяха смазани до гибел или оставени да се задушат под срутените си домове – домове, превърнати в отломки от американските муниции?

Най-уважаваните организации с нестопанска цел в света, от Amnesty International до израелската B'Tselem, осъждат израелския апартейд и окупацията на палестинска територия и приканват интернационалната общественост да предприеме дейности за преустановяване на потисничеството над палестинския народ от доста време преди ужасяващата офанзива на Хамас против Израел на 7 октомври, която бележи началото на този финален кръг от принуждение в съвсем вековния спор.

Оттогава Израел нападна безсистемно лечебни заведения, учебни заведения, пекарни, домове и друга цивилна инфраструктура в Ивицата Газа. Той остави по-голямата част от обсадения анклав населен, убивайки към 20 000 души и изтласквайки популацията му от 2,2 милиона, най-вече дами и деца, във все по-свиващи се „ безвредни зони “ покрай границата с Египет. Всичко това накара водещи интернационалните учени, в това число специалисти от Организация на обединените нации, да предупредят, че палестинците в Газа са изправени пред непосредствена опасност от етническо пречистване. Междувременно палестинците в окупирания Западен бряг не престават да са изправени пред опасността от наложително разселване и нелегално задържане, наред с ежедневните офанзиви от заселници и израелските въоръжени сили.

По всеки вероятен стандарт нашето обвързване за деяние е изпълнено.

Онези от работническото придвижване знаят добре какъв брой значими са човешките права за нашата общественост. Ние всички се гордеем с историческия принос на нашето придвижване за развиването на интернационалния режим на правата на индивида – и даже сме създали нещо като митология за това. Отидете на всяко синдикално образование и ще чуете по какъв начин синдикатите гордо се квалифицират като правозащитни организации. Всъщност множеството синдикати имат дейни комисии по правата на индивида.

Това е моментът синдикатите да живеят съгласно този облик и да покажат, че към момента са подготвени и желаят да отстояват това, което е вярно, когато това има значение. Синдикатите могат единствено да не съставляват основни кръгове толкоз дълго, преди да изгубят моралната известност да употребяват такава номенклатура. Ако насърчаването на човешките права, в това число тези на мюсюлманите, в действителност е неразделна част от световното работническо придвижване, нашите синдикати би трябвало да работят в този момент.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.