За феминистките мълчанието за Газа вече не е опция
Както много хора по света, аз съм емоционално изтощен. Прекарвам по-голямата част от будните си часове, преглеждайки новините, четейки една трагедия след друга и копнея за траен край на безмилостната война в Газа. Аз също съм физически изтощен. Уикендите ми минават в марш, водени от отчаяна надежда, че може би, ако достатъчно от нас последователно излизат на улицата и говорят, нашият колективен глас би могъл да подтикне нашите лидери най-накрая да призоват за постоянно прекратяване на огъня.
Но освен това физическо и емоционално изтощение, аз също съм погълнат от дълбок гняв, дълбоко разочарование, към феминистките в моята страна, Обединеното кралство, и извън нея, които изглеждат напълно незаинтересовани от страданието на жените в Газа.
Всеки ден срещам мнения и публикации в социалните медии от феминистки, които правилно осъждат невероятните действия на Хамас спрямо израелските жени по време на нападението им от 7 октомври и отношението им към жените заложници след него. Тези аргументи и твърдения са безспорно валидни и несъмнено необходими. Такива тежки престъпления срещу жени и момичета, срещу когото и да било, никога не трябва да се пренебрегват, извиняват или забравят.
И въпреки това, същите тези личности, тези самопровъзгласили се феминистки, мълчат зловещо за подобните отвратителни действия на Израел срещу палестински жени.
Почти пълната обсада и безразборното бомбардиране на Газа от Израел вече уби, осакати и изчезна под развалините десетки хиляди палестински жени и деца. Много други са били разселени и оставени да оцелеят през суровата зима без подходящ подслон и провизии. Почти пълното разпадане на здравната система, съчетано с липсата на храна и чиста вода, означава, че около 45 000 бременни жени и 68 000 кърмещи майки в Газа са изправени пред риск от анемия, кървене и смърт. Междувременно стотици палестински жени и деца в окупирания Западен бряг все още са затворени, много от тях без съдебен процес, и се опитват да оцелеят в отвратителни условия.
Тази катастрофа се разиграва наяве, но мнозинството феминистки във Великобритания и по-общо на Запад изглежда нямат какво да кажат по въпроса.
Защо историите на палестински жени се игнорират? Защо борбите на палестинските жени и деца изглежда не заслужават същото ниво на загриженост? Все повече се карам да вярвам, че това не е просто пропуск на внимание, а умишлена слепота – следствие от морален компас, който може да бъде счупен непоправимо.
През последните три месеца се замислих над тези въпроси. Потопих се в множество „феминистки“ текстове от автори, които някога съм уважавал високо, за да се опитам да разбера тяхното тълкуване на феминизма и защо изглежда не включва палестинските жени.
Постепенно осъзнах, че тяхната марка феминизъм възприема палестинските жени като потиснати предимно не от Израел или друга външна сила, а от палестински мъже. За тях палестинските жени имат малко или никаква свобода на действие и са постоянни жертви на едно общество, в основата на което е вкоренено насилието, основано на пола. Освен това в техните очи палестинските мъже са синоним на дълбоко патриархални, религиозни и социално консервативни групи като Хамас, за които е известно, че малтретират и потискат жените. По този начин тези „феминистки“ приемат твърденията на Израел, че неговото нападение над Газа ще помогне за „освобождаването“ на палестинските жени от лапите на Хамас и игнорират действителните, сериозни щети, които войната им нанася.
Този подход е част от смущаващ исторически модел – форма на феминизъм, пропит от колониални и имперски предразсъдъци и предразсъдъци. „Феминистките“ от този тип подкрепиха американската инвазия в Афганистан, защото тя уж имаше за цел да „освободи афганистанските жени“, но никога не биха си помислили да спорят за насилственото „освобождение“ например на еврейските жени, живеещи в дълбоко патриархални и религиозни общности в Израел.
В тази марка феминизъм емпатията и възмущението са съгласувани не с универсалните феминистки принципи и желанието да се даде на всички жени свобода на действие и власт, а с личната идентичност и политическа принадлежност. Това води до йерархия на загриженост, където някои феминистки борби – и особено тези срещу мюсюлманските, кафяви мъже – са с предимство пред други, което позволява реториката за освобождение на жените да бъде кооптирана за постигане на целите на силните, често на за сметка на потиснатите.
В този контекст западното феминистко мълчание относно необходимостта от прекратяване на огъня в Газа представлява не само морален, но и политически пропуск. Той увековечава една марка феминизъм, преплетена с колониални и имперски властови структури, които исторически са нанасяли вреди под претенцията за защита.
Това мълчание е емблематично за модерен „колониален феминизъм“, където реториката на „освобождаващи жени“ прикрива по-дълбоки актове на насилие. Той оправдава нашествия и окупации под прикритието на помощ, представяйки палестинските жени като обикновени жертви, нуждаещи се от спасяване, като същевременно отрича правото им на съпротива. В крайна сметка селективната емпатия на западните феминистки служи за укрепване на структурите на властта, които продължават цикъла на насилие.
Междувременно някои феминистки извиняват отказа си да призоват за прекратяване на огъня, като посочват сложната позиция на палестинското общество относно правата на ЛГБТ. Хамас хвърля в затвора или прави още по-лошо на ЛГБТ лица, казват те, така че войната трябва да продължи, докато групата не бъде напълно елиминирана.
Тази обосновка обаче пренебрегва решаващ елемент, който често се възвестява във феминисткия дискурс: междусекторността. Въпреки че предизвикателствата, пред които е изправена ЛГБТ общността в Газа при управлението на Хамас, наистина са значителни, използването им като претекст за въздържане от застъпничество за незабавно прекратяване на огъня заобикаля по-голямата хуманитарна криза. Такъв селективен подход не само пренебрегва належащите нужди на хиляди жени и деца, понасящи ежедневно насилие и потисничество, но също така опровергава тревожната тенденция на селективна емпатия. Освен това, той пренебрегва факта, че войната на Израел също убива и осакатява ЛГБТ палестинци.
Задържането на подкрепа за прекратяване на огъня поради възприеманата враждебност на палестинското общество и Хамас към ЛГБТ общността подкопава основния принцип на феминистката солидарност – ангажимента за защита и повдигане на всички жени и маргинализирани общности, независимо от техните социално-политически обстоятелства. Като отказват подкрепа за прекратяване на огъня на тези основания, тези феминистки неволно поставят идеологическата чистота над спешната необходимост да се спре по-нататъшната загуба на живот и страдание. Истинският феминистки активизъм трябва да надхвърля геополитическите пристрастия, отстоявайки правата и достойнството на всички жени и уязвими групи, независимо от техния произход или сложността на техния социален контекст.
Освен онези, които посочват потисничеството на жените от страна на Хамас и по-широкото палестинско общество и очевидните предразсъдъци срещу ЛГБТ общността като причини да не подкрепят призивите за незабавно прекратяване на огъня, има и феминистки, които мълчат по въпроса, защото искат да останат „неутрални“ по „сложен“ въпрос. Може би тази позиция ме обърква и вбесява повече от всяка друга.
Пред лицето на такъв съкрушителен терор не може да има неутралитет.
Днес палестинските жени преживяват ужаси, които фундаментално предизвикват основните ценности на феминизма. Майките погребват децата си с голи ръце; семействата скърбят за изгубените си домове и разбитите си животи гладни и под дъжд от бомби.
При тези обстоятелства мълчанието не е неутрална позиция. Мълчанието днес е пасивно одобрение на продължаващата трагедия. Колко още живота трябва да бъдат разкъсани, преди тези внимателни и политически „неутрални“ феминистки да намерят смелостта да призоват за прекратяване на огъня? Нарастващият брой на смъртните случаи не е просто резултат; то представлява индивидуални животи, откраднато бъдеще и пряко предизвикателство към принципите, които са в основата на самия феминизъм.
Днес това, което остава неизказано, има толкова голямо значение и въздействие, колкото и казаното.
Много видни „феминистки“ гласове, винаги гласни в своите възгледи за пола, пола и обществото, все още очевидно мълчат за борбите на палестинските жени. Въпреки че техните платформи имат силата да извадят критични проблеми на светло, те също така имат фината сила да изтласкват другите встрани. Твърде често виждаме, че притесненията на незападните жени се изтласкват в периферията от нежеланието на тези високопоставени активистки да пишат и говорят за тях.
Това избирателно мълчание предизвиква универсалността на феминистката солидарност. Особено когато идва от видни феминистки, на които много други гледат, мълчанието се превръща във форма на съучастие. Вярвате ли, че вашето мълчание за трагедията на палестинските жени е останало незабелязано? Мразя да ви го споделям, но вашето мълчание е оглушително шумно и лиши работата ви от всякаква достоверност в очите на мнозина.
Ако сте от онези „феминистки“, които не говорят за страданието на палестинските жени или не подкрепят призивите за незабавно прекратяване на огъня в Газа, независимо от причината, имам едно, много просто искане към вас. Вижте снимките, идващи от Газа. Може да сте ги избягвали, отхвърляйки ги като обикновена пропаганда – но за секунда оставете своите пристрастия и умни извинения и ги погледнете. Вижте изображенията на майки, прегърнали безжизнените окървавени тела на децата си. Погледнете изображенията на объркани малки деца, често без крайници и плът, лежащи сами на пода на болницата. Вижте образите на млади жени с мъртви очи, които се опитват да съберат фрагменти от живота си и убити семейства в развалините на разрушените си домове. Погледнете тези изображения, погледнете ги наистина и след това ми обяснете защо смятате, че „не е правилно да се изисква прекратяване на огъня сега“. И след като видите тези изображения, наистина като ги видите, вие все още искате да останете „неутрални“, да мълчите или да говорите за „ислямистко потисничество“ и „ЛГБТ нетолерантност“, не се наричайте феминистка. Защото ти не си такъв.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
