За феминистките мълчанието за Газа вече не е опция

Както доста хора по света, аз съм прочувствено отпаднал. Прекарвам по-голямата част от будните си часове, преглеждайки новините, четейки една покруса след друга  и жадувам за дълготраен завършек на безмилостната война в Газа. Аз също съм физически отпаднал. Уикендите ми минават в марш, водени от обезверена вяра, че може би, в случай че задоволително от нас поредно излизат на улицата и приказват, нашият групов глас би могъл да подтикне нашите водачи най-сетне да призоват за непрекъснато преустановяване на огъня.

Но също така физическо и прочувствено безсилие, аз също съм обхванат от бездънен яд, надълбоко отчаяние, към феминистките в моята страна, Обединеното кралство, и отвън нея, които наподобяват изцяло незаинтересовани от страданието на дамите в Газа.

Всеки ден срещам отзиви и изявления в обществените медии от феминистки, които вярно осъждат невероятните дейности на Хамас по отношение на израелските дами по време на нападението им от 7 октомври и отношението им към дамите заложници след него. Тези причини и изказвания са несъмнено годни и безспорно нужни. Такива тежки закононарушения против дами и девойки, против който и да било, в никакъв случай не би трябвало да се подценяват, извиняват или не помнят.

И все пак, същите тези персони, тези самопровъзгласили се феминистки, мълчат злокобно за сходните отвратителни дейности на Израел против палестински дами.

Почти цялостната блокада и безразборното бомбардиране на Газа от Израел към този момент умъртви, осакати и изчезна под руините десетки хиляди палестински дами и деца. Много други са били разселени и оставени да оцелеят през суровата зима без подобаващ заслон и хранителни запаси. Почти цялостното раздробяване на здравната система, съчетано с неналичието на храна и чиста вода, значи, че към 45 000 бременни дами и 68 000 кърмещи майки в Газа са изправени пред риск от анемия, кървене и гибел. Междувременно стотици палестински дами и деца в окупирания Западен бряг към момента са затворени, доста от тях без правосъден развой, и се пробват да оцелеят в отвратителни условия.

Тази злополука се разиграва нескрито, само че болшинството феминистки във Англия и по-общо на Запад наподобява нямат какво да кажат по въпроса.

Защо историите на палестински дами се пренебрегват? Защо битките на палестинските дами и деца наподобява не заслужават същото равнище на угриженост? Все повече се карам да имам вяра, че това не е просто пропуск на внимание, а умишлена слепота – разследване от честен компас, който може да бъде строшен непоправимо.

През последните три месеца се замислих над тези въпроси. Потопих се в голям брой „ феминистки “ текстове от създатели, които в миналото съм уважавал високо, с цел да се опитам да схвана тяхното пояснение на феминизма и за какво наподобява не включва палестинските дами.

Постепенно осъзнах, че тяхната марка феминизъм възприема палестинските дами като потиснати най-вече не от Израел или друга външна мощ, а от палестински мъже. За тях палестинските дами имат малко или никаква независимост на деяние и са непрекъснати жертви на едно общество, в основата на което е вкоренено насилието, учредено на пола. Освен това в техните очи палестинските мъже са синоним на надълбоко патриархални, религиозни и обществено консервативни групи като Хамас, за които е известно, че малтретират и потискат дамите. По този метод тези „ феминистки “ одобряват изказванията на Израел, че неговото нахлуване над Газа ще помогне за „ освобождението “ на палестинските дами от лапите на Хамас и пренебрегват действителните, съществени вреди, които войната им нанася.

Този метод е част от объркващ исторически модел – форма на феминизъм, напоен от колониални и имперски предубеждения и предубеждения. „ Феминистките “ от този вид поддържаха американската инвазия в Афганистан, тъй като тя сякаш имаше за цел да „ освободи афганистанските дами “, само че в никакъв случай не биха си помислили да спорят за насилственото „ избавление “ да вземем за пример на еврейските дами, живеещи в надълбоко патриархални и религиозни общности в Израел.

В тази марка феминизъм емпатията и възмущението са съгласувани не с универсалните феминистки правила и желанието да се даде на всички дами независимост на деяние и власт, а  с персоналната еднаквост и политическа принадлежност. Това води до подчиненост на угриженост, където някои феминистки битки – и изключително тези против мюсюлманските, кафяви мъже – са с преимущество пред други, което разрешава реториката за избавление на дамите да бъде кооптирана за реализиране на задачите на мощните, постоянно на за сметка на потиснатите.

В този подтекст западното феминистко безмълвие по отношение на нуждата от преустановяване на огъня в Газа съставлява освен честен, само че и политически пропуск. Той увековечава една марка феминизъм, преплетена с колониални и имперски властови структури, които исторически са нанасяли вреди под претенцията за отбрана.

Това безмълвие е емблематично за съвременен „ колониален феминизъм “, където реториката на „ освобождаващи дами “ прикрива по-дълбоки актове на принуждение. Той оправдава нашествия и окупации под прикритието на помощ, представяйки палестинските дами като елементарни жертви, нуждаещи се от избавяне, като в същото време отхвърля правото им на опозиция. В последна сметка селективната емпатия на западните феминистки служи за подсилване на структурите на властта, които не престават цикъла на принуждение.

Междувременно някои феминистки извиняват отхвърли си да призоват за преустановяване на огъня, като показват комплицираната позиция на палестинското общество по отношение на правата на ЛГБТ. Хамас хвърля в пандиза или прави още по-лошо на ЛГБТ лица, споделят те, тъй че войната би трябвало да продължи, до момента в който групата не бъде изцяло отстранена.

Тази аргументация обаче подценява решителен детайл, който постоянно се възвестява във феминисткия дискурс: междусекторността. Въпреки че провокациите, пред които е изправена ЛГБТ общността в Газа при ръководството на Хамас, в действителност са обилни, потреблението им като предлог за възпиране от покровителство за неотложно преустановяване на огъня заобикаля по-голямата филантропична рецесия. Такъв селективен метод освен подценява належащите потребности на хиляди дами и деца, понасящи всекидневно принуждение и подтисничество, само че също по този начин опровергава тревожната наклонност на селективна емпатия. Освен това, той подценява обстоятелството, че войната на Израел също убива и осакатява ЛГБТ палестинци.

Задържането на поддръжка за преустановяване на огъня заради възприеманата неприязън на палестинското общество и Хамас към ЛГБТ общността подкопава главния принцип на феминистката взаимност – уговорката за отбрана и покачване на всички дами и маргинализирани общности, без значение от техните социално-политически условия. Като отхвърлят поддръжка за преустановяване на огъня на тези учредения, тези феминистки несъзнателно слагат идеологическата непорочност над незабавната нужда да се спре по-нататъшната загуба на живот и страдалчество. Истинският феминистки активизъм би трябвало да надвишава геополитическите пристрастия, отстоявайки правата и достолепието на всички дами и уязвими групи, без значение от техния генезис или сложността на техния обществен подтекст.

Освен тези, които показват потисничеството на дамите от страна на Хамас и по-широкото палестинско общество и очевидните предубеждения против ЛГБТ общността като аргументи да не поддържат апелите за неотложно преустановяване на огъня, има и феминистки, които мълчат по въпроса, тъй като желаят да останат „ неутрални “ по „ комплициран “ въпрос. Може би тази позиция ме обърква и вбесява повече от всяка друга.

Пред лицето на подобен пагубен гнет не може да има неутралитет.

Днес палестинските дами претърпяват ужаси, които фундаментално провокират главните полезности на феминизма. Майките погребват децата си с голи ръце; фамилиите скърбят за изгубените си домове и разрушените си животи гладни и под дъжд от бомби.

При тези условия мълчанието не е неутрална позиция. Мълчанието през днешния ден е пасивно утвърждение на продължаващата покруса. Колко още живота би трябвало да бъдат раздрани, преди тези деликатни и политически „ неутрални “ феминистки да намерят смелостта да призоват за преустановяване на огъня? Нарастващият брой на смъртните случаи не е просто резултат; то съставлява самостоятелни животи, откраднато бъдеще и директно предизвикателство към правилата, които са в основата на самия феминизъм.

Днес това, което остава неизказано, има толкоз огромно значение и влияние, колкото и казаното.

Много видни „ феминистки “ гласове, постоянно гласни в своите възгледи за пола, пола и обществото, към момента явно мълчат за битките на палестинските дами. Въпреки че техните платформи имат силата да извадят сериозни проблеми на ярко, те също по този начин имат фината мощ да изтласкват другите настрана. Твърде постоянно виждаме, че терзанията на незападните дами се изтласкват в периферията от нежеланието на тези високопоставени активистки да пишат и приказват за тях.

Това изборно безмълвие провокира универсалността на феминистката взаимност. Особено когато идва от видни феминистки, на които доста други гледат, мълчанието се трансформира във форма на съучастничество. Вярвате ли, че вашето безмълвие за нещастието на палестинските дами е останало неусетно? Мразя да ви го споделям, само че вашето безмълвие е оглушително шумно и лиши работата ви от всякаква меродавност в очите на мнозина.

Ако сте от тези „ феминистки “, които не приказват за страданието на палестинските дами или не поддържат апелите за неотложно преустановяване на огъня в Газа, без значение от повода, имам едно, доста просто искане към вас. Вижте фотосите, идващи от Газа. Може да сте ги избягвали, отхвърляйки ги като елементарна агитация – само че за секунда оставете своите пристрастия и умни извинения и ги погледнете. Вижте изображенията на майки, прегърнали безжизнените окървавени тела на децата си. Погледнете изображенията на комплицирани дребни деца, постоянно без крака и плът, лежащи сами на пода на болничното заведение. Вижте облиците на млади дами с мъртви очи, които се пробват да съберат фрагменти от живота си и убити фамилии в руините на разрушените си домове. Погледнете тези изображения, погледнете ги в действителност и по-късно ми обяснете за какво смятате, че „ не е вярно да се изисква преустановяване на огъня в този момент “. И откакто видите тези изображения, в действителност като ги видите, вие към момента желаете да останете „ неутрални “, да мълчите или да говорите за „ ислямистко подтисничество “ и „ ЛГБТ назадничавост “, не се наричайте феминистка. Защото ти не си подобен.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.