Защо Америка рискува всичко в Газа?

Изминаха близо 10 месеца, откогато Израел води геноцидна война в Газа. Нейната войска е нарушила съвсем всеки аспект на интернационалното филантропично право в безмилостното си нахлуване против невъобразимо уязвимо население.

Израел отхвърли на концентрационния лагер в Газа най-необходимото за живот - храна, вода, медикаменти, канализация, електричество и гориво. А насочването му към гражданска инфраструктура направи по-голямата част от жителите на Газа без дом.

Нито една израелска военна цел не изисква цялостното заличаване на Газа. Убиването на 40 000 палестинци – броят на починалите, който може да доближи 186 000 съгласно някои оценки – и раняването на доста други няма ясна стратегическа цел. Нито пък систематичното и всеобщо заличаване на университети, учебни заведения, лечебни заведения и квартали в Газа. Ако Израел желае да окупира и анексира Газа, евентуално ще желае да наследи освен това от зона на гърмежи.

И до момента в който държанието на Израел наподобява ирационално, такава е и безусловната поддръжка, оказана от най-близкия му съдружник – Съединените щати. „ Железната “ поддръжка на Вашингтон за геноцида, който Израел организира, подкопа интернационалния му престиж и претенцията да поддържа интернационалната система, учредена на правила.

Мнозина приписват грубата ирационалност на Израел на възприятието за оскърбление, провокирано от нападението на Хамас на 7 октомври. Тази свръхемоционалност форсира изместването надясно на израелската политика, която в този момент намерено възхвалява геноцидните подвизи. Изчезна реториката за „ спокойно взаимно битие “ и израелският министър председател Бенямин Нетаняху обещава вместо „ цялостна победа “.

Историята може да даде визия какво може да има поради с тази фраза. Зловещо наподобява на немската дума Endsieg, която безусловно се превежда като „ дефинитивна победа “ и разказва цялостното реализиране на геноцидните упоритости на нацисткия режим. Паралелите са смразяващи.

Въпреки че 7 октомври може да изясни държанието на Израел, той надали осветлява американското съучастничество. Разбира се, Съединените щати са благонадежден съдружник на Израел и банкрот, само че до неотдавна те постоянно внимаваха да се популяризират като обективен медиатор сред израелците и палестинците заради безбройните си интернационалните съображения. Тази нерешителност е изчезнала. Съединени американски щати недвусмислено поддържат всяка стъпка от разрушителната акция на Израел в Газа, макар че риторично приканват за „ въздържане “ или „ преустановяване на огъня “.

Верността на Вашингтон е поразителна. Откакто стартира офанзивата, президентът Джо Байдън напълно подкрепя Израел на всяка крачка. Но Съединени американски щати и Израел са разнообразни общества с ползи, които постоянно се разминават. Със сигурност американските и израелските позиции за войната би трябвало да се разграничават най-малко малко?

Възможно ли е израелското лоби просто да диктува американската външна политика? Групи като American Israel Public Affairs Committee (AIPAC) безспорно са мощни. Но те съставляват единствено едно от многото лобита, борещи се за въздействие във Вашингтон.

Може би Съединените щати виждат персонален интерес в Газа? Доказателствата за това са нищожни.

Може би Америка желае газовите полета тъкмо до бреговата линия на Газа? Но Вашингтон не би трябвало да подкрепя и предизвиква геноцид, с цел да получи този газ. Напълно мирни, въпреки и несправедливи договаряния биха свършили работа.

Всъщност нищо от изброеното нагоре не изяснява за какво Съединени американски щати рискуват да си натрупат такава неприятна известност освен в Близкия изток, само че и по целия свят, като поддържат геноцида на Израел над палестинците.

И какво, в случай че американската поддръжка за геноцида на Израел въобще не е за Газа? Ами в случай че Съединени американски щати просто се пробват да покажат кой е шефът?

През последните години се заприказва за многополярност. Много анализатори предвидиха свят, в който Съединени американски щати към този момент не са световният хегемон.

Насред това бръщолевене Съединени американски щати претърпяха загуба и невъзможност с Русия надлежно в Украйна и Сирия. Тя внезапно се отдръпна от Афганистан, което докара до връщането на талибаните на власт. Различни латиноамерикански държавни управления се изместиха наляво, увеличавайки търканията в „ задния двор на Америка “.

Междувременно главният противник на Съединени американски щати, Китай, утвърждава въздействието си на международната сцена. БРИКС – междуправителствена организация, в която Пекин играе основна роля – стана БРИКС+, защото се разшири, с цел да включи Иран, Обединените арабски емирства, Етиопия и Египет.

Народната република също дебютира на близкоизточната сцена, играейки миротворец сред Иран и Саудитска Арабия през 2023 година и улеснявайки охлаждането на враждебните дейности в Йемен.

Накратко, Америка изглеждаше на заден ход, като позицията й на преобладаваща световна суперсила изглеждаше все по-нестабилна. В Газа вижда късмет да се наложи още веднъж.

Така би трябвало да разбираме американското присъединяване в Газа. Защо другояче Съединените щати биха засилили мощно военното си наличие в Близкия изток в отговор на еднократна офанзива от страна на леко въоръжен Хамас? Това е несигурна суперсила, която обезверено желае да потвърди своето трайно състезание. И е занемаряване даже на най-основните правила на интернационалното филантропично право, с цел да се покаже, че никой няма да го спре.

Има известна опозиция. Иранските съдружници провокираха американските и израелските сили в района. Техеран стартира масирана въздушна офанзива против Израел поради убийството на високопоставени ирански чиновници в Сирия. Очаква се да направи същото в този момент във връзка с убийството на водача на Хамас Исмаил Ханийе.

Хизбула също предприе поредност от офанзиви като възмездие за смъртоносните израелски удари на ливанска територия. Вероятно ще направи същото във връзка с убийството на Фуад Шукр.

В Червено море йеменските хуси прекъснаха значими морски пътища и изпратиха дронове и ракети към Израел в отговор на жестокостите му в Газа.

Южна Африка заведе дело против Израел в Международния съд (ICJ), обвинявайки го в геноцид; съдът издаде авансово решение, че дейностите на Израел евентуално съставляват геноцид.

На фона на израелския и американския напън за прекъсване на финансирането на Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне и работа на палестинските бежанци (UNRWA), Китай поддържа организацията и разгласи незабавно финансиране. Той също по този начин прикани за основаването и признаването на самостоятелна палестинска страна и оказа помощ за обезпечаването на съглашение за единение сред Фатах и ​​Хамас.

Но нищо от това не беше задоволително, с цел да оспори видимо неограничените запаси и дипломатическо прикритие, което Съединени американски щати дава на Израел.

Целта на BRICS+ е да се опълчи на западната надмощие. И въпреки всичко Китай, неговият водач и най-голяма стопанска система, не наподобява по-смел от някои участници в границите на хегемонистични сили като Европейския съюз. Тя се ограничи до подкрепяща изразителност и някои дипломатически начинания, до момента в който Русия беше явно заглушена, а Индия намерено произраелска.

БРИКС+ можеше да направи доста повече, с цел да се опита да спре геноцида. Те можеха да създадат доста повече, с цел да поддържат осезаемо хората от Газа в техния най-болезнен миг. Но не го направиха.

Америка назовава блъфа на BRICS+ и го излага като книжен тигър. С изключение на Южна Африка и Иран, блокът просто не е посрещнал момента. Това значи, че Съединените щати са споделили своето. Тя към момента е международната суперсила, до момента в който БРИКС+ не може да потвърди противоположното.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.