Америка се превръща в нефтодържава

Съединени американски щати още веднъж отиват там, където никоя богата страна не е била. По-рано този месец Белият дом приключи една година на регулаторни отстъпления по отношение на изменението на климата, като анулира „ констатацията за застрашаване “, което е правилото, което разрешава на Агенцията за запазване на околната среда да ограничи въглеродните излъчвания заради техните последствия за здравето.

Президентът Доналд Тръмп афишира това като страхотна вест за стопанската система на Съединени американски щати, енергийната сигурност, промишлеността на изкопаемите горива и хората, които работят в нея, като миньорите, които той приветства в Белия дом по-рано този месец, откакто подписа изпълнителна заповед, изискваща Министерството на войната (болно ми е да пиша това) да употребява повече въглищна сила. Истината е, че не е нито едно от тези неща. Войната на Тръмп против чистата сила ще направи Америка по-болна и бедна.

Нека стартираме с обстоятелството, че саботажът на администрацията на съществуващите федерални данъчни заеми за електрически транспортни средства, възобновяване на към този момент финансирани безплатни средства и заеми за планове за чиста сила и съкращенията на федералните мандати за успеваемост на горивото костват на Детройт 50 милиарда $. Това е размерът на отписванията, поети от Трите огромни автомобилни производители – GM, Ford и Stellantis – защото в този момент те са демотивирани да преминат към електрически автомобили.

Но този брой, въпреки и огромен да е, не стартира да обгръща всички разноски на федералните джапанки както от страна на търсенето, по този начин и от страна на вложенията в транспортния бизнес, който е най-големият индивидуален източник на парникови газове в Съединени американски щати.

The BlueGreen. Alliance, асоциация на профсъюзи и екологични групи, разгласява предходната година изследване, съгласно което единствено анулацията на данъчния заем за произвеждане на чиста сила излага на риск над 2 милиона работни места тук-там като Аризона, Кентъки, Мичиган, Южна Каролина, Тенеси и Западна Вирджиния, които стартират да се възползват от взрива на вложенията в чиста сила, свързани с производството.

Този взрив към този момент се обръща към бюст. Производствените работни места паднаха при Тръмп, който даде обещание да върне индустриалната работа в Съединени американски щати. Изследователската компания Rhodium Group пресмята, че 22 милиарда $ в плануваните вложения в електрически автомобили, акумулатори и сериозни минерали са изчерпани.

Междувременно служащи в подвластни от изкопаеми горива щати, които сполучливо и мъчително са минали към работа в чисти технологии, биват уволнявани. През предишния декември, да вземем за пример, Ford затвори голямо оборудване за акумулатори в Кентъки, въглищен щат, уволнявайки 1600 служащи на място, където щатските и локалните управляващи са похарчили 250 милиона $, с цел да привлекат новия бизнес.

Някои служащи може да бъдат върнати назад към въгледобива. Ако е по този начин, те няма да бъдат предпазени от по-силния стандарт за силициев диоксид, утвърден от администрацията на Байдън. Това беше изпитание да се изкорени белодробната болест, която една пета от ветерани въгледобивачи в този момент имат от потреблението на по-мощните машини, нужни за постигане на въглища в зрели мини, защото те стават по-трудни за добиване, издигайки повече силициев прахуляк.

Администрацията на Тръмп сложи на пауза използването на стандарта на фона на преструктуриране на голям брой федерални организации, което докара до загуба на работа на хиляди трудови и здравни служащи. „ Човекът, който споделя, че е първенец на въглищните миньори, безусловно не го интересува дали ще живеят или ще умрат “, показва изпълнителният шеф на BlueGreen Alliance Джейсън Уолш.

Мога да продължа, само че схващате концепцията. Докато Белият дом възхвалява парите, спестени от регулаторни съкращения, бранителите на публичното здраве и околната среда са разтревожени от стотиците хиляди преждевременни смъртни случаи, свързани с изменението на климата в предрегулаторната епоха, към която наподобява се връщаме. Хората в Мисисипи, обезпокоени от замърсяването от притока на венецуелски нефт, който се чака да удари рафинерията на Chevron в тяхната общественост, молят петролната компания да купи домовете им. Докато Китай доставя евтини слънчеви панели на нововъзникващите пазари, Америка се трансформира в подобен.

Непосредствените разноски, които изложих, са единствено началото. За американската автомобилна промишленост стагнацията в този момент е най-хубавият вероятен излаз. Дори в случай че получим връщане обратно на връщанията на Тръмп след 2028 година, това ще сложи Америка с години зад Китай, който явно има бъдещето на чистата сила.

Съдебните борби за всичко това започнаха (първото дело за правилото за застрашаване беше заведено предходната седмица, добавяйки към доста други). Липсата на сигурност, произлизаща от продължаващите правосъдни дейности, сама по себе си е голяма спънка за задграничните вложения, освен в транспортния бранш, само че и във веригата за доставки, която го обслужва.

Човек се чуди каква рискова награда може да бъде сложена на нация с по-малък интерес към промишлености с висок напредък, както и към по-мръсни вода и въздух, изключително във време, когато застрахователната промишленост желае да трансферира повече разноски от свързани с климата бедствия върху компании, банки и самите държавни управления. Премиите, които към този момент са се повишили с високи двуцифрени цифри на някои места, евентуално ще се покачат още. Общите разноски по заеми за тези, които влагат в Съединени американски щати, също може.

Освен това, би трябвало да се чудя дали цялостното отричане на Америка от каквато и да е отговорност за световното стопляне някой ден ще се върне под формата на ответни цени или финансови наказания, наложени на Съединени американски щати от други страни. Какво може да попречи на група народи с рекордни стопански загуби, свързани с климата, в последна сметка да санкционират Съединени американски щати, тъкмо както Америка наказа народи, които поддържат тероризма? Разходите — както човешки, по този начин и стопански — за първото към този момент са доста по-високи.