Британски ветеран от Деня Д празнува навършването на 100 години, но голямото събитие тепърва предстои
ЛОНДОН (AP) — Британският ветеран от Деня Д Бил Гладън навърши 100 години в събота, ден след като племенницата му организира изненадващ рожден ден парти за него. Това беше голяма суматоха, която той наистина не очакваше, въпреки че старият войник имаше сълзи в очите много преди да зърне торта, украсена с реплика на неговата униформа и медалите, които спечели.
Но Гладън не е съсредоточен върху рождения си ден тази година, колкото и да е голям. Той очаква шест месеца по-късно.
Това е така, защото събитието, на което наистина иска да присъства, е 80-ата годишнина от кацането на D-Day на 6 юни. Това може да е последното от големите събития, отбелязващи началото от края на Втората световна война в Европа, защото толкова малко от 850 000 войници, които са участвали, са останали. Гладън иска да бъде там, за да почете онези, които са си отишли - да напомни на хората, че победата не е била евтина.
„Ако успея да го направя тази година, би трябвало да съм щастлив“, каза той пред Асошиейтед прес от дома си в Хавърхил, Източна Англия, където все още живее сам. „Е, сега съм щастлив, но трябва да съм по-щастлив.“
Диспечерски ездач от 6-ти въздушнодесантен разузнавателен полк, Гладън кацна зад фронтовата линия на Деня Д, 6 юни 1944 г., в дървен планер, натоварен с шест мотоциклета и танк от 17 000 паунда (7 700 килограма). Отделението беше част от операция, натоварена с осигуряването на мостове над река Орн и канала Каен, така че да могат да бъдат използвани от съюзническите сили, движещи се навътре от плажовете на Нормандия.
Разположен в овощна градина край село Ранвил, Гладън прекара 12 дни в набези в околностите, за да провери докладите за вражеска дейност.
На 16 юни той отнесе двама ранени войници в плевня който се използва като импровизирана полева болница. Два дни по-късно той се озова в същата плевня, десният му глезен разбит от картечен огън.
Лежейки на тревата пред болницата, той прочете етикета за лечение, закачен на туниката му:
„Разглежда се ампутация. Голяма дълбока рана в десния глезен. Сложна фрактура на пищяла и фибулата. Всички разтегателни сухожилия са разрушени. Евакуирайте.“
Гладън не загуби крака си, но прекара следващите три години в болницата, докато лекарите извършиха серия от операции, включително трансплантации на сухожилия, присаждане на кожа и кости.
След войната Гладън се жени за Marine Warne, военен шофьор, когото среща през 1943 г., и прекарва 40 години в работа за Siemens и Pearl Insurance. Двамата имаха дъщеря.
В наши дни той е по-склонен да говори колко се гордее със семейството си, отколкото да си спомня за Деня D. Но неговата история от войната е запазена в лексикон, който включва изрезка от вестник за „танковете, които са създадени да летят“, негови рисунки и други сувенири.
Има и парче парашут, оставено от един от парашутисти, които се приземиха в овощната градина в Ранвил. Докато лежеше в болницата и се възстановяваше от раните си, Гладън старателно заши отличителните знаци на рамото на своята част в плата.
Ръбовете са протрити и обезцветени след осем десетилетия, но „Кралски бронетанков корпус“ все още се откроява в дъга от червени букви на жълт фон. Отдолу има силует на Пегас, летящият кон, над думата „Въздушнодесантно“.
„Това са светкавиците, които носехме на нашите бойни блузи“, гласи надписът с чисти печатни букви.
Нищо обаче не е избледняло от паметта. На партито му хората празнуваха службата му и му предложиха бурен хор за честит рожден ден.
„Просто мисля, че той е легенда, през какво е минал, какво е видял, какво е направил“, каза племенницата му, Кей Торп. „Той е просто невероятен и все още е ярък като копче отгоре.“
За мъже като Бил Гладън обаче нямаше аз в Деня на D. Дори когато празнува 100-ия си рожден ден, някак си не става дума само за него. Вместо това той повтори думите на мнозина, оцелели след инвазията.
„Когато си помислите за всички тези млади животи, които лежат в онези гробища в чужбина, Съюзниците и ние спечелихме войната, но (победата) беше много скъпа от гледна точка на живота“, каза той. „Защото толкова много младежи загинаха.“
___
Авторите на Associated Press Маюко Оно и Алистър Грант допринесоха
