Дъглас е отменен, рецензията на ITV — Хю Боневил е изправен пред съд от Twitter за сатира с ковашки чук

Не се случва постоянно комедия по ITV да припомня за значимо произведение на литературата от 20-ти век. И въпреки всичко новият мини-сериал „ Дъглас е анулиран “ споделя сходна причина с дебютния разказ на починалия Милан Кундера от 1967 година „ Шегата “. И двете са за мъже, които са разследвани и остракизирани за това, че вършат небрежна смешка в това, което считат за частна замяна. За студента Лудвик „ съдбовното користолюбие към глупавите смешки “ води до явяване пред арбитражен съд на комунистическата партия; за известния водещ на вести Дъглас (Хю Боневил) това значи тестване от Twitter.

Но когато Кундера удостоверява безобидността на шегата на Лудвик през цялото време, писателят Стивън Мофат държи нещата малко по-неясни в своите четири - серия от елементи. Дъглас е упрекнат в обществените медии, че е направил „ извънредно сексистки “ забележки на женитба, само че действителността на казаното в действителност не се разкрива до последните минути на шоуто.

Двусмислието към хипотетичното провинение на Дъглас освен държи феновете нащрек за пропастта сред роман и факт, само че също по този начин разрешава на Мофат да разшири обсега на своята ирония, да подлага на критика както „ културата на анулацията “, по този начин и самонадеяната междинна възрастни мъже, които виждат себе си като арбитри на това какво е смешно, какво е истина и даже какво значат феминизмът и женомразството.

Серията стартира с някакво неистово ограничение на рецесията от етично съмнителния продуцент на Дъглас, Тоби (Бен Майлс), и брачната половинка на таблоидния редактор Шийла (Алекс Кингстън). Но опитите им да завъртят историята се провалят, когато съ-водещата на Дъглас, Маделин (Карън Гилън), пуска отговор, който наподобява предопределен да притегли вниманието към обвиняванията, като в същото време демонстрира своята взаимност.

За първото полувреме от поредицата Маделин наподобява остроумен, опортюнистичен оператор, който знае доста добре по какъв начин да употребява очевидната обвързаност на по-възрастния мъж към нея. Но третата глава бележи внезапна смяна в вероятността и тона. След два епизода на бърз, безсърдечен разговор, историята ненадейно се трансформира в история за ужасната мощ на внушението и болката, породена от съучастничеството.

Ретроспекция към три години по-рано ни слага в стаята с Маделин по време на нейното изявление за ролята. След минути неуместният смях — нейният, нашият — се трансформира в смут, защото събеседникът й стартира да прави от ден на ден и повече подмятания и фино завоалирани закани.

Гледайки тези тревожни подиуми, се чудите за какво Мофат не избра да изиграе цялостен сериал като напряко драма. Не толкоз тъй като смяната от комедия към нещо доста по-мрачно е потресаваща – това явно е мечтаният, дестабилизиращ резултат – а тъй като в действителност не се приземява като комедия преди всичко.

Твърде постоянно Moffat сграбчва чук, когато скалпелът би му послужил по-добре (не на последно място, когато става въпрос за изпращане на Gen Z) или прибягва до подигравка, когато чакаме остра ирония. Саймън Ръсел Бийл (безсрамният, нахален сътрудник на Дъглас) и Ник Мохамед (непоносим комедиен консултант) са изключително пропилени в оня тип еднократни, пресилени функции, които може да намерите в лек фарс. В последна сметка една история, която в началото припомня за високата литература, стартира да се усеща като производна на междинни ситкоми.

★★★☆☆

По ITV1 от 27 юни от 21:00 ч. с лъчение на епизоди седмично; стрийминг на ITVX