Горчивите уроци от Брекзит
Популизмът е мощна форма на демократична политика. За съжаление, той е и разрушителен, отслабва институциите, вреди на дебата и влошава политиката. Може да застраши самата либерална демокрация. Сагата за Брекзит е нагледен урок за опасностите: тя нанесе щети на това, което дълго се смяташе за най-стабилните демокрации в света.
Неотдавнашната книга, , от моя колега Питър Фостър, излага историята превъзходно. Той показва как един класически популистки съюз от фанатици и опортюнисти смесва опростен анализ с разгорещена реторика и откровени лъжи, за да отслаби най-важните икономически отношения на Обединеното кралство и да застраши вътрешната му стабилност. За щастие, има възможност да се поучим от този опит и да започнем да оправяме нещата.
Брекзит всъщност със сигурност щеше да се обърка, защото се основаваше на фалшиви предпоставки. Държавите не могат да бъдат напълно суверенни в търговията, тъй като тя включва поне един партньор. Така бяха създадени правилата на единния пазар, защото алтернативата беше множество различни регулаторни режими и следователно по-скъпа (и по-малка) търговия. Една институция също трябваше да реши дали страните спазват правилата, които са договорили. Това беше незаменимата роля на Съда на Европейските общности.
Създаването на единния пазар следователно беше акт на регулаторно опростяване. Напускането му ще увеличи регулацията за всеки бизнес, който се опитва да продава както в Обединеното кралство, така и в ЕС. Такъв бизнес непременно би бил обезсърчен. Така че наистина се доказа. Както Фостър показва, по-малките фирми страдат най-много от тези тежести.
В краткосрочен план съществуващите фирми се радваха на невъзстановими разходи — техния капитал, знания и взаимоотношения. Разходите за създаване на такива активи наново са много по-високи от тези за използване на това, което вече имат. И така, да предположим, че даден бизнес обмисля да навлезе на пазара на ЕС днес. При равни други условия, би ли имало смисъл да се намирате в Обединеното кралство, а не в някоя от неговите 27 членки? Разбира се, че не. След това с течение на времето раздялата ще нараства.
Това важи и за личните отношения, образованието, трудовия опит или работата като творческа личност, консултант или адвокат. Накратко, това предполагаемо освобождение значително е ограничило свободата на много милиони хора от двете страни.
Чия свобода е увеличила? Този на британските политици. Те могат да действат по-свободно, отколкото биха могли, когато са обвързани от правилата на ЕС. Какво са направили с тази свобода? Те са излъгали (или, което е още по-лошо, не са разбрали) какво са се договорили относно Протокола за Северна Ирландия. Те заплашиха да нарушат международното право. Те дори предложиха премахване на хиляди законодателни актове, наследени от членството в ЕС, независимо от последствията.
Тези хора, като цяло, унищожиха репутацията на страната за здрав разум, умереност и благоприличие. Всичко това е естествен резултат от класическата популистка смесица от параноя, невежество, ксенофобия, нетолерантност към опозицията и враждебност към ограничаващите институции.
И все пак не всичко е загубено. Защото се появиха някои добри неща, поне засега. Управляващата партия се отърва мирно от двама ужасни премиери, Борис Джонсън и Лиз Тръс. Техният наследник Риши Сунак не е фантазьор. Нито лидерът на опозицията Кийр Стармър. Това е радостно.
Мнозина със сигурност вече знаят, че предизвикателствата пред страната – неадекватна инфраструктура, бавни иновации, ниски инвестиции, лошо корпоративно представяне, огромни регионални неравенства и високо неравенство в доходите – нямат нищо общо с Обединеното кралство членство в ЕС.
Освен това, възможностите за преобразуващи глобални търговски сделки се оказаха „неуспешни“. По думите на Фостър, Брекзит е „колосално разсейване“. Това е перформативна политика, пълна със звук и ярост, не означаваща нищо разумно. Други членове на ЕС поне са научили това.
Твърдях, че опитът да се присъединим към ЕС сега би бил грешка. Но е възможно да се търсят подобрения в отношенията на Обединеното кралство с него, особено по отношение на движението на хора и работници и по отношение на регулаторните стандарти, особено в храните и производството. Няма основателна причина за разминаване с последното. По този въпрос, ще има ли смисъл специфичното за Обединеното кралство регулиране на изкуствения интелект или механизъм за коригиране на въглеродните граници? По-смело, аргументите за повторно присъединяване към митническия съюз и по този начин премахване на трудностите, създавани сега от правилата за произход, са силни.
Обединеното кралство трябва да се опита да поправи връзките си с ЕС. Неговото правителство също трябва да действа, за да подобри икономическите си резултати. Ако следващото правителство не успее да подобри икономическата траектория, този популизъм може да се върне в по-лоша форма. Сега не е заложено нищо по-малко от това.
Следвайте Мартин Улф с и на
