Горчивите уроци от Брекзит

Популизмът е мощна форма на демократична политика. За страдание, той е и унищожителен, отслабва институциите, вреди на дебата и утежнява политиката. Може да заплаши самата демократична народна власт. Сагата за Брекзит е прегледен урок за заплахите: тя нанесе вреди на това, което дълго се смяташе за най-стабилните демокрации в света.

Неотдавнашната книга,, от моя сътрудник Питър Фостър, излага историята великолепно. Той демонстрира по какъв начин един типичен популистки съюз от фанатици и опортюнисти смесва банален разбор с разгорещена изразителност и откровени неистини, с цел да отслаби най-важните стопански връзки на Обединеното кралство и да заплаши вътрешната му непоклатимост. За благополучие, има опция да се поучим от този опит и да стартираме да оправяме нещата.

Брекзит в действителност сигурно щеше да се обърка, тъй като се основаваше на подправени предпоставки. Държавите не могат да бъдат изцяло суверенни в търговията, защото тя включва най-малко един сътрудник. Така бяха основани разпоредбите на единния пазар, тъй като алтернативата беше голям брой разнообразни регулаторни режими и затова по-скъпа (и по-малка) търговия. Една институция също трябваше да реши дали страните съблюдават разпоредбите, които са договорили. Това беше незаменимата роля на Съда на Европейските общности.

Създаването на единния пазар затова беше акт на регулаторно опростяване. Напускането му ще усили регулацията за всеки бизнес, който се пробва да продава както в Обединеното кралство, по този начин и в Европейски Съюз. Такъв бизнес безусловно би бил обезсърчен. Така че в действителност се потвърди. Както Фостър демонстрира, по-малките компании страдат най-вече от тези тежести.

В кратковременен проект съществуващите компании се радваха на невъзстановими разноски — техния капитал, познания и взаимоотношения. Разходите за основаване на такива активи отначало са доста по-високи от тези за потребление на това, което към този момент имат. И по този начин, да предположим, че даден бизнес обмисля да навлезе на пазара на Европейски Съюз през днешния ден. При равни други условия, би ли имало смисъл да се намирате в Обединеното кралство, а не в някоя от неговите 27 членки? Разбира се, че не. След това с течение на времето раздялата ще нараства.

Това важи и за персоналните връзки, образованието, трудовия опит или работата като креативна персона, съветник или юрист. Накратко, това хипотетично избавление доста е лимитирало свободата на доста милиони хора от двете страни.

Чия независимост е нараснала? Този на английските политици. Те могат да работят по-свободно, в сравнение с биха могли, когато са обвързани от разпоредбите на Европейски Съюз. Какво са създали с тази независимост? Те са излъгали (или, което е още по-лошо, не са разбрали) какво са се договорили по отношение на Протокола за Северна Ирландия. Те заплашиха да нарушат интернационалното право. Те даже предложиха унищожаване на хиляди законодателни актове, наследени от участието в Европейски Съюз, без значение от следствията.

Тези хора, като цяло, унищожиха репутацията на страната за здрав разсъдък, сдържаност и благовъзпитание. Всичко това е натурален резултат от класическата популистка комбинация от параноя, незнание, ксенофобия, назадничавост към опозицията и неприязън към ограничаващите институции.

И въпреки всичко не всичко е изгубено. Защото се появиха някои положителни неща, най-малко към този момент. Управляващата партия се отърва спокойно от двама ужасни министър председатели, Борис Джонсън и Лиз Тръс. Техният правоприемник Риши Сунак не е мечтател. Нито водачът на опозицията Кийр Стармър. Това е радостно.

Мнозина сигурно към този момент знаят, че провокациите пред страната – несъответстваща инфраструктура, мудни нововъведения, ниски вложения, неприятно корпоративно показване, големи районни неравенства и високо неравноправие в приходите – нямат нищо общо с Обединеното кралство участие в Европейски Съюз.

Освен това, опциите за преобразуващи световни търговски покупко-продажби се оказаха „ несполучливи “. По думите на Фостър, Брекзит е „ колосално разпръскване “. Това е перформативна политика, цялостна със тон и гняв, не означаваща нищо рационално. Други членове на Европейски Съюз най-малко са научили това.

Твърдях, че опитът да се присъединим към Европейски Съюз в този момент би бил неточност. Но е допустимо да се търсят усъвършенствания в връзките на Обединеното кралство с него, изключително във връзка с придвижването на хора и служащи и във връзка с регулаторните стандарти, изключително в храните и производството. Няма основателна причина за разминаване с последното. По този въпрос, ще има ли смисъл характерното за Обединеното кралство контролиране на изкуствения разсъдък или механизъм за поправяне на въглеродните граници? По-смело, причините за наново присъединение към митническия съюз и по този метод унищожаване на компликациите, създавани в този момент от разпоредбите за генезис, са мощни.

Обединеното кралство би трябвало да се опита да поправи връзките си с Европейски Съюз. Неговото държавно управление също би трябвало да работи, с цел да усъвършенства икономическите си резултати. Ако идващото държавно управление не успее да усъвършенства икономическата траектория, този популизъм може да се върне в по-лоша форма. Сега не е заложено нищо по-малко от това.

Следвайте Мартин Улф с  и на