Изненадваща акула, уловена от камера за първи път в почти замръзващите дълбини на Антарктида

МЕЛБЪРН, Австралия (AP) — Неудобна цев на акула, която кръжеше постепенно над безплодно морско дъно, прекомерно надълбоко, с цел да го осветят слънчевите лъчи, беше непредвидена панорама.

Много специалисти смятаха, че акулите не съществуват в студените води на Антарктида, преди тази спяща акула да се хвърли внимателно и за малко в светлината на прожекторите на видеокамера, сподели откривателят Алън Джеймисън тази седмица. Акулата, снимана през януари 2025 година, беше забележителен образец с приблизителна дължина сред 3 и 4 метра (10 и 13 фута).

„ Слязохме там, без да чакаме да забележим акули, тъй като има общоприето предписание, че не се срещат акули в Антарктида “, сподели Джеймисън.

„ И даже не е дребна. Това е парче акула. Тези неща са резервоари, ” добави той. Това е много във вътрешността в рамките на Антарктическия океан, прочут още като Южен океан, който се дефинира като под линията на 60 градуса южна широчина.

В сряда центърът даде позволение на Асошиейтед прес да разгласява изображенията.

Акулата беше на дълбочина 490 метра (1608 фута), където температурата на водата беше съвсем минусовите 1,27 градуса по Целзий (34,29 градуса по Фаренхайт).

В кадър се появява скейт имобилен на морското дъно и наподобява несмущаван от преминаващата акула. Скатът, роднина на акула, който наподобява на склон, не беше изненада, защото учените към този момент знаеха, че ареалът им се простира толкоз надалеч на юг.

Джеймисън, който е директор-основател на основания в Университета на Западна Австралия проучвателен център, сподели, че не може да откри данни за друга акула, открита в Антарктическия океан.

Питър Кайн, природозащитен биолог от университета Чарлз Дарвин, самостоятелен от изследователския център, се съгласи, че акула в никакъв случай преди не е била записана толкоз надалеч на юг.

Промяната на климата и стоплянето на океаните евентуално биха могли да насочат акулите към по-студените води на Южното полукълбо, само че има лимитирани данни за измененията в ареала покрай Антарктида заради отдалечеността на района, сподели Кайн.

Бавно движещите се спящи акули може да са били в Антарктида от дълго време, без никой да забележи, сподели той.

„ Това е ужасно. Акулата беше на вярното място, камерата беше на вярното място и те получиха този страховит кадър “, сподели Кайн. „ Това е много значимо. “

Популацията на спящите акули в Антарктическия океан евентуално е била рядка и сложна за разкриване от хората, сподели Джеймисън.

Сниманата акула е била на дълбочина от към 500 метра (1640 фута) по продължение на морското дъно, което е наклонено в доста по-дълбока вода. Акулата поддържа тази дълбочина, тъй като това е най-топлият пласт от няколко водни пласта, подредени един върху различен на повърхността, сподели Джеймисън.

Антарктическият океан е мощно напластен или стратифициран до дълбочина от към 1000 метра (3280 фута) заради спорни свойства, в това число по-студена, по-плътна вода изпод, която не се смесва елементарно с прясна вода, изтичаща от топящия се лед от горната страна.

Джеймисън чака други антарктически акули да живеят на същата дълбочина, като се хранят с трупове на китове, великански калмари и други морски създания, които умират и потъват на дъното.

В антарктическите води има няколко проучвателен камери, ситуирани на тази характерна дълбочина. Тези, които са, могат да работят единствено през летните месеци в Южното полукълбо, от декември до февруари.

" Останалите 75% от годината, никой въобще не ги гледа. Ето за какво мисля, че от време на време се натъкваме на тези изненади ", сподели Джеймисън.