Как новото правителство на Пакистан ще управлява съперничеството между САЩ и Китай?

На 3 март Националното заседание на Пакистан избра Шехбаз Шариф от Пакистанската мюсюлманска лига-Наваз (PMLN) за министър-председател за повторно, и му разпореди да сформира ново съдружно държавно управление след едни от най-противоречивите избори в историята на страната.

Изборите на 8 февруари бяха помрачени от изказвания за широкомащабни операции и военно въздействие, както и от забавени резултати. Подобни обвинявания и нередности към националните гласувания не са необикновени в комплицираната демократична история на Пакистан, само че този избирателен цикъл означи ново дъно, защото съвсем всички политически партии, въпреки и в друга степен, повдигнаха обвинявания за подправяне, поставяйки под въпрос легитимността на целия избирателен развой.

В бъдеще новото държавно управление ще се изправи пред голям политически напън вкъщи. Пакистанската партия Tehreek-I-Insaf (PTI) на някогашния министър председател Имран Хан, която беше принудена да издигне свои претенденти като самостоятелни, откакто загуби изборния си знак, се очерта като най-голямата група в Националното заседание с 93 места и се чака да продължи да пропагандира както в Народното събрание, по този начин и по улиците. Основният съдружен сътрудник на ръководещата PMLN, Пакистанската национална партия (PPP), в това време взе пресметнато решение да се въздържи от заемане на позиция в държавното управление, оставяйки премиера Шариф и неговата партия само виновни за многото провокации, задаващи се на хоризонта.

С многочислени вътрешни проблеми, в това число неуверена стопанска система, невиждана инфлация и вътрешна сигурност, които са преди всичко в дневния ред, новото държавно управление евентуално няма да има време за губене на фронта на външната политика.

От разнообразни неотложни и значими външнополитически провокации най-значимото и следващо предизвикателство, пред което ще се изправи новото държавно управление на Шариф, ще бъде запазването на стратегическата автономност на Пакистан и балансирането на връзките със Съединените щати и Китай на фона на тяхната ескалация съревнование.

В своята встъпителна тирада в Народното събрание Шариф даде обещание, че страната няма да бъде част от огромна игра, намеквайки, че Пакистан няма да се причисли извънредно към Съединени американски щати или Китай в техните продължаващи търкания. Въпреки това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, защото пространството за маневриране за балансиране на връзките с двете международни сили бързо се свива.

Признаците на смутни времена бяха забележими от много време, изключително с непрекъснато възходящата рецензия на Съединени американски щати към китайските капиталови планове в Пакистан в границите на Китайско-пакистанския стопански кулоар (CPEC), водещ план на амбициозния китайски пояс и Пътна самодейност (BRI).

Напрежението, произлизащо от напъните за реализиране на баланс сред връзките със Съединени американски щати и Китай, доближи връхната си точка предходната година, когато Пакистан се отхвърли от виртуалната среща на върха за демокрацията, проведена взаимно от президента на Съединени американски щати Джо Байдън, след присъединяване в Международния конгрес за народна власт в Пекин единствено седмица по-рано.

В момента двустранните връзки сред Пакистан и Съединени американски щати са в низходяща серпантина. Размерът на американската военна и икономическа поддръжка за Пакистан бързо понижава, изключително след изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан. Независимо от плиткия и видимо транзакционен темперамент на двустранните връзки обаче, Съединени американски щати остават най-големият експортен пазар за пакистански артикули. Като такова, посоката на пакистанско-американските връзки има материални последствия за Исламабад, изключително във връзка с навременното утвърждение на основната последваща стратегия за заем на Международния валутен фонд. В този подтекст новото пакистанско държавно управление евентуално има предпочитание да усъвършенства тези връзки и да ги придвижи оттатък взаимоотношенията на незадълбочено равнище.

Очевидната индиферентност на администрацията на Байдън към хипотетичните изборни нередности в Пакистан служи като безмълвно удостоверение на нейната подготвеност да сътрудничи с новото държавно управление. Въпреки това се чака пакистанско-американските връзки да останат на настоящето равнище за известно време, защото с президентските избори, които са толкоз близо, е малко евентуално Вашингтон да промени посоката или да промени доста политиката си към района през идващите няколко месеца.

Този интервал на застоялост обаче може да бъде опция за новото държавно управление на Шариф да се приготви за бъдещето и да създаде тактика, която да разреши на двете страни да реалокират връзките си на идващото равнище, да намерят нови области за съдействие и преминете през транзакционното положение на нещата.

Всичко това не значи, че Пакистан може да си разреши да пренебрегне също толкоз значимите си двустранни връзки с Китай.

Докато помощта от Съединени американски щати е от решаващо значение за обезпечаване на идната договорка с МВФ, Пакистан също се нуждае от незабавна финансова поддръжка от Китай, с цел да стабилизира своята затруднена стопанска система. С възходящата инфлация, намаляващите валутни запаси и амбициозното предизборно заричане на PMLN за реализиране на растеж от 5 % на брутния вътрешен артикул (БВП) до края на 2026 година, потребността на Пакистан от китайска помощ и вложения става все по-спешна.

Ето за какво мнозина чакат Шариф да направи първото задгранично пътешестване от втория си мандат на власт в Китай. По време на престоя си в съпротива Шариф остро подлага на критика държавното управление на PTI за закъснение на работата по планове, свързани с ръководената от Китай самодейност. Следователно новото му държавно управление евентуално ще се концентрира върху подновяването на тези планове и обезпечаването на спомагателни китайски вложения в специфични стопански зони (SEZs) за сполучливата кулминационна точка на втората фаза на CPEC.

В допълнение към икономическата поддръжка, Пакистан разчита на китайска военна помощ, с цел да извърши възходящите си потребности от защита. Тъй като индийско-американското стратегическо партньорство продължава да се уголемява, Пакистан е подготвен да задълбочи в допълнение своите връзки в региона на защитата и сигурността с Китай. Китайската помощ също е от решаващо значение за Исламабад в ръководството на връзките със западните му съседи, Афганистан и Иран.

Въпреки това, предизвикването за новото държавно управление на Пакистан се крие в избягването на привеждане в сходство с Китай за сметка на също толкоз значимите му връзки със Съединени американски щати. Поддържането на внимателен баланс сред двете е неотложно за дипломатическите и стратегически ползи на Пакистан.

Мнозина в Исламабад настояват, че Пакистан към момента може да служи като мост сред Вашингтон и Пекин. Независимо от това, задълбочаващото се стратегическо съревнование сред Съединени американски щати и Китай прави обилни дипломатически триумфи, като съдействаното от Пакистан скрито посещаване на Хенри Кисинджър в Пекин през 1971 година, доста по-трудни за реализиране. Тогава Пакистан съумя да убеди американския държавен секретар да се качи на аероплан, тъй като Вашингтон трябваше да попречи на Китай да се приближи до руския лагер в така и така наситената среда на Студената война. Днес, в очите на най-важните политически играчи във Вашингтон, Китай наподобява е изместил Русия като съществена опасност за Съединени американски щати. По този метод възможностите Пакистан да улесни позитивното помиряване сред двете световни сили, да не приказваме за промяна на връзките като тази, реализирана през 1971 година, са съвсем несъществуващи. Освен това, постигането на подобен дипломатически героизъм би изисквало политическа и икономическа непоклатимост вкъщи, нещо, което държавното управление на Шариф несъмнено няма сега.

Засега външнополитическият приоритет на Исламабад ще бъде да играе балансираща игра и да задълбочи връзките с всяка световна мощ колкото е допустимо повече, без да разстройва другата.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.