Класациите на анализаторите на града повдигат повече въпроси, отколкото отговарят

Конкурсите за хубост имат своите съперници. Същото важи и за финансовите пазари. Брокерските анализатори в Европа преди малко завършиха годишния си обред на дефилиране за гласове в изследването Institutional Investor Research на най-хубавите проучвателен екипи. Някои харесват класацията; мнозина се тормозят от отговорите. Това е неправилен развой, който продължава, макар че никой не може да изясни за какво.

Най-известното изследване, от списание Institutional Investor, стартира през 1972 година в Съединени американски щати. Имаше конкурентни изследвания като това на Extel в Европа. Всички попитаха вложителите за обичаните си анализатори. През 2018 година Institutional Investor, до тогава благосъстоятелност на издателската група Euromoney, купува Extel и се ражда монополист с сан на анализатори.

Както анализатори, по този начин и мениджъри на фондове настояват, че ненавиждат този развой. Това не стопира продавача да пробва всевъзможен трик, с цел да притегли вниманието на клиента, постоянно употребявайки обществени медии. В LinkedIn може да се откри скорошно стихотворение от старши продавач на Jefferies, който показва пред своя проучвателен екип. Анализатор на Barclays свърза фотоси от сватбата му с молба за 5-звездни гласове.

Вероятно тези старания имат някакъв резултат. Десет изследвания на IIR всяка година - в Съединени американски щати, Европа/Обединеното кралство и Азия - намират задоволително респонденти. И въпреки всичко всеки с право се пита какво значи резултатното класиране. Например Goldman Sachs не се класира високо в последните европейски изследвания. Неговият финансов бизнес все пак остава страховит, отбелязва проучвателен началник в конкурентна банка.

IIR се пробва да разсее всевъзможни подозрения по отношение на методологията. Проучването има за цел да придаде тежест на гласовете на клиенти с най-големи бюджети за проучвания, като ревизира кои мениджъри на активи интервюират с брокерски компании. Това има за цел да избегне анализаторите да събират гласове от многочислени тънки институции.

На доктрина може да има залог за милиони долари за проучвания от някои клиенти. За европейските акции (включително Обединеното кралство) най-високото равнище от може би 10 до 15 институции ще харчат сред 10 и 20 милиона $ за проучвания годишно. Повечето обаче ще имат бюджети сред $250 000 и $1 милион, след което следва дълга опашка до десетки хиляди.

Клиентите нормално знаят кого намират за потребен. И не всеки проучвателен екип води акции с идентична буза. Някои досаждат малко или по никакъв начин, само че техните анализатори може да получат гласове все пак. Наистина наподобява, че няма елементарен метод да се откажете от процеса. Анализаторите могат да се насладят на признанието или да го употребяват, с цел да упорстват за по-високи заплати. Но всеки заслужен проучвателен началник към този момент схваща кои екипи са известни измежду клиентите и печелят.

Полезността на тези паради на хубостта може да е най-ясна за класираните, а не за клиентите или мениджърите, на които от време на време претендират да служат.