Класациите на анализаторите на града повдигат повече въпроси, отколкото отговарят
Конкурсите за красота имат своите противници. Същото важи и за финансовите пазари. Брокерските анализатори в Европа току-що приключиха годишния си ритуал на дефилиране за гласове в проучването Institutional Investor Research на най-добрите изследователски екипи. Някои харесват класацията; мнозина се притесняват от отговорите. Това е погрешен процес, който продължава, въпреки че никой не може да обясни защо.
Най-известното проучване, от списание Institutional Investor, започва през 1972 г. в САЩ. Имаше конкурентни проучвания като това на Extel в Европа. Всички попитаха инвеститорите за любимите си анализатори. През 2018 г. Institutional Investor, дотогава собственост на издателската група Euromoney, купува Extel и се ражда монополист с ранг на анализатори.
Както анализатори, така и мениджъри на фондове твърдят, че мразят този процес. Това не спира продавача да опитва всякакъв трик, за да привлече вниманието на клиента, често използвайки социални медии. В LinkedIn може да се намери скорошно стихотворение от старши продавач на Jefferies, който представя пред своя изследователски екип. Анализатор на Barclays свърза снимки от сватбата му с молба за 5-звездни гласове.
Вероятно тези усилия имат някакъв ефект. Десет проучвания на IIR всяка година - в САЩ, Европа/Обединеното кралство и Азия - намират достатъчно респонденти. И все пак всеки с право се пита какво означава резултатното класиране. Например Goldman Sachs не се класира високо в последните европейски проучвания. Неговият капиталов бизнес въпреки това остава страхотен, отбелязва изследователски шеф в конкурентна банка.
IIR се опитва да разсее всякакви съмнения относно методологията. Проучването има за цел да придаде тежест на гласовете на клиенти с най-големи бюджети за изследвания, като проверява кои мениджъри на активи анкетират с брокерски компании. Това има за цел да избегне анализаторите да събират гласове от многобройни тънки институции.
На теория може да има залог за милиони долари за изследвания от някои клиенти. За европейските акции (включително Обединеното кралство) най-високото ниво от може би 10 до 15 институции ще харчат между 10 и 20 милиона долара за изследвания годишно. Повечето обаче ще имат бюджети между $250 000 и $1 милион, след което следва дълга опашка до десетки хиляди.
Клиентите обикновено знаят кого намират за полезен. И не всеки изследователски екип води кампании с еднаква буза. Някои досаждат малко или никак, но техните анализатори може да получат гласове въпреки това. Наистина изглежда, че няма лесен начин да се откажете от процеса. Анализаторите могат да се насладят на признанието или да го използват, за да настояват за по-високи заплати. Но всеки достоен изследователски шеф вече разбира кои екипи са популярни сред клиентите и печелят.
Полезността на тези паради на красотата може да е най-ясна за класираните, а не за клиентите или мениджърите, на които понякога претендират да служат.
