Моята инстинктивна неприязън към новите олимпийски спортове
Всеки, който е прекарал време в гледане на телевизия в Америка, ще бъде осведомен с потока от реклами както за нездравословна храна, по този начин и за медикаментите, нужни за противопоставяне на неизбежните странични резултати на отичане на корема, газове и запек. По същия метод всички към този момент огромни световни спортни събития – Световната купа по футбол, Световната купа по ръгби, Олимпийските игри – стават все по-големи и по-раздути: има повече тимове, повече мачове и повече събития. Докато преситените фенове копнеят за телевизионния еквивалент на чистка, олимпийската империя е заета да натрупа чиниите ни с BMX колоездене, брейкданс и други неща, ориентирани към глада на младежите. Кой знае – през 2028 година точковата система на десетобоя може да бъде пренастроена, с цел да включва качеството на селфитата, направени по време на съревнование. Може да има и напълно ново интерактивно събитие, в което тези, които се надяват да участват на игрите като фенове, се състезават да намерят последните свободни хотелски стаи на booking.com.
Променящите се времена изискват смяна на форматите и нови стандарти на оценяване. Приветствам намесата на политиката в спорта и предлагам специфичен орден за спортиста, който излезе с най-радикално безкомпромисното – в смисъла на анодиране – политическо изказване на взаимност, нещо като „ Изтезанието е неверно! “ или „ Казвам „ Не “ на страданието! “
Редовно изпитвам този тип цинично очакване в навечерието на Олимпийските игри. И тогава, когато най-сетне потръгна, в последна сметка се нахапвам от всевъзможни спортове, които бих изключил, в случай че съм на власт, на съображение, че не са спорт (скейтборд). Сърцето на Игрите постоянно ще бъдат тези събития, които акцентират дълбоката първична мощ на биологичното, откритите човешки качества и сили: да бягаш (далеч от или в гонене на мамути или други хора), да скачаш или плуваш (през реки). По принцип, колкото по-наскоро е изобретено нужното съоръжение, толкоз по-малко завладяващо е събитието (голф), макар че това предписание не е безпогрешно (скокът с кол е по-радикално изменен от технологията, в сравнение с всеки различен спорт, с изключение евентуално на тениса). Във връзка с това, спечелилият в тези спортове може да бъде оценен обективно, в случай че не с просто око, то благодарение на тънко калибрирани часовници или измервателни пръчки. Най-великите моменти в дисциплини, зависещи от естетическата оценка на съдиите – със съпътстващата опция за користолюбие – настъпват, когато играч като гимнастичката Симон Байлс разбие всяка опция за субективното. Другото значимо терзание е, че най-ефективните спортове са тези, за които Олимпиадата е категоричен връх (леката атлетика). За разлика от това, олимпийското злато във футбола е толкоз без значение, че трансформира включването на спорта в загуба на старания и време: еквивалент на празни калории.
И по този начин, какво остава това за брейкданса? Бих се противопоставил на включването му по същия метод, по който се опълчвам на всяко разхлабване на разпоредбите на граматиката, макар че самият аз съм малко неразбираемо по кое време да употребявам „ което “ и по кое време да употребявам „ това “. Трябва да се поддържа разликата сред „ по-малко “ и „ по-малко “; „ неповторим “ в никакъв случай не може да бъде дипломиран. И по този начин: без BMX, без брейкданс, без спортно бързо изпращане на известия. Съпротивлявам се на всевъзможни езикови промени точно тъй като се любувам на резултатите от неправилната приложимост. По същия метод, по който слушането на Иън Райт да бърка в разпоредбите на британската граматика в мача на деня е едно от удоволствията в живота, аз съм убеден, че брейкдансът ще бъде източник на чисто наслаждение. Но не желая да се институционализира. Не би трябвало да е на Олимпиадата. И ще бъда залепен за тв приемника, гледайки го.
Не и катеренето обаче. Брейкдансът е по едно и също време общ и спортен, до момента в който катеренето е единствено инцидентно спортен. Основната – чистата – връзка е сред катерача и скалата или планината. На кого му пука дали Алекс Хонълд изкачва коя канара е по-бърза от някой различен? Важното е единствено, че той оцеля при изкачването, записано през. Беше той против гибелта. Състезанието е в несъгласие със същността на катеренето, само че в спорта в последна сметка би трябвало да има победител и губещ. (В решимостта си да разгадае частите от секундата, разделящи първия от втория в 100-метровите спринтове, технологията ни довежда до прага на теоретичната физика.) Оттук и привлекателността на тези случаи, когато останалите двама състезатели в скока на височина или кол трезор, вързан на някаква явно ненадмината височина, избират да споделят злато. Именно в моменти като този спортът надвишава себе си и дейно се самоотменя – кара ни да гледаме, да желаеме още и още.
Последната книга на Джеф Дайър е „ Последните дни на Роджър Федерер “, оповестена от Canongate
