Невидимите палестинци на Джо Байдън

Всеки водач има своите слепи петна. В случая на Джо Байдън неговото видимо равнодушие към палестинците може да се окаже скъпо. Десет хиляди палестински деца са били убити през последните 100 дни, съгласно Save the Children. И въпреки всичко изказването на Байдън предходната неделя, призоваващо Хамас да освободи своите към 100 заложници, съвсем не загатва палестинските премеждия. Сякаш признаването на тежкото им състояние би сложило под подозрение неговата откровена съпричастност към израелските жертви на варварското вилнение на Хамас на 7 октомври. Много по-млади американци, от чийто възторг Байдън мощно ще се нуждае през ноември, са отчуждени. Това да не приказваме за арабските американци, които са основен блок за гласоподаване в няколко нестабилни щата.

Не единствено прогресивните демократи са смутени от мълчанието на Байдън по отношение на жестокостта на Израел. Няколко от най-доверените му съдружници в Сената на Съединени американски щати също са обезпокоени. В Давос тази седмица Крис Куунс, сенаторът центрист от Делауеър и най-близкият другар на Байдън в политиката, сподели, че Америка би трябвало да обмисли слагането на условия за военна помощ на Израел. На темперирания език на Куунс това е еквивалентът на необятен ръб. В писмо до Байдън преди Коледа група демократи с опит в националната сигурност, в това число Абигейл Спанбъргър и Елиса Слоткин – и двете някогашни чиновници на Централно разузнавателно управление на САЩ – го приканиха да употребява лоста на Америка за „ незабавна и забележителна смяна на военната тактика и тактичност в Газа “..

Служители на Белия дом упорстват, че Байдън прави каквото може уединено, с цел да ограничи израелския министър председател Бенямин Нетаняху. Има нищожни доказателства за това. Израел получи повече от 100 2000-фунтови бомби за разтрошаване на бункери от Съединени американски щати от 7 октомври насам. Те имат удар, предопределен за бойното поле, а не за точно ориентиране на терористи в градски условия. Никой не оспорва съществено изказванията, че израелските отбранителни сили са употребявали такива муниции безсистемно. И въпреки всичко Байдън продължава да се опълчва на обвързването с съвсем 14,5 милиарда $ израелска помощ, която желае от Конгреса. Той има боен лост и силата на насилника. Какво му пречи да ги употребява?

Отговорът се свежда до надълбоко вкоренените усеща на Байдън към Израел. От най-ранните си дни в политиката той беше един от най-верните съдружници на Израел на Капитолийския рид. Но събитията, при които е изкована неговата обвързаност, са се трансформирали фрапантно. Голда Меир и Ицхак Рабин, двама израелски водачи, на които се възхищаваше, стояха зад антитезата на политиката на Нетаняху. Байдън постоянно се е придържал към непоклатимото разбиране, че Израел прави взаимни отстъпки единствено когато „ няма дневна светлина “ сред Америка и Израел. Записът допуска противоположното.

Байдън беше гневен критик на натиска на Джордж Х. У. Буш за кротичък развой през 1992 година сред Израел и Организацията за избавление на Палестина. Той също нападна опасността на Буш-старши да отдръпна гаранциите за заеми на Съединени американски щати, в случай че Израел продължи със заселването в окупираните територии. Натискът на Буш оказа помощ за свалянето на тогавашното държавно управление на Израел от Ликуд и за довеждането на Рабин на власт. Това докара до мирните съглашения в Осло. Като вицепрезидент Байдън подкопа опита на Барак Обама през 2010 година да окаже сходен напън върху държавното управление на Нетаняху. Отчасти заради персоналните уверения на Байдън, министър-председателят на Израел изгледа Обама с неуважение. Обама примигна пръв.

Поставяйки сложни условия за помощта от Съединени американски щати, Байдън може да смъкна Нетаняху, в случай че желае – и да завоюва благодарността на израелците, арабския свят и болшинството от американците от еврейски генезис. Това също би възвърнало част от земята, която Америка е изгубила в световния юг поради възприеманите от нея двойни стандарти. Голяма част от света счита, че Америка се интересува повече от европейските жертви като украинците, в сравнение с от цивилните в Близкия изток или другаде. Оттеглянето на Нетаняху евентуално ще проправи пътя за Бени Ганц, центристки израелски водач, който може да бъде сътрудник в риторичния ангажимент на Байдън за решение с две страни. При набиране на средства предишния месец Байдън сподели: „ Няма да създадем нищо друго с изключение на да защитим Израел. Нито едно нещо. “

Продължаването по този метод ще бъде двоен удар против Байдън. Първо, тактиката на Нетаняху вреди на Израел. Те основават ново потомство лишени родители и сираци. Нетаняху е кадърен да разшири войната в Ливан, в случай че смяташе, че това ще му избави кожата. Въпреки че Байдън предизвести за това, какво би направил тогава? Второ, Байдън вреди на възможностите си за преизбиране. Арабско-американската общественост в Мичиган е съвсем два пъти по-голяма от неговата победа над Тръмп там през 2020 година В Аризона е шест пъти по-голяма. Казването на такива гласоподаватели, че Тръмп би бил по-лош, е неприятна политика. Може и да не гласоподават. Нито, когато става въпрос за Газа, това предизвестие безусловно би било правилно.

Колкото по-дълго Нетаняху се държи на власт, толкоз по-зле за Байдън. И въпреки всичко дейностите му наподобяват предопределени да подсигуряват тъкмо това.