Нова историческа фантастика, която ви потапя в далечни места
Ан Майкълс е служила като лауреат за поети в Торонто, така че не е изненада, че последният й роман, HELD (Knopf, 240 стр., $27), превръща семейна сага от няколко поколения в лирична мозайка от образи и наблюдения, задействане на „дългия фитил на паметта, винаги запален“. Започва в окопите на Първата световна война с впечатленията на войник от това, което по същество е „гроб от 450 мили“ и завършва в близко бъдеще, когато един от неговите потомци се разхожда по улиците на град на Финския залив.
Между това, разказът на Майкълс се плъзга грациозно напред-назад във времето, от Северен Йоркшир през 20-те години на миналия век до селския Съфолк през 80-те години на миналия век, след това чак до Париж през 1908 г. Джон, войникът, когото срещаме за първи път през 1917 г., се завръща от войната при съпругата си Хелена и своето фотографско студио. Преследван от това, което е видял (или не е видял), той оставя наследство, което ще изпрати дъщеря му и внучката му на други фронтови линии, този път работещи в полеви болници и бежански лагери, „най-опасните места“.
Всяка кратка глава е изпълнена с умело скицирани герои: военен кореспондент, натоварен да напише „това, което никой не може да понесе да прочете“; вдовица, срещаща неочаквано сродна душа, докато се движи през снежен пейзаж; дори Мария Кюри, за чиято смелост си спомня един от най-близките й приятели. Навсякъде тези истории предизвикват както трогателни връзки, така и провокативни различия. Тези, чийто живот следва този на Джон, трябва да намерят свой собствен начин да оцелеят в този „нов свят, с нови степени на скръб, много повече степени в скалата на блаженство и мъчение.“
Оцеляването — и колко далеч ще стигне човек, за да го постигне — е в основата на WHERE THE DEAD WAIT на Али Уилкс (Книги на Emily Bestler/Atria, 388 стр., $27,99), , което нейният издател уместно описва като „зловеща, атмосферна полярна готика“. Уилям Дей беше нисък млад четвърти лейтенант, когато смъртта на неговите висши офицери му даде командването на кораб, заседнал в арктическия лед. Той се върна в цивилизацията, но се появи с канибалския псевдоним „Eat-Em-Fresh Day“. Тринадесет години по-късно неговият бивш заместник-командир, елегантен американец на име Джеси Стивънс, е изчезнал в същия регион. Сега, през зимата на 1882 г., Адмиралтейството нарежда на Дей да отиде да го намери.
Усложненията изобилстват, както логистични, така и психологически. Връзката на Дей със Стивънс беше най-малкото интензивна. И докато новата експедиция попада в капан в Далечния север, Дей е преследван от мъките на предишната група, представени в редуващи се глави. Яденето на човешка плът може да не е било единственото ужасяващо действие, извършено тогава, и след Стивънс може да бъдат разкрити нови престъпления. Дори властната съпруга на изгубения авантюрист, духовен медиум, който пътува с „череп на домашен любимец“, започва да се съмнява в мъдростта да се присъедини към тази злополучна мисия.
Ледът е „затворен зад тях като порта на гробище“, водейки екипажа на Дей към възможен бунт. Натрапчиви видения и зловещи улики не оставят разума на никого непроверен. Какво е значението на отвратителна маска, направена от кожа на косатка? За изваждането на фигурата на кораб, за който се предполага, че е потънал на стотици мили? Верно на заглавието на романа, има много мъртви мъже, които чакат да бъдат намерени. И не само светлината „играе трикове тук“.
Един от измамниците с промяна на формата от китайския фолклор е малко вероятният, но все пак убедителен разказвач на остроумните и напрегнат ЖЕНАТА НА ЛИСИЦАТА (Холт, 400 стр., $27,99). Наричайки себе си Сняг, тя си проправя път през северна Манджурия и Япония през 1908 г. в женски образи, възнамерявайки да преследва мъжа, отговорен за смъртта на нейното малко. В този процес тя осветлява реалностите на едно скрито общество на ръба на промяната: „Ако някога е имало време да се появяват призраци и лисици, то е сега“, когато последната императорска династия се проваля и несигурността е навсякъде.
През по-голямата част от романа преследването на манджурец на име Бекту Никан от Сноу върви успоредно с друго търсене с Бао, бивш учител, който си е спечелил репутацията на аматьорски детектив. Опитът му да разследва смъртта на куртизанка в крайна сметка ще го отведе до Сноу — и разгадаването на мистерия от младостта му, когато той и любимата му от детството оставят дарове за бога лисица на импровизиран олтар.
Следвайки различни улики, Сноу и Бао отвеждат читателя в домакинствата на аристократи и селяни, градски центрове и селски села. Разследванията им скоро ще ги въвлекат в драмите на търговско семейство, убедено, че проклятие е обречено на гибел върху сина им. Млади мъже, занимаващи се с революционна политика, и фотограф със склонност към изнудване добавят сложност към сюжета, както и двойка лисици, които се маскират като привлекателни господа. Широ е по-малко пикантният от двамата, обичащ любовта на богати, отегчени жени. Куро, писателят, е по-почтен, макар и по-загадъчен. Но това е историята на Сноу и въпреки че тя се наслаждава на възможността да живее или като лисица, или като жена, тя е наясно, че „нито двете не са безопасни форми в свят, управляван от мъже.“
