Пет златни правила за зеления преход на Европа

Писателят е министър-председател на Република Гърция

Зелената договорка на Европейски Съюз е на кръстопът. Високите цени на силата оставят малко място за натоварване на нашите стопански системи с спомагателни разноски. Междувременно новата геополитическа среда понижи апетита на Европа да развива нови зависимости от горива, минерали или технологии. А Европейски Съюз е изправен пред безчет други провокации — нашият енергиен преход би трябвало да укрепи по-широка стратегическа рамка за това къде Европа желае да бъде в света.

Като се имат поради тези провокации, бих желал да предложа пет златни правила за зеления преход.

Първо, би трябвало да се съсредоточим върху успеваемостта на разноските. Докато европейските страни към момента изгарят въглища в нашите електроцентрали и нефт за отопление на нашите домове и заводи, ние настояваме за декарбонизация на корабите и самолетите и на най-трудните индустриални процеси. Този акцент върху оправянето с всички излъчвания едновременно е непредвидлив. Трябва да увеличим тези нисковъглеродни технологии, които са конкурентоспособни, като в същото време продължим да развиваме тези, които не са, само че с рационално движение.

Също по този начин става все по-очевидно, че последните няколко стъпки към реализиране на климатична индиферентност ще бъдат доста скъпи. Трябва да действаме деликатно, да поддържаме еластичност и да се уверим, че математиката дава резултат.

Второ, би трябвало да ценим софтуерната индиферентност. Твърде дълго се държахме по този начин, като че ли енергийният преход е морална игра. Време е да излезем от градината на положителното и злото. Европа подписва съглашения за закупуване на газ от Америка, само че не поддържа производството на газ в Европейски Съюз. Има доста пари за финансиране на водорода като източник на сила, само че доста малко за нуклеарна сила.

Не можем да разпределяме пари въз основа на вибрациите. Трябва да заложим на технологии, които могат да обезпечат това, което в действителност има значение: по-ниски излъчвания.

Трето, би трябвало да се посветим още веднъж на вътрешния пазар. Имаме големи ценови разлики в Европа, изключително в електрическата енергия. Пазарната интеграция се случва а-ла-карт и малко на брой желаят да споделят своята евтина електрическа енергия. Така че в последна сметка имаме негативни цени в една страна, до момента в който в друга цените са трицифрени. Това е полуда. Историята ни учи, че интеграцията не се случва от единствено себе си. Това е политически план. Трябва да настояваме за това на най-високи равнища.

Четвърто, имаме потребност от по-силно ръководство на пазара. Енергийните пазари, и по-специално пазарите на електрическа енергия, са все по-сложни, взаимозависими и непрозрачни. Това е рисков коктейл за артикул, който е жизненоважен за човешкия живот и за конкурентоспособността на Европа. Нашите пазарни структури се стремят към дефиницията на учебника за успеваемост. Но по този метод системата и нейните резултати върху обществото стават политически несъстоятелни. Трябва да подновим диалога за ръководството на пазара — по какъв начин се дефинират цените, на какви пазари и кой в действителност е оборудван да следи тези цени и да предотвратява манипулирането на пазара на европейско равнище.

Пето и последно, зеленият преход не може да бъде самоцел. В продължение на доста години Европа издигаше декарбонизацията над всичко останало. Други цели – претовареност, промишлено произвеждане, стратегическа автономност – те изгубиха, когато се изправиха против декарбонизацията. Не можем да си позволим да останем на този път. Декарбонизацията е жизненоважна, само че не е единствената цел. Ако би трябвало да приемем някои излъчвания за малко по-дълго, с цел да спасим нашите промишлености или да поддържаме общественото доближаване, по този начин да бъде. Трябва да водим тези диспути почтено. Не можем да стартираме с климатичната индиферентност и да се надяваме, че всичко останало ще си пристигна на мястото.

Тези пет правила са елементарни. Те евентуално са сами по себе си безспорни. Но в случай че ги вземете на съществено – в случай че зададете тактика, учредена на тези правила – вие развивате доста друга стратегия за Европейски Съюз, и то радикална. Вярвам, че това е това, от което се нуждаем през 2025 година В противоположен случай може да спечелим конкуренцията за климатична индиферентност единствено с цел да открием, че участваме в неверната конкуренция. Не можем да позволим това да се случи.