Плашещият хлад върху свободата на словото
Тъжен, но неоспорим аспект на интернет ерата е, че дебатът твърде често е доминиран от най-шумните и грозни гласове. Репутациите и платформите са изградени върху яростта. Силните мнения и емоции се възнаграждават с внимание и последователи.
Именно на този токсичен фон се води все по-отровен дебат за свободата на словото. Поведение, което беше поносимо, когато беше ограничено до няколко лица и бюлетин, е много по-тревожно в каналите на социалните медии, гледани от стотици хиляди. Но в битката между добрите намерения и лошите актьори обществото е в опасност да изгуби от поглед това, което най-много трябва да защити.
Малцинствените групи изпитват повишена враждебност. По-специално мюсюлманите, евреите и транс хората са изправени пред нарастващи нива на малтретиране. Те с право питат защо онези, които прокарват подобни възгледи, не трябва да бъдат извиквани или да понесат последствия.
И все пак заплахите за дебата и свободата на словото не могат да бъдат пренебрегнати. Виждали сме виден политик да губи банковата си сметка поне отчасти, защото служителите не харесват мнението му, професор със спорни възгледи относно правата на транссексуалните, изгонен от университета си и, най-смразяващото от всичко, учител, принуден да се крие от заплахите на ислямистки екстремисти който реши, че един от неговите уроци е богохулство. Тълпи са се събрали пред училища или домове на депутати. Специални аргументи за личната безопасност се използват, за да се заглуши „погрешното мислене“.
Нов правителствен преглед описва климат на автоцензура, изграден от „тормоз, ограничаващ свободата“, който надхвърля оправданата цел за защита на малцинствата от реални заплахи. В основата на доклада на Сара Хан е жизненоважният момент, че неуспехът да се защити свободата на словото разяжда социалното сближаване и че политическите и гражданските институции не успяват да се справят с това предизвикателство.
По стечение на обстоятелствата нейният доклад дойде само дни преди Шотландия да въведе нов закон за престъпленията от омраза, който критиците твърдят, че ще има точно въздействието, което Хан описва. Мярката разширява неясното престъпление „разпалване на омраза“ до защитени малцинства, които не са обхванати от съществуващия закон. Управляващата Шотландска национална партия казва, че летвата за съдебно преследване ще бъде поставена високо, но смразяващото въздействие на обаждането от полицията ще бъде усетено и дори инциденти, които не са преследвани, ще останат в полицейските регистри. Феминистките противници на дневния ред за правата на транссексуалните се страхуват, че новият закон ще бъде използван за задушаване на дебата и бяха разтревожени от докладите за полицейско обучение, което изглежда се основава на романистката и активистка за правата на секса Джоан Роулинг.
Хан твърди убедително, че допускането на тормоз, за да се заглуши политическото несъгласие, подкопава демокрацията. Това създава разриви в обществото, които хардлайнерите ще използват, за да подклаждат гнева и да изграждат разделящ разказ за хората, които губят страната си в полза на прогресивни хора или имигранти. Обратно, случаят с учителя в Батли показва сплашване, използвано за подклаждане на религиозни вълнения и въвеждане на задкулисно закони за богохулството.
Някои от тези, които сега поставят в оръжие дебата за свободата на словото, също стоят зад усилията за подкопаване на вярата в основните институции. Крайнодесните групи са използвали недоверието в медиите и дезинформацията, за да подклаждат расова омраза в общностите с фалшиви истории.
Проучване за доклада на Кан показва, че 76 процента от хората казват, че са ограничили възгледите си публично от страх от тормоз. Тя вижда обществена опасност във всички онези, които се чувстват заглушени от страх да не загубят работата си или да се сблъскат с онлайн натрупвания, смъртни заплахи, доксинг или просто безмилостно малтретиране.
Не всички нейни препоръки ще бъдат подкрепени. Но нейната основна точка е тази, която трябва да бъде усвоена и да се действа. Социалното сближаване няма да бъде намерено в набор от забранени поведения, които насочват полицията към иначе спазващите закона граждани, а в общо споделен набор от правила и ценности, които се считат за приложими за всички. Едно от тях е основна вяра в свободата на словото с ограничение само на опасни или злонамерени поведения. Грешните мнения не могат да бъдат отстранени със закон. Те трябва да бъдат победени в спорове.
И докато правителствата, насоките и законите могат да играят роля, единственото решение – за съжаление най-трудното за осигуряване – е безмилостната, единна защита на този основен демократичен принцип.
Това означава политически и граждански лидери да се изправят в подкрепа на тормозените и да защитават социална норма. Той изисква внимателно използване на законите за престъпления от омраза. Това също така означава, че университетите и — особено важното — фирмите показват твърдост в защитата на своя персонал от неоправдани атаки и гарантират, че с добронамерената и важна програма за приобщаване не се злоупотребява по начини, които заменят една несправедливост с друга. Либерално мислещото желание да не се обижда не трябва да се превръща в право да не бъдете обиждани, нито трябва да се използват обширни дефиниции на „безопасни места“ за задушаване на дебата.
Това също изисква последователност. Правителство, което се превърна в защитник на свободата на словото, не трябва да се опитва да отмени протестите срещу Газа или да ги заклейми като „маршове на омразата“ в преследване на по-широка културна война.
Понякога защитата на свободата на словото ще се почувства неудобно. Но алтернативата на справянето с този тормоз е, че умереният дебат е изместен – тъй като много вече е онлайн – и полето е отстъпено на онези, които процъфтяват в разделението. Тормозът трябва да се провали. Опасността в противен случай е, че каузата за свободата на словото в крайна сметка мобилизира онази страна от страната, която реагира, когато ѝ се каже, че вече не ѝ е позволено да казва това, което мисли.
Наскоро изпробвахме тази степен на поляризация години. Някой мисли ли, че работи добре?
