Площад Тянанмън от Лай Уен — преживяване на клането
В Китай всяко споменаване на клането на площад Тянанмън от юни 1989 г., преди 35 години това лято, е забранено. Няма официални актове за възпоменание; самоличността и съдбата на студента, който се изправи сам пред колоната от танкове, остават неизвестни.
Лай Уен – която е базирана в Обединеното кралство, но използва псевдоним, защото все още посещава Китай – беше там по време на тези събития и нейният дебютен роман, почти автобиографичен, кулминира в изключителен разказ за студентските протести .
През 70-те и 80-те години Лай и семейството й живеят в работническата част на Пекин. Майката на Лай е остра на езика, докато баща й картограф е кротък и непретенциозен. Научаваме, че той е бил преследван по време на културната революция на Мао. Един ден той отвежда тийнейджърката Лай до скрита „стена на паметта“, където „хората поставят писма . . . Сметки. Истории за случилото се с тях. Когато Лай се връща и намира стената, разбита на руини, тя разсъждава: „Това беше неизбежната последица от живота; че въображението винаги ще бъде прикривано от пропагандата, че поетите и миротворците винаги ще бъдат потъпквани от онези, които имат сила на своя страна.“
Лай за първи път си навлича гнева на властите като осемгодишен -старо дете, когато тя и група приятели пренебрегват полицейския час, наложен на жителите на Пекин за посещението на високопоставен американски служител. Лай и друго момче, Ген, са задържани от полицията и третирани брутално. Разрушаването на техния свят служи като връзка – „Ген и аз бяхме влезли заедно в тази полицейска сграда“ – и внушава на Лай всепоглъщащ страх, който никога не изчезва.
На 13 години Лай се сприятелява с стар книжар, който я запознава с превода на „Хиля деветстотин осемдесет и четвърта“ на Оруел: „Може би [той] е искал да запълни юношеския ми живот с чудесата, които книгите могат да донесат. Или може би е искал да направя връзката между обществото, в което живях, и света, който Оруел предизвикваше.” Но въпреки всичко, което е преживяла, Лия вярва, че потисничеството, изтърпяно от поколението на баща й, „принадлежи на минало, което бях твърде млада, за да знам“.
[Страхът на Лай е] преодолян от това бързащо чувство на солидарност и състрадание, защото това бяха млади хора с малко власт, готови да рискуват всичко
< /blockquote>Когато се срещат отново в гимназията, Лай и Ген започват връзка, като и двамата се записват в Пекинския университет, място, където „различието и разнообразието могат да бъдат събрани заедно, да им бъде позволено да дишат и да процъфтяват“. Лай печели стипендия, но не може да си позволи да живее в кампуса. Тя гледа с ужас как Ген се намесва в студентската политика и те се отдалечават.
И все пак Лай започва да намира своя собствен път, когато се сприятелява с харизматичната Анна, чиято драматична трупа организира партизански представления из кампуса, включително „Майка кураж“ на Брехт като част от разрастващите се студентски протести през пролетта на 1989 г.; На Лай е възложена задачата да адаптира пиесата. Смелостта на протестиращите е предадена в ярка проза: страхът на Лай е „преодолян от това бързащо чувство на солидарност и състрадание, защото това бяха млади хора с малко власт, готови да рискуват всичко“.
Площад Тянанмън е дълбоко хуманен разказ за ужасяващ акт на държавно насилие, който китайските власти се опитаха да изтрият от историята. Освен че е завладяваща приказка за съзряването, това е мощен акт на възпоменание. Авторът ни напомня една фундаментална истина за студентската кампания, понякога забравена: „Искахме реформа, да, но мнозинството от нас също бяха патриоти.“
Площад Тянанмън от Lai Wen Swift Press £18, 528 страници
Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Facebook на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате