Про-палестинското студентско движение е живо и здраво

Университетските кампуси в Съединените щати са спокойни, защото образователната година завърши преди повече от месец: множеството лагери са разчистени, митингите в кампуса са прекъснати и главните медии съвсем са не запомнили за ръководените от студенти демонстрации.

Духът и идеята обаче са доста живи. И това е по този начин, тъй като лагерното придвижване не беше началото на битката за палестинско избавление, нито беше нейният край. По-скоро това беше основна смяна, защото накара необятната общност да осъзнае съучастието на определени чиновници и публични институции в израелския геноцид над палестинския народ. Той също по този начин разшири и втвърди мрежата за взаимност на палестинското придвижване надалеч оттатък нормалните си поддръжници.

Докато преди пропалестинските митинги бяха посещавани най-вече от палестинци и други араби, в този момент има цяла общественост от нови съдружници, които са осведомени с палестинската идея и се появяват на събития.

Американците от разнообразни социално-икономически и расови среди в този момент имат вяра, че палестинският живот има стойност, че не е антисемитско да се каже Палестина и че палестинците – както всички други хора – имат неотменими права на живот и самоопределяне.

Като се има поради, че въздействието на студентските лагери е надхвърлило границите на университетските кампуси, то не може да бъде анулирано с потушаването на митингите. Пропалестинските дейности не престават най-вече отвън кампуса и одобряват разнообразни форми: от локални митинги до образования и конференции до разнообразни способи на готовност, в това число онлайн.

В края на май, тъкмо когато образователната година приключваше, палестинското младежко придвижване, дружно с редица други организации, организираха тридневна конференция в Детройт, Мичиган.

Хиляди се събраха, с цел да научат повече за ролята на технологиите в апартейда, солидарността с профсъюзите и смисъла на медиите за смяна на палестинския разказ.

„ Ние ще бъдем тук, по улиците, в нашите кампуси, в нашите класни стаи, на нашите работни места, всеки ден, до момента в който ционизмът не бъде надвит и до цялостното избавление и завръщане на нашия народ “, гласи заключителното изказване на конференцията.

Няколко дни по-късно към 100 000 – доста от тях студенти и младежи – се събраха във Вашингтон, с цел да осъдят безусловната поддръжка на администрацията на Байдън за Израел. Протестиращите издигнаха дълъг 2 благи червен байрак, символизиращ несъществуващата алена линия на президента Джо Байдън, която разреши на израелското държавно управление и войска да извършат невъобразими зверства в Газа.

И напълно неотдавна хиляди младежи, студенти и съдружници се събраха още веднъж във Вашингтон, окръг Колумбия, с цел да стачкуват против визитата в Съединени американски щати и речта на израелския министър председател Бенямин Нетаняху в Конгреса на Съединени американски щати. Въпреки че той е проектант на геноцид и военнопрестъпник с евентуална заповед за арест от Международния углавен съд, обръщението му беше посрещнато с овации от членове на Конгреса от двете партии. Докато той бълваше неистини за неговата геноцидна война против Газа, американската юноша ясно сподели, че отхвърля този политически фарс и съучастието на държавното управление на Съединени американски щати в палестинския геноцид.

Има също по този начин готовност за отбрана и поддръжка на тези, които към момента са изправени пред обвинявания за присъединяване си в лагери и окупации. Според The Appeal, неправителствено издание за вести, повече от 3000 студенти са били задържани за присъединяване им в митинги в кампуса против геноцида на палестинците. Въпреки че обвиняванията в доста случаи са оттеглени, в други локалните прокурори са решили да продължат с тях, което може да има съществени последствия за обвинените.

Начинът, по който това беше направено, също илюстрира по какъв начин палестинският въпрос е обвързван с разнообразни пластове на неправда в Съединени американски щати и за какво толкоз доста неараби се причислиха към нашата идея. В случая с 22-ма души, задържани в Градския университет в Ню Йорк (CUNY) и повдигнати наказателни обвинявания, наблюдаващи показаха първоначално, че арестуваните в по-богатия Колумбийски университет при сходни условия са изправени единствено пред обвинявания за закононарушения.

През юни окръжният прокурор на Манхатън отдръпна обвиняванията против 12 студенти и чиновници на CUNY, само че продължи със случаите на 10 членове на общността, които са най-вече чернокожи и работническа класа. Хората се сплотиха в тяхна отбрана, пробвайки се да привлекат повече внимание към тази неправда и явния опит на управляващите да преследват най-уязвимите измежду нас.

Много се прави и на други фронтове, освен в университетските кампуси и по улиците. Една област, която заслужава особено внимание, е протестът. Знаем, че протестите исторически са били сполучливи при оказването на политически напън върху окупационните страни: те способстваха за премахването на апартейда в Южна Африка, помогнаха на алжирците по време на тяхната война за самостоятелност против французите и оказаха напън върху нидерландската икономика по време на Индонезийската национална гражданска война против холандското имперско ръководство.

Движението за протест, наказания, отнемане от вложения (BDS) се засилва доста през последните девет месеца и напъните му дават плодове. Видяхме, че световните продажби на компании в листата за протест се свиха доста, което повлия на тяхната оценка. Акциите на McDonald’s са поевтинели с над 7%, а на Starbucks – със 17%.

В някои страни протестите са толкоз ефикасни, че са подлудили корпорациите. В Бангладеш, откакто продажбите паднаха с 23 %, Coca-Cola пусна реклама, отричаща всевъзможни връзки с Израел, което имаше грандиозен обратен резултат.

В американски градове като Диърборн, където арабското население съставлява половината от града, места като Starbucks и McDonald’s са съвсем празни, а локалните компании се поддържат както в никакъв случай до момента.

На други места в Съединени американски щати, където мюсюлманските и арабско-американските общности са по-малки, студентите и младежите са в челните редици на придвижването BDS, разпространявайки информацията посредством обществените медии и интензивно насърчавайки протеста на корпорации, съучастници в израелската окупация на Палестина.

Учениците също знаят силата на гласуването и негласуването. От началото на геноцида предходната година бяха употребявани разнообразни политически тактики, с цел да се подсигурява, че нашите претенции ще бъдат чути. Кампаниите „ Изоставете Байдън “ и „ Слушайте Мичиган “ бяха стартирани, с цел да убедят гласоподавателите надлежно да откажат гласа си или да изпратят „ сигнален “ избор на Байдън, като гласоподават без ангажимент.

Много младежи и студенти участваха в тези акции и в този момент, когато се пренастройват за евентуалната номинация на Камала Харис от Демократическата партия в президентската конкуренция, те не престават да бъдат дейни в тях.

Съществува и възходящо самопризнание за неуспеха на двупартийната система да отрази националната воля. Много студенти вземат участие в диспути за това по какъв начин да се промени това статукво.

Усилията и планирането за възобновена готовност в кампуса също не са спрели. Ако до началото на образователната година не бъде оповестено преустановяване на огъня, учениците ще се върнат от лятната почивка, подготвени да нарушат статуквото. Демонстрациите няма да спрат.

Ако бъде оповестено преустановяване на огъня, студентското протестно придвижване ще продължи. Дори в случай че бомбардирането на Газа от Израел спре краткотрайно, Палестина към момента ще бъде окупирана и нейният народ ще продължи да страда.

През последните девет месеца стана пределно ясно, че Израел не води война, с цел да освободи своите пленници и да се „ отбрани “. Вместо това, тя се стреми към всеобщо заличаване на Газа, с цел да я освободи от локалното население.

Има надълбоко разбиране, преминаващо през придвижването, че би трябвало да продължим до освобождението, без значение от силата, употребена против нас.

Няма да бъдем задържани за послушание. С всеки арест, всяко прекъсване и всеки опит да ни накарат да замълчим, локалните управляващи и просветителните институции единствено разшириха поддръжката си за палестинската идея. Така че, като хора с привилегията да приказваме за Палестина, ние не би трябвало да се плашим от тези на власт, които избират да монополизират своето принуждение. Трябва да продължим да пожелаваме преустановяване на огъня, завършек на окупацията и свободна Палестина, където децата не са наказани да гледат по какъв начин родителите им умират под бомби, платени от нашите учебни заведения и държавно управление

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.