Реформите в наказателното правосъдие ще подкопаят доверието в системата

Писателят е президент на Юридическото сдружение на Англия и Уелс

Шокиращите насъбрани каузи в системата на наказателното правораздаване в Англия и Уелс не служат на никого. Кралският съд, който се занимава с най-сериозните закононарушения, има насъбрани съвсем 80 000 каузи и пораства. Случаите идват по-бързо, в сравнение с излизат. Според последните данни магистратските съдилища имат близо 400 000 висящи каузи.

Жертвите са оставени в невъзможност в очакване на правдивост – на някои е казано, че делото им няма да бъде прегледано преди 2030 година Обвиняемите живеят в неустановеност. Доверието в правната система е изтъняло.

Каква е повода за тези забавяния? Не става дума за правосъдни заседатели, а за рецесия на търсенето, надминаващо предлагането, и хронично дефицит на вложения. Съдебните зали са неизползвани или порутени. Делата се срутват и признанията за отговорен се влизат по-късно, тъй като пренапрегнатите прокурори не могат да разкрият доказателства в точния момент. Обвиняемите наподобяват без посланичество, защото правната помощ е изпразнена.

Има удобен и изпълним метод държавното управление да се оправи със обстановката: намалете търсенето на системата и инвестирайте в нашите наказателни съдилища и хората, които ги карат да действат.

Много хора минават през правосъдната система, които не би трябвало. В някои случаи би трябвало да оставим полицията да реши дали е най-добре просто да издаде предизвестие. Тази алтернатива е по-подходяща за извършители за първи път или за тези, които могат да бъдат пренасочени към услуги за опиати или алкохол.

Повече каузи също могат да бъдат преместени в магистратските съдилища, в случай че те разполагат с нужните запаси. Но държавното управление на Обединеното кралство би трябвало да направи повече от това да разгласи еднократно нарастване на финансирането на правосъдната инфраструктура, с цел да почисти насъбраните £1,3 милиарда поддръжка. Цените на правната помощ би трябвало да станат устойчиви, с цел да се спре намаляването на юристите.

Вместо фактически да се заеме с тези проблеми обаче, главното предложение на държавното управление е да се ограничи процеса от правосъдни заседатели за обвинени, изправени пред вероятни присъди от три години или по-малко.

Това е тревожно. Процесът от правосъдни заседатели не е административно стеснение. Това е демократична отбрана. То подсигурява, че правораздаването освен е раздадено, само че и необятно се възприема като осъществено — наказателноправната система съществува, с цел да служи на обществото. Премахването на правосъдни заседатели от съществени наказателни каузи би отслабило тази връзка и би понижило доверието в резултатите.

Прегледът на наказателните съдилища на сър Брайън Левесън предходната година категорично призна това. Той предложи да се резервира детайл на непрофесионално посланичество, като се признава значимостта на легитимността и публичното доверие. Докато държавното управление в този момент претегля дали двама магистрати би трябвало да седят дружно със арбитър, с цел да обезпечат повече контрол, то значително подцени редица други рекомендации на Левесън.

Също по този начин има малко доказателства, че премахването на правосъдните заседатели ще поправя насъбраните нерешени каузи – сигурно освен по себе си и сигурно не скоро. Изследване на Института за ръководство демонстрира, че промените биха могли да спестят по-малко от 10 % от правосъдното време. Освен това ще отнеме известно време за осъществяване. Според данни, оповестени от Министерството на правораздаването, изоставането в Crown Court към този момент може да бъде с 36 % по-високо през 2029 година, в сравнение с е в този момент.

Прегледът на Leveson беше деликатен, с цел да прегледа успеваемостта против справедливостта и да обоснове рекомендациите в данните. За разлика от това, от нас се желае да приемем решаваща смяна в наказателноправната система въз основа на догатки. Липсата на изясненост от страна на държавното управление по тематиката допуска, че решенията са взети, преди министерството даже да разполага с нужния разбор.

Юридическото общество поредно поддържа смяна, учредена на доказателства, която усъвършенства успеваемостта, без да жертва справедливостта. Ако държавното управление има съществено желание да понижи изоставането, то би трябвало да работи с юридическата специалност, с цел да сътвори, финансира и приложи промени в системата на наказателното правораздаване. Трябва да се заемем с същинските проблеми и би трябвало да го създадем бързо.