AP News | 2024-02-06 | 21:58:04

Рецензия на книгата: Нов съвместен роман „Четиринадесет дни“ доказва, че пандемията не може да ограничи креативността

Почти четири години, откакто COVID-19 стана битов термин, нова художествена творба доказва, че дори глобална пандемия не може ограничават творчеството.

„Четиринадесет стъпки“ се таксува като „съвместен роман“. Редактирана от Маргарет Атууд и Дъглас Престън, книгата е написана от 36 американски и канадски автори. Много от имената ще бъдат познати на читателите. Освен Атууд, участниците включват Ема Донохю, Дейв Егърс, Джон Гришам, Ерика Джонг, Селесте Нг, Р. Л. Стайн и Скот Туроу. Престън написа рамковия разказ, който обединява историите в роман със собствен сюжет, конфликти и изненадващо разрешение.

Състояща се от 14 глави, датирани от 31 март до 13 април 2020 г., книгата разказва историята за това как обитателите на Fernsby Arms, „разлагащо се жилищно жилище“ в Долен Ийст Сайд на Манхатън, „което трябваше да бъде съборено отдавна“, прекараха първите седмици на блокирането. Те нямат много общо, освен местожителството си и факта, че не са успели да се измъкнат от града по време на пандемията, както направиха по-заможните градски жители. Събирайки се на покрива, за да блъскат тенджери и тигани в знак на благодарност към героите от здравеопазването по време на смяната им, героите решават да прекарат всяка вечер в разказване на истории. Те изтеглят собствените си мебели до покрива, сядат на шест фута един от друг и споделят.

Множество истории са събрани във всяка глава, някои дълги само страница или две. Написаното е без приписване, освен в края, но повечето читатели ще се радват да обърнат назад, след като прочетат дадена история, за да могат да отдадат заслуженото на автора. Разказвачът е управителят на сградата и тя е наследила папка, оставена от предишния супер, в която той описва много от наемателите, като им дава прякори. „Тя е Дамата с пръстените“, написа той за наемателя в 2D. „Тя ще има пръстени и други неща и фина гама.“ Или: „5C: Той е Евровизия, мъж, който отказва да бъде това, което не е.“ Новата супер, която нарича себе си „1A“, решава да добави към класьора, като записва и записва историите, които чува на покрива.

Тези истории, както може да се очаква предвид три дузини писатели, са смесена чанта. Има дълги вицове, малко ужаси, малко нехудожествена литература, дори романси, поезия и притчи. Подобаващо на устното им изказване в книгата, те някак си те завладяват като читател. Няколко глави по-късно и просто си спомняте неща като „медицинска сестра, която усеща миризмата на смърт“, „блус китарист с ампутирани крайници“ или „как чумата е допринесла за началото на кариерата на Шекспир в края на 16 век.“

Общото между тях е същото, което споделят трите дузини писатели на този съвместен роман — те са опит да се „осмисли безсмисленото и да се въведе ред в безпорядъка“, както пишат редакторите в предговора си. Те са доказателство, че историите, които оставяме след себе си, са това, което ни прави хора.