Семейството им беше разкъсано на летището в Кабул. Близо 3 години по-късно най-голямото им желание се сбъдна
В края на април Албина Роман и щерка й кацнаха на интернационалното летище в Лос Анджелис и видяха останалата част от фамилията си за първи път от близо три години.
На терминала 8-годишната Мухсенат изтича към татко си, демонстрира треперещо видео от мобилен телефон, снимано от Ахмад Роман. Най-малкият наследник на Албина и Ахмад, който едвам ходеше, когато беше обособен от майка си в Кабул, към този момент беше на 4 години.
" Мамо! " — извика Рахман.
„ Те са в моята прегръдка в този момент “, сподели Албина Роман пред CNN за момента – след толкоз доста паники и тъга – тя, брачният партньор й и двамата й сина най-сетне още веднъж бяха дружно.
„ Просто рева доста “, продължи тя, „ и цялата болежка излезе нескрито. “
Римското семейство се беше отделило измежду тълпите на летището в Кабул през август 2021 година, по време на безредното евакуиране на Съединени американски щати дни преди талибаните да си върнат контрола над Афганистан. Те за миг бяха изгубили от взор по-големия си наследник, Узаир - тъй че родителите му, с Мухсенат, която държеше майка си за ръка, се бяха разделили, с цел да го търсят.
Докато той беше открит, Албина и щерка й бяха избутани оттатък портите на летището, без да могат да се върнат. Те останаха, до момента в който двете момчета се качиха на препълнен товарен аероплан с татко си – който е работил за афганистанското държавно управление и толкоз се опасява за сигурността на фамилията си при новия режим – и се насочва към Съединените щати.
През идващите 32 месеца Ахмад ще се бори – първо като условно освободен по филантропични аргументи според имиграционните правила на Съединени американски щати, а по-късно откакто получава леговище за неопределен срок – да се оправя с мъглява администрация, работейки, с цел да докара жена си и щерка си в Съединените щати. През цялото време Албина и Мухсенат се изправят пред нов живот под радикалната екстремистка група и се пробват да поддържат връзка с Ахмад и момчетата от половин свят.
„ Виждам децата си на камерата “, сподели майката пред CNN при започване на предходната година от Афганистан, „ само че не мога да ги докосна. “
Като жена и младо момиче, ненадейно заживяли под талибаните, Албина и Мухсенат остават на закрито колкото е допустимо повече.
„ Ти си човек и ти си жена и нямаш свободата в една страна “, сподели матриархът. „ Не можеш да учиш, тъй като си момиче. Не можеш да отидеш в парка, тъй като си момиче. Не можете да работите. Толкова е мъчно.
„ Помислете за тези дами, които нямат кой да им помогне – да вземем за пример, те нямат съпрузи или може би нямат татковци или братя, които да работят и да им носят храна или пари “, продължи тя. „ И по какъв начин биха могли да се оправят? “
Албина не заведе Мухсенат в парка, защото нямаше паркове за девойки. Те посещаваха единствено ресторант за дами, където целият обслужващ личен състав беше от дами. Мухсенат отиде в трети клас в Кабул; щеше да й бъде разрешено да продължи единствено до шесто място.
Албина разви мощна тревога, тя сподели: „ Не излизах на открито с месеци. Защото (талибаните) взеха девойки... Защото споделят: „ О, хиджабът ти не е добър. “
Тя покри лицето си за изявление пред камера от боязън да бъде разпозната, че може да аргументи проблеми на роднините й в Афганистан; Бащата и братята на Албина са работили доста години за държавното управление на Съединени американски щати, сподели тя: един като водач, транспортиращ уреди до базата, един като шеф на кухня, трети като охранител.
На фона на изтеглянето на Съединени американски щати те също са били в аероплан, пътуващ за Съединени американски щати. Но когато схванаха, че Албина е останала зад портите на летището с Мухсенат, те слязоха от самолета, с цел да останат.
Наличието на мъжки членове на фамилията, които можеха да съпровождат майката и дъщерята от къщата, беше от решаващо значение за оцеляването на Албина и Мухсенат през последните години, сподели Албина, която не можеше да отиде на никое място без един от тях. Дори едно пътешестване до банката с брат й наподобява разсъни съмнения у талибанските управляващи, които неведнъж желаеха да ревизират персоналните им документи и сложиха под въпрос връзката на двамата, сподели тя.
На всеки няколко месеца през първата година след раздялата им талибанските чиновници идваха да ревизират документите и да питат за кого фамилията е работило в предишното. След всяко от тези визити Албина и роднините й се изнасяха, обезпокоени да не бъдат определени.
Имаше непрекъснат боязън някой да не я следва, когато излизаше.
Сложен и замайващ процес
През цялото това време Ахмад – с невероятна непримиримост – работеше в Лос Анджелис с юрист, както и с представителя на Съединени американски щати Тони Карденас и организацията за подкрепяне на бежанците Miry's List, с цел да докара жена си и щерка си при него и момчетата, изясни фамилията пред CNN.
Съгласно първичния си филантропичен статут на условно освобождение, Ахмад употребява новия формуляр DS-4317 на Държавния департамент на Съединени американски щати, с цел да кандидатства при започване на 2023 година Албина и Мухсенат да се причислят към него в Съединените щати, сподели той. След това почти по същото време – откакто личната му молба за леговище е утвърдена – той кандидатства от тяхно име посредством формуляр I-730 на службите за поданство и имиграция на Съединени американски щати.
Способността на майката и дъщерята да изоставен родната си страна също беше проблем. В един миг Ахмад увеличи скоростта на интернет в жилището си в Лос Анджелис, откакто другари в Афганистан му оповестиха, че скоро ще бъде отворен онлайн портал за кандидатстване за паспорти; след няколко нощи на опити – порталът непринудено се затваряше и отваряше още веднъж – той съумя да им вземе паспорти, сподели той.
И въпреки всичко Ахмад се бореше с дефицита на актуализации за това по какъв начин напредват американските приложения, в случай че въобще се развиват, сподели той пред CNN. Колкото и постоянно да пита чиновник по случая за своите петиции, той ще получи доста малко информация за процеса или упования график.
Оказа се, че закъсненията затрудняват процеса на кандидатстване за леговище на службите за поданство и имиграция. Правителството през 18-те месеца след отдръпването на Съединени американски щати се произнесе единствено по към 1800 молби за леговище от разграничени афганистански фамилии, като доста от тях чакат много след общоприетия 150-дневен краен период на Конгреса, съгласно