The Hot Wing King, преглед на Националния театър — пикантна драма включва семейство, приятелство и пиле

В просторна кухня в Мемфис, Тенеси, Кордел (Кадиф Кируан) трескаво се приготвя за годишното локално съревнование Hot Wing. Той има стотици пилешки крилца за подготвяне, комплициран скришен сос за рационализиране и екип от приятели/помощници – прочут още като „ Новата поръчка на крилца “ – които не постоянно дават отговор на инструкциите с прецизността, която Кордел би желал.

Не единствено марината е на път да стане пикантна в цвъртящия, приветлив The Hot Wing King от 2020 година на Катори Хол, режисиран тук от Рой Александър Уайз. Безброй персонални проблеми бълбукат на назад във времето и преди нощта да настъпи, множеството от тях ще са прекипели.

На първо място е обстановката на Кордел. Разделен от жена си и двамата си сина, той към момента не им е споделил за Дуейн (Саймън-Антъни Роден), който обича и с който в този момент живее. Назрява и възмущение от обстоятелството, че Дуейн, като управител на хотел, е домакинът, до момента в който Кордел се бори да си откри работа. Проблемният шурей на Дуейн, Ти Джей (Дуейн Уолкът), води дребно престъпен метод на живот, кипяща хомофобия и разрушителни привички, които безпокоят Кордел и техните другари Изом (Олиса Одел) и Големия Чарлз (Джейсън Барнет). Има и тийнейджърският наследник на Ти Джей, Евърет (Кейрис Дентън), чието идване с две торби за отпадък, цялостни с облекла, слага на фокус цялостен набор от проблеми.

Затрудненото състояние на Еверет се трансформира в сърцето на пиесата, която измежду всички шегата, баскетболът и приготвянето на храна, се отваря към разглеждане на чернокожата неустрашимост и на първо място бащинството. Дуейн може да предложи непоклатимост на Еверет, с която бащата на момчето не може да се оправи, само че аргументите му са комплицирани и комплицирани. Междувременно Кордел, малтретиран от възприятие за виновност, че е напуснал личното си семейство, не е податлив да играе ролята на татко на друго дете.

Като игра, първото полувреме е малко прекомерно торбесто, лутайки се прелестно, въпреки и постепенно в нейното ревю. Но се построява до поредност от завладяващи и нужни борби. В последна сметка това е пиеса за любовта и фамилията – тези, които наследяваме, и тези, които намираме.

Продукцията на Вайзе се любува както на игривостта, по този начин и на прочувствените истини в сюжета, а актьорският му състав е нежно следен и хубав заоблени осъществявания. Кируан и Роден изкусно откриват метода, по който контузиите от предишното им подкопават сегашното им благополучие. Има прелестна, загрижена поддръжка от Барнет като Големия Чарлз. А Одел е доста занимателна в ролята на Изом, която води радостно неподготвено осъществяване на „ Never Too Much “ на Лутър Вандрос — преди инцидентно да потвърди, че „ в никакъв случай не е прекалено много “ може да е правилно и за сос пелепеле.

★★★ ☆☆

До 14 септември