Центърът на Европа се измества още повече надясно

Прогнозираните облаги за твърдата десница на изборите за Европейски парламент може да наподобяват скромни във връзка с чисти цифри, само че те са обилни.

Резултатите са отражение на това по какъв начин политическият център на Европа се измести надясно през последните пет години и съставляват огромно предизвикателство за проевропейски настроените публични лица, които преобладават в институциите на Европейския съюз.

Напредъкът, маркиран от крайнодесните партии, може да не е непредвиден и не съставлява екзистенциална рецесия за Европейски Съюз. Но те показват по какъв начин евроскептичната десница може през идващите години да затегне хватката си върху посоката на съюза.

През идващите 24 часа партиите от центъра – прогнозирани да останат най-големият блок в Европейския парламент – вероятно ще приказват за „ огромна коалиция “, с цел да противодействат на възхода на крайната десница. И до момента в който крайната десница е на път да реализира огромни облаги, центристките партии остават напред.

Понастоящем дясноцентристката Европейска национална партия се чака да завоюва 181 места в Европейския парламент, което я прави най-голямата група. Предвижда се лявоцентристките социалисти и демократи да завършат втори със 135. Това е забележителен спад по отношение на 2019 година и за двете партии, които приключиха надлежно с 216 и 185 места преди пет години, само че въпреки всичко те си остават двете най-големи партии.

Прогнозираните 82 места на центристкия либерал Renew Europe дружно с 53 на Зелените значат, че на хартия главният център към момента наподобява като най-мощната мощ в Европейския парламент.

Когато сравните това с по-твърдо десните партии ECR и ID, които се чака да завоюват надлежно 71 и 62 места, превъзходството на центъра наподобява ясна.

Курсът на европейската политика обаче не е безусловно избран в Европейския парламент.

От 27-те държави-членки на Европейски Съюз 13 държавни ръководители сега принадлежат към европейски десни партии. Предстои сформирането на ново държавно управление в Холандия, което може да бъде ръководено от член на ID. Има други европейски водачи, които не членуват в никоя европейска партия, само че като цяло симпатизират на хрумвания от дясното.

Френският президент Еманюел Макрон отговори на плануваната съкрушителна загуба от крайнодесния си противник Марин льо Пен, като разпусна Народното събрание и свика избори по-късно този месец.

Льо Пен към този момент принуди Макрон да премине дълъг път вдясно във Франция, като неговото правителство поема все по-антиимигрантска и антиислямска изразителност. През 2027 година Франция ще проведе президентски избори, които може да пометат Льо Пен на власт.

Тези краткотрайни резултати не показват драматично или ненадейно изместване надясно, а нещо по-нюансирано и постепенно – че центърът на европейската политика се измества надясно в продължение на няколко години.

Най-видимият образец за това е появяването на Джорджия Мелони като главен състезател в политиката на Европейски Съюз. През 2022 година тя беше определена за министър-председател на Италия. Нейната локална партия, Братята на Италия, е най-дясната, определена в държавното управление там след тази на Бенито Мусолини, фашисткия водач от времето на войната.

Първоначално управляващите в Брюксел се опасяваха, че Мелони ще бъде подбудител, с цел да унищожи Европейски Съюз. На поста тя беше съдружник на ръководителя на Комисията Урсула фон дер Лайен и работи взаимно с сътрудниците си по въпроси като Украйна.

Тя употребява въздействието, което е спечелила, с цел да промени политическите позиции на Европейски Съюз по въпроси, които са от голяма важност за нея: най-много миграцията.

Върхът на евроскептицизма за множеството инцидентни наблюдаващи евентуално беше гласуването за Брекзит през 2016 година Това беше резултат от години на промени във вътрешната политика в Обединеното кралство, изместване на десния център, с цел да отблъсне твърдата десница, което в последна сметка докара до този раздор.

Разликата сред случилото се в Обединеното кралство и това, което се случва в този момент, е, че евроскептиците към този момент не желаят да изоставен Европейски Съюз: те желаят да го завладяват.

Поставяйки тези краткотрайни резултати в този подтекст, до момента в който чакаме още избори в целия континент през идващите месеци и години, това завладяване на центъра на Европейски Съюз наподобява все по-реалистично.