„Войната е глупава и аз искам да свърши“: Ранените палестински деца говорят
Стотици хиляди палестински деца са били пряко засегнати от израелската атака срещу Ивицата Газа, вариращи от разселване до раняване или убиване.
От 7 октомври повече от 10 000 деца са били убити или изгубени под развалините и се смятат за мъртви, според доклад на Euro-Med Human Rights Monitor. Най-малко 24 000 деца са загубили единия или двамата си родители при израелски атаки, а около 18 000 са ранени, като някои са в критично състояние.
Близо половината от 2,3-милионното население на Ивицата Газа – 47 процента – са на възраст под 18 години. Повечето от тях са преживели най-малко четири израелски офанзиви през краткия си живот.
Поради блокадата, наложена от Израел на крайбрежния анклав, децата също са изправени пред перспективата да умрат от глад, особено в Северна Газа, където ядат средно по едно хранене на ден. Освен това липсата на чиста питейна вода, пренаселените условия и липсата на канализация в училищата, управлявани от ООН, където много разселени хора търсят подслон, доведе до избухване на инфекциозни заболявания, към които децата са особено уязвими.
През последните 68 дни повече от 18 700 палестинци са били убити при израелски атаки, включително повече от 7 700 деца, според Министерството на здравеопазването в Газа. Това означава, че едно палестинско дете е убито на всеки 10 минути, което кара Световната здравна организация да опише ситуацията като „най-мрачния час на човечеството“.
Близо 8 000 души са изчезнали и се смятат за мъртви под развалините на домовете си, а повече от 50 000 са ранени – по-голямата част от тях жени и деца.
Въпреки че генералният секретар на ООН каза на 31 октомври, че Газа се е превърнала в „гробище за деца, истински ад за всички останали“, израелската офанзива и сухопътна инвазия продължават и не показват признаци на забавяне.
„Продължаващите израелски атаки оставиха над 18 000 палестински деца ранени, като много от тях са в критично състояние“, каза наблюдателят на Euro-Med. „Десетки други са претърпели ампутации, а стотици други са претърпели тежки изгаряния на различни части на телата си.“
В болницата Al-Aqsa Martyrs в Дейр ел-Балах Ал Джазира разговаря с няколко деца, които са преживели израелски бомбардировки или директно в домовете им, или в техните квартали.
„Липсва ми моето училище“: Са’ед ал Ареер, на осем години, от Шуджая
Играех на улицата с братовчед си пред къщата в бежанския лагер Магхази. Израелските самолети бомбардираха сградата срещу нас. Имах фрактура на черепа, шевове около главата ми, счупен крак и голяма рана, за която лекарите казаха, че е разкрила костта ми.
Любимите ми футболисти са Ала Атия и Омар Хамис от футболния клуб Шуджая. Те вкарват много голове. Ще играя, когато се върнем в домовете си, но нямам футбол. Все още искам да бъда футболист, когато порасна. Липсва ми училището.
„Войната е глупава“: Абдула Джабр, на осем, от бежански лагер Бурей
Майка ми приготвяше вечеря за нас, когато къщата на съседа ни стана мишена. Стените на дома ни паднаха върху нас, счупиха крака и ръката ми на две места. Домът ни го няма.
Харесвам Кристиано Роналдо, но искам да бъда лекар, за да мога да помогна на децата да се подобрят. Надявам се медицинското ми направление да ме изпрати в Обединените арабски емирства, а не в Египет, защото не искам да пътувам с кола до Египет. Искам да се кача на самолет и да гледам през прозореца, когато съм в небето. Искам да се оправя и да се върна в Газа.
Войната е глупава. Искам да свърши. Спестих 1000 шекела [$270]. Баща ми ги пази за мен. Любимата ми храна са пилешките крилца и искам да заведа семейството си на ресторант, след като това приключи.
„Играех на люлката“: Маяр Абу Саад, 12 г., от Бежански лагер Шати
Напуснахме дома си в Шати и отидохме при дядо ми в Нусейрат. Дядо ми каза да слезем на двора и да опечем хляб. Ракета удари дома ни и тези вътре като леля ми Тагрид, чичо Самех, чичо Мохамед и братовчед ми Ритал бяха убити, общо 11. Сестра ми Сабах също беше убита. Беше толкова млада, само на две години.
Играех си на люлката в двора и когато се събудих, се озовах в болницата. Лекарите подстригаха дългата ми коса и бях толкова разстроена. Мислеха, че ще умра, но сърцето ми продължаваше да бие. Оперираха ме четири часа и казаха, че имам вътрешен кръвоизлив, счупен череп, счупен таз и два счупени крака.
Имам шевове на ръката и корема, а краката ми имат титанови части. Искам да бъда учител и любимият ми предмет е английски.
„Звукът беше страшен“: Хаят Микбил, на седем, от Караме, северна Газа
Бяхме в къщата на дядо ми в Нусейрат и ядяхме мусака, когато израелците ни бомбардираха. Звукът беше страшен. Майка ми, дядо ми, чичовците Мустафа, Самех и Тайзер, съпругата ми и братовчедите ми Хамуд и Удай бяха убити.
Мама беше отвън. Бях ранен в краката. И двамата са счупени. Баба ми и леля ми Мей се грижат за мен. Седях под прозореца и видях как пада ракетата. Мислехме, че се насочва зад нашата къща. Помня, че един човек ме измъкна изпод скалите. Краката ми бяха заклещени. Искам да бъда зъболекар, за да мога да оправя зъбите на баща ми. Обичам да рисувам и да играя с куклите си.
„Имах шрапнел в стомаха си“: Иса Яхя, 10, от бежанския лагер Бурей
Аз съм първият в моя клас. Домът на нашия съсед в Нусейрат беше бомбардиран и стените на къщата ни се срутиха върху нас. Бяхме под развалините. Дядо ми ме измъкна. Имах шрапнел в стомаха и не можех да ям 10 дни. Краката ми имат повече от 50 шева.
Баба ми и братовчед ми бяха убити. Искам да бъда лекар и любимият ми предмет в училище е математиката.
