„Войната е глупава и аз искам да свърши“: Ранените палестински деца говорят

Стотици хиляди палестински деца са били директно наранени от израелската офанзива против Ивицата Газа, вариращи от разселване до раняване или ликвидиране.

От 7 октомври повече от 10 000 деца са били убити или изгубени под руините и се считат за мъртви, съгласно отчет на Euro-Med Human Rights Monitor. Най-малко 24 000 деца са изгубили единия или двамата си родители при израелски офанзиви, а към 18 000 са ранени, като някои са в сериозно положение.

Близо половината от 2,3-милионното население на Ивицата Газа – 47 % – са на възраст под 18 години. Повечето от тях са претърпели минимум четири израелски офанзиви през късия си живот.

Поради блокадата, наложена от Израел на крайбрежния анклав, децата също са изправени пред вероятността да умрат от апетит, изключително в Северна Газа, където ядат приблизително по едно хранене дневно. Освен това неналичието на чиста питейна вода, пренаселените условия и неналичието на канализация в учебните заведения, ръководени от Организация на обединените нации, където доста разселени хора търсят заслон, докара до експлоадиране на инфекциозни болести, към които децата са изключително уязвими.

През последните 68 дни повече от 18 700 палестинци са били убити при израелски офанзиви, в това число повече от 7 700 деца, съгласно Министерството на здравеопазването в Газа. Това значи, че едно палестинско дете е убито на всеки 10 минути, което кара Световната здравна организация да опише обстановката като „ най-мрачния час на човечеството “.

Близо 8 000 души са изчезнали и се считат за мъртви под руините на домовете си, а повече от 50 000 са ранени – по-голямата част от тях дами и деца.

Въпреки че генералният секретар на Организация на обединените нации сподели на 31 октомври, че Газа се е трансформирала в „ гробище за деца, същински пъкъл за всички останали “, израелската атака и сухопътна инвазия не престават и не демонстрират признаци на закъснение.

„ Продължаващите израелски офанзиви оставиха над 18 000 палестински деца ранени, като доста от тях са в сериозно положение “, сподели наблюдаващият на Euro-Med. „ Десетки други са претърпели ампутации, а стотици други са претърпели тежки изгаряния на разнообразни елементи на телата си. “

В болничното заведение Al-Aqsa Martyrs в Дейр ел-Балах Ал Джазира беседва с няколко деца, които са претърпели израелски бомбардировки или непосредствено в домовете им, или в техните квартали.

„ Липсва ми моето учебно заведение “: Са’ед ал Ареер, на осем години, от Шуджая

Играех на улицата с братовчед си пред къщата в бежанския лагер Магхази. Израелските самолети бомбардираха постройката против нас. Имах фрактура на черепа, шевове към главата ми, строшен крайник и огромна рана, за която лекарите споделиха, че е разкрила костта ми.

Любимите ми футболисти са Ала Атия и Омар Хамис от футболния клуб Шуджая. Те вкарват доста голове. Ще играя, когато се върнем в домовете си, само че нямам футбол. Все още желая да бъда футболист, когато порасна. Липсва ми учебното заведение.

„ Войната е глупава “: Абдула Джабр, на осем, от бежански лагер Бурей

Майка ми приготвяше вечеря за нас, когато къщата на съседа ни стана цел. Стените на дома ни паднаха върху нас, счупиха крайници и ръката ми на две места. Домът ни го няма.

Харесвам Кристиано Роналдо, само че желая да бъда доктор, с цел да мога да оказа помощ на децата да се подобрят. Надявам се здравното ми направление да ме изпрати в Обединените арабски емирства, а не в Египет, тъй като не желая да пътувам с кола до Египет. Искам да се кача на аероплан и да виждам през прозореца, когато съм в небето. Искам да се оправя и да се върна в Газа.

Войната е глупава. Искам да свърши. Спестих 1000 шекела [$270]. Баща ми ги пази за мен. Любимата ми храна са пилешките крилца и желая да заведа фамилията си на ресторант, откакто това завърши.

„ Играех на люлката “: Маяр Абу Саад, 12 година, от Бежански лагер Шати

Напуснахме дома си в Шати и отидохме при дядо ми в Нусейрат. Дядо ми сподели да слезем на двора и да опечем самун. Ракета удари дома ни и тези вътре като вуйна ми Тагрид, чичо Самех, чичо Мохамед и братовчед ми Ритал бяха убити, общо 11. Сестра ми Сабах също беше убита. Беше толкоз млада, единствено на две години.

Играех си на люлката в двора и когато се разсъниха, се озовах в болничното заведение. Лекарите подстригаха дългата ми коса и бях толкоз смутена. Мислеха, че ще умра, само че сърцето ми продължаваше да бие. Оперираха ме четири часа и споделиха, че имам вътрешен кръвоизлив, строшен череп, строшен таз и два счупени крайници.

Имам шевове на ръката и корема, а краката ми имат титанови елементи. Искам да бъда преподавател и обичаният ми предмет е британски.

„ Звукът беше заплашителен “: Хаят Микбил, на седем, от Караме, северна Газа

Бяхме в къщата на дядо ми в Нусейрат и ядяхме мусака, когато израелците ни бомбардираха. Звукът беше заплашителен. Майка ми, дядо ми, чичовците Мустафа, Самех и Тайзер, брачната половинка ми и братовчедите ми Хамуд и Удай бяха убити.

Мама беше извън. Бях ранен в краката. И двамата са счупени. Баба ми и вуйна ми Мей се грижат за мен. Седях под прозореца и видях по какъв начин пада ракетата. Мислехме, че се насочва зад нашата къща. Помня, че един човек ме измъкна отдолу под скалите. Краката ми бяха заклещени. Искам да бъда ортодонт, с цел да мога да оправя зъбите на татко ми. Обичам да рисувам и да играя с куклите си.

„ Имах шрапнел в стомаха си “: Иса Яхя, 10, от бежанския лагер Бурей

Аз съм първият в моя клас. Домът на нашия комшия в Нусейрат беше бомбардиран и стените на къщата ни се срутиха върху нас. Бяхме под руините. Дядо ми ме измъкна. Имах шрапнел в стомаха и не можех да хапвам 10 дни. Краката ми имат повече от 50 шева.

Баба ми и братовчед ми бяха убити. Искам да бъда доктор и обичаният ми предмет в учебно заведение е математиката.