Накъде отива ЕЦБ?

Тази публикация е версия на място на бюлетина за безвъзмезден обяд на Мартин Сандбу. Регистрирайте се тук, с цел да получавате бюлетина напряко във входящата ви поща всеки четвъртък

Сега е ясно, че лихвените проценти на централната банка са достигнали своя връх в множеството напреднали икономики; Швейцарската национална банка даже стартира цикъла на разхлабване с изненадващо понижение предходната седмица.

Но това не е елементарен поврат в паричния цикъл - тъй като това не е елементарен развой на стягане. Централните банки, както всички останали, бяха сюрпризирани от енергийната война на съветския президент Владимир Путин и от метода, по който тя и други напън доведоха до инфлация. През последните две години основателите на паричната политика бяха в обстановка на доста висока неустановеност и се учеха на работа. Ако идните месеци отбележат поврат в политическата позиция, също е подобаващ миг за тях да създадат равносметка на това по какъв начин са приспособили своите разбори в действително време и каква рамка ще одобряват за идната фаза от цикъла.

Вземащите решения в Европейската централна банка вършат тъкмо това в последните изявления и мнения, не на последно място на конференцията „ ЕЦБ и нейните наблюдаващи “ предходната седмица (програма и връзки към изявленията тук). Ето някои мисли за това, което сме научили.

ЕЦБ наподобява много евентуално да понижи през второто тримесечие (най-вероятно през юни). Речта на президента Кристин Лагард на конференцията даде пътна карта за това по какъв начин ще бъде взето решението. Тя сподели, че тя и нейните сътрудници ще прегледат изключително деликатно три променливи, с цел да дефинират дали дезинфлацията е на верния път: напредък на заплатите (който въздейства върху цените на услугите); облаги на единица (които демонстрират какъв брой притежатели на бизнес са подготвени да поемат разноски - за което повече по-долу); и продуктивност (която дефинира какъв брой може да бъде споделено сред труда и капитала, без да се покачват цените). Тя също по този начин означи значими нови данни, планувани преди юни, в това число дали инфлационният път от мартенската прогноза на ЕЦБ остава на път. Така че за тези, които би трябвало да познаят краткосрочните ходове на ЕЦБ, Лагард ви сподели къде да търсят.

Но за всички останали е доста по-интересно да мислят за по-дългосрочните въпроси за ЕЦБ: по какъв начин да оценим инфлационния епизод от последните три години, по какъв начин методът на централната банка се е развил през него и накъде отива оттук насетне в дълготраен проект. Това са въпросите, които имах поради, когато преглеждах последните известия от Франкфурт.

По първия въпрос, основният икономист на ЕЦБ Филип Лейн неотдавна разгласява изчерпателна хроника от последните три години, разглеждайки шокове и изненади в обстоен последователен ред и изяснява по какъв начин ЕЦБ мисли за своите провокации в действително време. По-специално две наблюдения ми изскочиха от това и от подробните слайдове на конференцията на Лейн.

Първото е, че огромните пропуски на ЕЦБ при прогнозирането на инфлацията през 2021-22 година (споделени, както демонстрира Лейн, с множеството други синоптиците) се дължат съвсем напълно на цените на силата и по-късно на храните, изменящи се повече от предстоящото. Сега цените на суровините са известни като нестабилни и сложни за прогнозиране. Изобщо не е ясно дали бихме желали централните банки да вършат нещо друго, с изключение на да следват пазарни прогнози, и е изцяло ясно, че не можем да виним централните банки, че не са познали идващия ход на Путин.

Вторите са резултатите от упражнение на ЕЦБ за използване към инфлацията в еврозоната на метода, който Бен Бернанке и Оливие Бланшар създадоха предходната година за разложение на динамичността на цените в Съединени американски щати, който Free Lunch обхвана по това време. Тълкувах разбора на Бернанке-Бланшар като показващ, че инфлацията в Съединени американски щати е най-вече движена от предлагането; Упражнението на ЕЦБ допуска даже още по-голяма история от страната на предлагането за еврозоната. (Моят сътрудник Крис Джайлс неотдавна написа чудесно задълбочено гмуркане в този тип упражнение за редица огромни стопански системи – откраднах, имам поради възпроизвеждах, неговата диаграма по-долу.)

Цялото това разтрошаване на цифри укрепва моя значително нихилистичен мироглед, че ЕЦБ може да направи малко, с цел да отгатне по-добре инфлацията или да я предотврати. Както обясних, от време на време централните банки може просто да не могат да създадат нищо и в случай че е по този начин, би трябвало да усъвършенстваме нашата политика на инфлация, с цел да дава отговор на тази действителност, най-малко тъй че централните банки да могат да се задоволят с това да не нанасят повече щета на стопанската система.

Какво ще кажете тогава за реакцията на ЕЦБ през последните няколко години? Никой от ЕЦБ няма да го каже категорично, само че в профил наподобява, че новата тактика за паричната политика, показана неотдавна през 2021 година, се разпадна или най-малко беше сложена в режим на надълбоко заледяване, откакто инфлацията стана смущаващо висока. Впечатлението ми е, че политиците на ЕЦБ са изгубили религия в прогнозите на личната си институция (и в тези на други, без съмнение) след многото огромни пропуски - които съответстваха с най-сериозния репутационен напън върху централните банкери, защото инфлацията доближи равнища, невиждани от 40 години. Подобна загуба на самочувствие явно щеше да се трансформира в проблем за тактика, съсредоточена върху това да бъде всепозволена при настоящия растеж на цените, стига инфлацията да бъде под надзор към края на дълголетен планиран интервал.

Вместо това преобладаващото обръщение от ЕЦБ по време на пика на инфлацията беше това, което членът на изпълнителния съвет Изабел Шнабел назова „ постоянен надзор “. Това беше схващането, че когато устойчивостта на несъразмерна инфлация е мощно несигурна (както би трябвало да се има вяра, че е, в случай че прогнозите към този момент не са информативни), централната банка би трябвало да сгреши в стягането.

Тази вероятност е отстъпил. Но може да се откри по-малко безапелационна версия във възгледа, че има сложна „ последна миля “ за понижаване на инфлацията до последния миг към задачата от 2 %. Струва ми се, че в границите на ЕЦБ има по-малко единодушие по този въпрос, в сравнение с тя обича да демонстрира. Това противоречие може да се ускори, като се има поради, че и двете страни разполагат с данни в поддръжка на тезата си. Официалната прогноза на ЕЦБ демонстрира, че доникъде на годината инфлацията ще бъде 2,2% - като цяло работата е свършена (вижте графиката по-долу). Но фактът, че месечната инфлация се увеличи много мощно през последните два месеца на сезонно поправена база, може да провокира безредици в ЕЦБ по отношение на момента на всяко идно разхлабване.

Това несигурно положение на Паричното мислене в границите на ЕЦБ може да бъде извлечено от, да вземем за пример, избора на Лагард да посочи, че „ даже след първото понижение на лихвения % не можем авансово да се ангажираме с съответен лихвен курс “. С други думи, ЕЦБ си резервира правото да изчака и да види след първичното редуциране или даже да направи „ едно и готово “. На наблюдаващите може да им бъде простено да мислят, че това не е кой знае каква рамка.

Оттук и значимият въпрос каква аналитична вероятност ще одобри ЕЦБ върху процеса на инфлация в дълготраен проект и какви уроци ще усвои вечно от последните три години. Твърде рано е да отговоря на този въпрос, само че желая да подчертая един значим детайл, който към този момент наподобява явен. Това е поредният до момента фокус върху облагите. Лагард го е подчертавала доста пъти и си коства да прочетете речта на новия член на изпълнителния ръб Пиеро Чиполоне от по-рано тази седмица, огромна част от която е отдадена на това по какъв начин разбирането на развиването на облагите би трябвало да ни направи по-малко безпокойни, че растежът на заплатите е краткотраен Високо. Cipollone показва, че задачата за инфлация също може да бъде застрашена, в случай че незадоволителният растеж на заплатите понижи растежа на търсенето и с времето възпре продуктивността и евентуалното произвеждане.

(Повторното)откриване на облагите от основателите на паричната политика е отлична вест. Трябва да е явно, че ценовият напън е обвързван с динамичността на облагата, както и с разноските за заплати и вложени запаси (и фирмени и индустриални данъци). И въпреки всичко до неотдавна преобладаващият фокус на политиците в Европа беше върху разноските за труд. Това разгорещи някои централни банкери при започване на цикъла на стягане, когато звучаха по този начин, като че ли упрекват служащите за инфлацията. Това отношение е освен стопански, само че и политически неуместно. И това не важи единствено за паричната политика: оправянето с дълговата рецесия в еврозоната беше помрачено от несъразмерния фокус върху разноските за труд (което направи решението да наподобява като понижаване на заплатите) с изключване на облагите (което би насочило повече към конкуренцията и финансирането ).

Това по-нюансирано мислене към заплатите и облагите е добре пристигнало. Освен това е мъчно да се извлече обновена рамка от връзката на ЕЦБ. Има основателни аргументи това да е по този начин. Предишната рамка беше открита за неизползваема незабавно щом нещата станаха сложни и неизбежно е мъчно да се измисли нова, до момента в който към момента се опитваме да разберем какво се случва през днешния ден. По-специално, в случай че дезинфлацията отиде по-далеч и по-бързо от плануваното сега, остарелият много подтикващ метод може да се върне към личните си права. Всъщност тези от страната на ястребите може да желаят да се разхлабят по-скоро, в сравнение с по-късно, тъкмо с цел да предотвратят връщането към нетрадиционните политики от предишното.

Има доста гласове, които припомнят на ЕЦБ, че стягането й досега към момента може да продължи не са засегнали изцяло стопанската система. Например шефът на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос сподели в речта си на конференцията, че „ по-силното от предстоящото влияние върху паричната политика остава риск от утежняване на вероятностите за напредък на еврозоната “.

Дори Аксел Вебер, някогашен началник на незнайната като гълъбова Bundesbank, сподели, че „ по-голямата част от въздействието на стягането на централната банка към момента е пред нас “. Междувременно Шнабел посвети речта си на конференцията на компликацията да се разбере „ R-star “ - т.е. кое равнище на лихвения % на ЕЦБ е неутрално в смисъл, че нито подтиква, нито лимитира икономическата интензивност.

Значи неустановеност на всички места. Колкото по-скоро ЕЦБ успее да ни каже по какъв начин ще осмисли всичко това, толкоз по-добре.

Други четливи материали

Икономически и политически логиката диктува, че Европейски Съюз ще стане по-агресивен в управлението на индустриалните способи, които комерсиалните сътрудници употребяват за основаване на продуктите, внасяни в блока.

Сумата на деноминираните в евро безвредни активи към този момент надвиши един трилион.

Някой споделил ли е на водача на Китай, че в случай че би трябвало да отричате, че нещата са неприятни, това няма да успокои хората? Моите сътрудници рапортуват за напъните производството да размени инфраструктурата и недвижимите парцели като мотор на растежа на страната.

Пътуването до работното място се завръща — само че не както го познавахме!

Препоръчани бюлетини за вас

Крис Джайлс за централните банки — Вашето главно управление за парите, лихвените проценти, инфлацията и какво мислят централните банки. Регистрирайте се тук

Търговски секрети — Задължително четиво за изменящото се лице на интернационалната търговия и глобализацията. Регистрирайте се тук