Площад Майдан: `Един доста скромен украински протест се превърна в революция`
През ноември се навършиха 10 години от началото на революцията на Майдана, която смъкна проруския президент Виктор Янукович.
На 21 ноември 2013 година Янукович разгласи, че отсрочва съглашението за приближаване на страната до Европейския съюз и вместо това ще задълбочи връзките с Русия на президента Владимир Путин.
Скоро възмутени тълпи извърши Площада на независимостта или площада Майдан за мирни антиправителствени митинги. По-късно, откакто полицията за битка с безредиците употребява палки и сълзотворен газ, за да разпръсне хората, стачкуващите издигнаха палаткови лагери с барикади, елементи за самозащита и транспаранти с революционни лозунги. В отговор на полицейското принуждение стотици хиляди се причислиха към демонстрациите при започване на декември.
Противостоянието доближи връхната си точка през февруари 2014 година, когато полицията отприщи брутално потушаване на митингите и десетки хора бяха убити сред февруари 18 и 21, доста от полицейски снайперисти. Мирно съглашение с европейско ходатайство сред държавното управление и водачите на митинга предвиждаше образуването на преходно държавно управление и предварителни избори, само че по-късно стачкуващи превзеха държавни здания и Янукович избяга в Русия.
Украинският институт за национална памет сподели, че 107 души са били убити по време на въстанието, станало известно като „ Революцията на Майдана “ или „ Революцията на достолепието “.
Euronews помоли няколко души в Киев през тези месеци да споделят спомените си от революцията.
" Мисля, че тогава в действителност за всеки украинец даже не е имало избор да напусне или не за всеки умишлен украинец. Ние знаехме какво желаеме и разбрахме, че нашето държавно управление, Янукович, по някакъв метод реши да измами ни. Първо ни сподели, че по този начин ще имаме път към европейската интеграция, а по-късно в един миг подписа нови съглашения с Русия. И ние разбираме, че не се движим там, където желаеме ", напомни Киев режисьор на документален филм Марина Чанкова .
Украинският историк Евгений Монастирски каза пред Euronews, че се е озовал в Киев в първите дни на Евромайдана, тъй като е пристигнал в столицата за научна конференция.
„ Тогава излязох да видя какво се случва в центъра. И това е първият миг, който си припомням доста добре: дребна група студенти се събраха първата вечер на площад „ Независимост “, а по-късно на втория и третия ден просто гледах по какъв начин други хора се причисляват към тях “, Евгений strong> сподели.
Първите, които показаха недоволството си в центъра на Киев бяха най-вече младежи.Протестът беше кротичък, само че след няколко дни управляващите взеха решение да разпилян протестиращите, мотивирайки дейностите си с фактът, че е планувано да бъде сложена коледна елха на централния площад.
„ Събитията, които ме запечатаха, се случиха на 30 ноември: възпитаници бяха бити “, спомня си Марси Шор , експерт по източноевропейска история в Йейлския университет в Съединените щати. „ Повечето хора на площада бяха млади, тъй като имаха най-вече да губят. Европа беше покрай тях и Евромайдан през ноември 2013 година принадлежеше на това потомство. техните родители и ги принуждават да отведат децата си от площада.
„ И тогава се случи нещо ненадейно: вместо да изведат децата от улицата, родителите се причислиха към тях “, сподели Шор.
След разпръскването на студентския митинг „ доста хора споделиха, знаете ли, легнах в Киев, разсъниха се в Москва “, напомни сътрудникът на Атлантическия съвет Питър Дикинсън.
„ И в този миг митингите се разрастваха всеобщо като гъби. И по този начин, това беше 1 декември 2013 година И по-късно след часове, на идващия ден, имахте съвсем милион души по улиците на централен Киев. Сградите бяха заети. На Майдана беше основан непрекъснат палатков град. И това, което беше много непретенциозно протестно придвижване, всъщност се трансформира в гражданска война “, сподели Дикинсън .
Серджо Кантоне управляваше бюрото на Euronews в Киев през година тези дни.
„ Беше извънредно студено и те горяха гумите. Протестиращите изгориха гумите, а по-късно и коктейлите Молотов. И си припомням този тип съвсем, в случай че мога по този начин да се изразя, именит. Имам някакво именито възприятие, митологично възприятие. Това беше войната на леда и огъня, тъй като двете неща бяха дружно ", спомня си Кантоне .
" И по-късно, несъмнено, зашеметяващите бомби, употребявани от Беркут за съдържат митинга. Звукът на зашеметяващите бомби “, добави той, имайки поради полицията за битка с безредиците.
„ Повечето хора, с които приказвах по това време, го смятаха за решителен миг за Украйна във връзка с това по какъв начин ще се развие, какъв тип положение ще стане. Щеше ли да стане европейска страна или щеше да претърпи ориста на властническа страна от руски вид? Това беше цивилизационен избор “, сподели Питър Дикинсън .
„ Идеята беше да се отървем от една несправедлива, неморална и корумпирана система “, Кантоне сподели.
Пред очите ни хората в центъра на града бяха убити от нашите управляващи. Е, това беше повратна точка.
През януари трима протестиращи бяха убити, първите жертви на митингите.
След това, между 18 и 20 февруари десетки хора бяха убити при конфликти с полицията в града, най-трагичните дни от революцията.
„ Пред очите ни хората в центъра на града бяха убити от нашите управляващи. Е, това беше повратна точка, която провокира още повече отвращение. И в този миг украинският народ като цяло и колкото и да го усещаше по-късно, разбра, че не, ще отидем до края, ще отидем до края и никой не се уплаши “, Марина Чанкова < /strong> сподели.
„ Предполага се, че всеобщите убийства са предопределени да разпилян тълпата. Те са предопределени да ужасят украинците и да ги изпратят. Това, което видях, когато слязох и потеглих към Майдана, беше голямо море от човечество, което вървеше към Майдана от украинци. И хората носеха бутилки с вода, медикаменти, палта, храна, всичко, което имат, и да отидат да видят дали могат да оказват помощ. Така че убийствата имаха тъкмо противоположното влияние “, спомня си Дикинсън .
„ Хората бяха надълбоко шокирани и травматизирани, само че бяха доста решителни и отговорът им на тези всеобщи убийства беше, не, ние няма, няма да бягаме, няма да бягаме, ще отидем, ще се надигнем против тази опасност за цялата ни нация, нашата самостоятелност, нашата народна власт “, добави той.
„ Стрелбите на Майдана бяха най-големият потрес за всички тези месеци, " Евгений Монастирски каза.
" Такова нещо не може да бъде простено от никого. Дългият път на създаване на гражданско общество, почнал при започване на 2000-те години, доближи своя първи връх точно през февруари 2014 година, когато стана ясно, че ние, жителите на Украйна, гражданското общество, сме достигнали точката, в която към този момент не можем да съ- съществува с това държавно управление и нещо трябваше да се промени ", спомня си Евгений .
" Това е това доста дълго придвижване за основаване на гражданско общество, което стартира при започване на 2000-те години. Достигнахме този първи връх в действителност през февруари на четиринадесета година, когато стана ясно, че сме жители на Украйна. Гражданското общество доближи точката, в която към този момент не можем да съжителстваме с това държавно управление и нещо би трябвало да се промени. "
След свалянето на Янукович Русия отговори през март 2014 година, като нелегално анексира полуостров Крим в Украйна. Тогава сепаратистките сили поддържаха от Москва стартира въстание в региона на източна Украйна, прочут като Донбас, който прерасна в дълготраен спор, оставяйки хиляди жертви.
Накрая, през февруари 2022 година Путин стартира своята война, която продължава и до през днешния ден, с десетки хиляди жертви от двете страни на фона на най-големия спор в Европа след Втората международна война.
Украинците през 2013 година желаеха страната да подписа договорка с Европейски Съюз, само че Путин притисна Янукович да се отдръпна последната минута. Украинските водачи, които ги последваха, бяха по-нетърпеливи от всеки път да вкарат Киев в лоното на Запада.
Въпреки бедствията, Украйна стана по-обединена, в сравнение с през 32-те години на самостоятелност, и се приближи до Европейски Съюз, Съединените щати и Западът като цяло - резултат, който Путин се опита да предотврати. Днес, под ръководството на президента Володимир Зеленски, страната завоюва необятна поддръжка и удивление на фона на съветската инвазия.
