Площад Майдан: `Един доста скромен украински протест се превърна в революция`
През ноември се навършиха 10 години от началото на революцията на Майдана, която свали проруския президент Виктор Янукович.
На 21 ноември 2013 г. Янукович обяви, че отлага споразумението за доближаване на страната до Европейския съюз и вместо това ще задълбочи връзките с Русия на президента Владимир Путин.
Скоро възмутени тълпи изпълни Площада на независимостта или площада Майдан за мирни антиправителствени протести. По-късно, след като полицията за борба с безредиците използва палки и сълзотворен газ, за да разпръсне хората, демонстрантите издигнаха палаткови лагери с барикади, части за самоотбрана и транспаранти с революционни лозунги. В отговор на полицейското насилие стотици хиляди се присъединиха към демонстрациите в началото на декември.
Противостоянието достигна връхната си точка през февруари 2014 г., когато полицията отприщи брутално потушаване на протестите и десетки хора бяха убити между февруари 18 и 21, много от полицейски снайперисти. Мирно споразумение с европейско посредничество между правителството и лидерите на протеста предвиждаше формирането на преходно правителство и предсрочни избори, но по-късно демонстранти превзеха правителствени сгради и Янукович избяга в Русия.
Украинският институт за национална памет каза, че 107 души са били убити по време на въстанието, станало известно като „Революцията на Майдана“ или „Революцията на достойнството“.
Euronews помоли няколко души в Киев през тези месеци да споделят спомените си от революцията.
"Мисля, че тогава всъщност за всеки украинец дори не е имало избор да напусне или не за всеки съзнателен украинец. Ние знаехме какво искаме и разбрахме, че нашето правителство, Янукович, по някакъв начин реши да измами ни. Първо ни каза, че така ще имаме път към европейската интеграция, а след това в един момент подписа нови споразумения с Русия. И ние разбираме, че не се движим там, където искаме", припомни Киев режисьор на документален филм Марина Чанкова.
Украинският историк Евгений Монастирски каза пред Euronews, че се е озовал в Киев в първите дни на Евромайдана, защото е дошъл в столицата за научна конференция.
„Тогава излязох да видя какво се случва в центъра. И това е първият момент, който си спомням много добре: малка група студенти се събраха първата вечер на площад „Независимост“, а след това на втория и третия ден просто гледах как други хора се присъединяват към тях“, Евгений strong> каза.
Първите, които изразиха недоволството си в центъра на Киев бяха предимно млади хора.Протестът беше мирен, но след няколко дни властите решиха да разпръснат протестиращите, мотивирайки действията си с фактът, че е планирано да бъде поставена коледна елха на централния площад.
„Събитията, които ме запечатаха, се случиха на 30 ноември: ученици бяха бити“, спомня си Марси Шор, специалист по източноевропейска история в Йейлския университет в Съединените щати. „Повечето хора на площада бяха млади, защото имаха най-много да губят. Европа беше близо до тях и Евромайдан през ноември 2013 г. принадлежеше на това поколение. техните родители и ги принуждават да отведат децата си от площада.
„И тогава се случи нещо неочаквано: вместо да изведат децата от улицата, родителите се присъединиха към тях“, каза Шор.
След разпръскването на студентския протест „много хора казаха, знаете ли, легнах в Киев, събудих се в Москва“, припомни сътрудникът на Атлантическия съвет Питър Дикинсън.
„И в този момент протестите се разрастваха масово като гъби. И така, това беше 1 декември 2013 г. И след това след часове, на следващия ден, имахте почти милион души по улиците на централен Киев. Сградите бяха заети. На Майдана беше създаден постоянен палатков град. И това, което беше доста скромно протестно движение, по същество се превърна в революция“, каза Дикинсън.
Серджо Кантоне управляваше бюрото на Euronews в Киев през г. онези дни.
„Беше изключително студено и те горяха гумите. Протестиращите изгориха гумите, а след това и коктейлите Молотов. И си спомням този вид почти, ако мога така да се изразя, легендарен. Имам някакво легендарно чувство, митологично чувство. Това беше войната на леда и огъня, защото двете неща бяха заедно", спомня си Кантоне.
"И след това, разбира се, зашеметяващите бомби, използвани от Беркут за съдържат протеста. Звукът на зашеметяващите бомби“, добави той, имайки предвид полицията за борба с безредиците.
„Повечето хора, с които говорих по онова време, го смятаха за решаващ момент за Украйна по отношение на това как ще се развие, какъв вид състояние ще стане. Щеше ли да стане европейска страна или щеше да претърпи съдбата на авторитарна държава от съветски тип? Това беше цивилизационен избор“, каза Питър Дикинсън.
„Идеята беше да се отървем от една несправедлива, неморална и корумпирана система“, Кантоне каза.
Пред очите ни хората в центъра на града бяха убити от нашите власти. Е, това беше повратна точка.
През януари трима протестиращи бяха застреляни, първите жертви на протестите.
След това, между 18 и 20 февруари десетки хора бяха убити при сблъсъци с полицията в града, най-трагичните дни от революцията.
„Пред очите ни хората в центъра на града бяха убити от нашите власти. Е, това беше повратна точка, която предизвика още повече възмущение. И в този момент украинският народ като цяло и колкото и да го усещаше по-късно, разбра, че не, ще отидем до края, ще отидем до края и никой не се уплаши“, Марина Чанкова< /strong> каза.
„Предполага се, че масовите убийства са предназначени да разпръснат тълпата. Те са предназначени да ужасят украинците и да ги изпратят. Това, което видях, когато слязох и тръгнах към Майдана, беше огромно море от човечество, което вървеше към Майдана от украинци. И хората носеха бутилки с вода, лекарства, палта, храна, всичко, което имат, и да отидат да видят дали могат да помогнат. Така че убийствата имаха точно обратното въздействие“, спомня си Дикинсън.
„Хората бяха дълбоко шокирани и травматизирани, но бяха много решителни и отговорът им на тези масови убийства беше, не , ние няма, няма да бягаме, няма да бягаме, ще отидем, ще се изправим срещу тази заплаха за цялата ни нация, нашата независимост, нашата демокрация“, добави той.
„Стрелбите на Майдана бяха най-големият шок за всички тези месеци," Евгений Монастирски каза.
"Такова нещо не може да бъде простено от никого. Дългият път на изграждане на гражданско общество, започнал в началото на 2000-те години, достигна своя първи връх именно през февруари 2014 г., когато стана ясно, че ние, гражданите на Украйна, гражданското общество, сме достигнали точката, в която вече не можем да съ- съществува с това правителство и нещо трябваше да се промени", спомня си Евгений.
"Това е това много дълго движение за създаване на гражданско общество, което започна в началото на 2000-те години. Достигнахме този първи връх всъщност през февруари на четиринадесета година, когато стана ясно, че сме граждани на Украйна. Гражданското общество достигна точката, в която вече не можем да съжителстваме с това правителство и нещо трябва да се промени."
След свалянето на Янукович Русия отговори през март 2014 г., като незаконно анексира полуостров Крим в Украйна. Тогава сепаратистките сили подкрепиха от Москва започна въстание в района на източна Украйна, известен като Донбас, който прерасна в дългогодишен конфликт, оставяйки хиляди жертви.
Накрая, през февруари 2022 г. Путин започна своята война, която продължава и до днес , с десетки хиляди жертви от двете страни на фона на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война.
Украинците през 2013 г. искаха страната да сключи сделка с ЕС, но Путин притисна Янукович да се оттегли последната минута. Украинските лидери, които ги последваха, бяха по-нетърпеливи от всякога да въведат Киев в лоното на Запада.
Въпреки бедствията, Украйна стана по-обединена, отколкото през 32-те години на независимост, и се приближи до ЕС, Съединените щати и Западът като цяло - резултат, който Путин се опита да предотврати. Днес, под управлението на президента Володимир Зеленски, страната спечели широка подкрепа и възхищение на фона на руската инвазия.
