Това венецуелско семейство получи убежище. Дни по-късно те го загубиха.

Дилуис Рохас и брачната половинка му и децата му избягаха първо от Венецуела, а по-късно от Колумбия и Чили, пресичайки пустини, джунгли и реки с една цел: да да стигнат до Съединените щати и да останат там.

Семейството дойде през юни 2022 година По-малко от година и половина по-късно те бяха въодушевени, когато получиха новината, че техните молбата за леговище е била утвърдена от службите за поданство и имиграция на Съединени американски щати, една от федералните организации, които обработват имиграционните въпроси. Г-н Рохас и брачната половинка му скоро можеха да стартират работа. В последна сметка щяха да могат да аплайват за зелени карти.

След това, няколко дни по-късно, дойде друго писмо със същата дата и подписано от същия чиновник. В него се споделя, че молбата за леговище на господин Рохас е била счетена за „ недостоверна “ и че той не е получил леговище. Семейството беше изправено пред депортиране.

„ Отново бяхме на нула “, сподели господин Рохас.

Не е ясно за какво са издадени две противоположни предупреждения и кое ще остане в действие. Имиграционните юристи споделиха, че обстановката на господин Рохас наподобява доста необикновена, само че неправилното другарство от и в границите на държавните организации не е извънредно. Сега фамилията още веднъж чака, нестабилно за ориста си.

Кандидатите за леговище би трябвало да подадат молбите си в границите на една година след идването си в Съединените щати, само че множеството мигранти нямат знанието -как и запаси за това. Заявленията се подават до две обособени федерални единици: U.S.C.I.S, към Министерството на вътрешната сигурност, и имиграционния съд, който е част от Министерството на правораздаването.

А U.S.C.I.S. чиновник сподели, че организацията не разяснява обособени имиграционни случаи. Служителят сподели, че U.S.C.I.S. прави оценка всеки случай заслужено и хуманно и че влага запаси за понижаване на изоставането.

Правителствените организации с непълен личен състав играят непрекъсната игра на наваксване и от време на време секване на кабели, оставяйки живота на мигранти като господин Рохас виси на косъм.

Ситуацията единствено ще се утежнява. Преминаването на южната граница се увеличи до рекордно високи равнища при президента Байдън. През последните седмици граничният патрул е задържал към 10 000 души за един ден. Повече от 160 000 мигранти, доста от които венецуелци, са пристигнали в Ню Йорк от пролетта на 2022 година, а към 70 000 остават под грижите на града.

Кризата е сложен тест за кмета Ерик Адамс от Ню Йорк, който прикани федералните чиновници да облекчат тежестта върху огромните градове, като обезпечат повече финансиране, само че също по този начин и като ускорят разрешителните за работа и оказват помощ на повече хора да аплайват за леговище, един от дребното способи да съумеете да работят законно.

„ Мечтата стартира през днешния ден “, сподели тогава Ана Малдонадо-Алфонсо, помощник-юрист, който им оказа помощ да аплайват.

господин. В молбата за леговище на Рохас се споделя, че чиновници на президента на Венецуела Николас Мадуро са се пробвали да измъкнат пари от дребния магазин, който той и брачната половинка му избягали от вкъщи си. В молбата си господин Рохас сподели, че е бил обичай и хвърлен в пандиза, когато е отказал да заплати, и че е траял да получава смъртни закани, откакто е бил освободен.

В последна сметка, откакто се пробваха да изкарват прехраната си в Колумбия и Чили, където споделиха, че се сблъскват с ксенофобия, фамилията, в това число 5-месечно бебе, стартира едномесечно пътешестване до Съединените щати. Нямаха поради точна дестинация, само че бяха чували доста за Ню Йорк и познаваха някого там. Длъжностни лица са ги транспортирали с рейс от границата до Вашингтон, сподели господин Рохас, а оттова те са се отправили на север.

Отчаяни да работят, те аплайват за леговище през юни 2023 година

„ Да дойде тук, да си намеря работа, да се установя с децата, да имам по-добър живот за тях – това беше вярата, “ сподели госпожа Оропеза.

Веднъж в фамилен подслон в Бруклин, те започнаха да основават известна непоклатимост. По-големите деца започнаха учебно заведение, където двуезични учители и испаноговорящи другари им помогнаха да се аклиматизират. С дарени облекла те устояха първата си зима.

През октомври те получиха известието за утвърждение за леговище. След това пристигна писмото за отвод. През ноември, без да бъде посочена причина, фамилията беше преместено в подслон в хотел в Куинс, на повече от час пътешестване до учебното заведение за деца в Бруклин.

Семейството е планувано да се яви в имиграционния съд тази седмица, стъпка, която МаноЛася Перепа, консултант по политиката за връзки с държавното управление в Американската асоциация на юристите по имиграционните въпроси, назова „ голяма загуба на време “.

„ Който и да е направил първичните констатации, че са утвърдени за леговище, счита, че фамилията, по закон, е изпълнило своята тежест на доказване “, сподели тя.

Г-жа. Перепа сподели, че „ неефективността, неприятното ръководство и съкращенията “ като тези, които наподобява са зародили в този случай, са повода имиграционната система „ да бъде толкоз бавна и несправедлива “.

Хосе Перес, имиграционен юрист, който съставлява господин Рохас и фамилията му гратис, сподели, че най-хубавият излаз би бил правосъдното им дело да бъде прекъснато и U.S.C.I.S. да издаде дефинитивно решение по първичната молба за леговище. В противоположен случай фамилията може да остане в неопределеност с години.

Ms. Оропеза сподели, че е почувствала, че фантазията й е отнета за момент. „ Човек минава през толкоз доста, с цел да стигне до тук “, сподели тя. „ Да стигнеш дотук и да не знаеш ориста си, да си към момента в това пътешестване – депресиращо е. “