Трябва ли да се страхуваме от крайнодясно възраждане в Европа?
Когато Еманюел Макрон реши да влезе във френската политическа борба през 2016 година, той го направи, като започва нова центристко-либерална политическа партия, наречена „ En Marche “ (На Ход). Осем години по-късно обаче крайнодесният зложелател на президента Макрон, Марин Льо Пен, се бори с борбата, която наподобява върви напред към властта.
На изборите за Европейски парламент на 6-9 юни Националното заседание на Льо Пен обезпечи 31,5 % от гласовете, повече от два пъти повече от оскъдните 14,6 %, които партията на Макрон, от този момент преименувана на „ Възраждане “, съумя да получи.
Освен това се чака Националното заседание да завоюва доста гласове на идните предварителни законодателни избори, свикани от Макрон в отговор на неуспеха на изборите за Европейски Съюз.
В резултат на това Франция може да е на път да избере крайнодясно държавно управление, което дава обещание да ограничи имиграцията, да потисне още повече правата и свободите на френските мюсюлмани и да се опълчи на това, което те считат за наложено от Европейски Съюз. Либералните специалисти към този момент подлагат на критика Макрон за това, че прави хазарт, който може да има противоположен резултат, като съпоставят неговия ход да свика предварителни избори с решението на тогавашния английски министър председател Дейвид Камерън от 2016 година да организира референдум за Брекзит.
След изборите за Европейски парламент обстановката във Франция стартира да господства в заглавията на европейските вестници и докара до страхове от възобновление на крайната десница на континента. Разглеждането на по-голямата картина и политическият състав на новия парламент в Брюксел обаче може да помогне за усмиряване на нервите, най-малко към този момент.
Както беше и в предходните европейски избори, главните сили – дясноцентристката Европейска национална партия (ЕНП), Прогресивният алианс на социалистите и демократите, демократичната Renew и Зелените – осигуриха болшинство в Европейския парламент този месец. С други думи, центърът устоя и ЕНП няма потребност да търси поддръжка от крайната десница, в това число италианския министър председател Джорджия Мелони, чиито депутати образуват най-голямата секта в групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR).
Това значи, че най-малко през идващите пет години бизнесът ще продължи както нормално в Европа, като главният поток най-вероятно ще остане под надзор. Урсула фон дер Лайен от ЕНП може да си обезпечи втори мандат като началник на Европейската комисия, някогашният министър-председател на Португалия социалист Антонио Коща може да стане ръководител на Европейския съвет и така нататък
И въпреки всичко терзанията по отношение на възраждането на крайната десница не са изцяло безоснователни. Крайната десница е във напредък освен във Франция, само че и в Германия. На последните европейски избори крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) се подреди на второ място с 16 % в Германия, изпреварвайки социалдемократите на канцлера Олаф Шолц. Антиимигрантската партия притегли голяма поддръжка в някогашна Източна Германия и измежду младите гласоподаватели. AfD е толкоз радикална, че даже Националното рали на Льо Пен не може да одобри някои от нейните позиции и изказвания. Националното заседание неотдавна изиска и обезпечи изключването на немската партия от групата Идентичност и народна власт (ID) в Европейския парламент, частично в отговор на позитивните мнения, направени от един от нейните големци за Waffen SS на Хитлер.
Тъй като две огромни страни от Европейски Съюз – Франция и Германия – изпитват крайнодесен прилив, крайнодесното завладяване на Европа посредством национална политика наподобява изцяло правдоподобно. Потенциална победа на Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати единствено ще насърчи националистите и популистите в целия Европейски Съюз да търсят повече власт и въздействие както в страните-членки, по този начин и в Брюксел.
Има обаче към момента доста мотиви за оптимизъм. Освен продължаващия центристки надзор в Брюксел, обстановката в източния Европейски Съюз не наподобява обещаваща и за крайната десница. В основни страни като Унгария и Полша десните популисти в този момент са на заден ход.
Това е ненапълно ненадейно поради историческите записи. Държавите, които се причислиха към Съюза през 2004-2007 година, бяха плодородна почва за нативизъм и крайнодясна политика. Унгария на Виктор Орбан поддържаше „ нелибералната народна власт “ – ръководството на мощния човек, премахващ инспекциите и балансите, натискайки гражданското общество и свободните медии и противопоставяйки се на главния поток на Европейски Съюз. Той има и интернационалните почитатели – от министър-председателя на Словакия Роберт Фицо през Грузинската фантазия, ръководеща в Тбилиси, чак до Доналд Тръмп и републиканците в Съединени американски щати.
В Унгария изборите за Европейски парламент видяха, че Орбан претърпя неуспехи. Неговата партия FIDESZ не съумя с оскъдна разлика да превземе още веднъж столицата Будапеща на локални избори, съчетани с европейския избор. Делът на гласовете на ръководещата партия понижа от 52 на 44 % спрямо последните изследвания на Екологичен потенциал през 2019 година Уважение и независимост (TISZA), основана от изтъкнат някогашен член на FIDEZS Петер Маджар, си обезпечи 30 %. Орбан чества победа, само че в реалност той кърви поддръжка за млад и динамичен кандидат, който може да отлепи консервативните гласоподаватели.
В Полша Гражданската коалиция (КО) на премиера Доналд Туск приключи първа с 37,1 % от гласовете. KO изпревари Правото и справедливостта (PiS) на Ярослав Качински с към един процентен пункт, само че символиката на успеха има значение. Миналата година Туск пристигна на власт, като завоюва 30 %, само че по-късно построи съдружно държавно управление с леви и центристки блок. Консервативната PiS, при чието ръководство сред 2015-2023 година Полша се измести в нелиберална и анти-ЕС посока, въпреки всичко обезпечи най-вече депутати. Но сходно на своя съдружник Орбан, Качински явно губи известност вкъщи.
Лесно е да отхвърлите Унгария и Полша като второстепенни играчи в Европейски Съюз. Мнозина имат вяра, че това, което се случва във Франция и Германия, е в действителност значимо в огромната скица на нещата. Има обаче и поука, която да научим. Дори тук-там, където крайнодесни популисти завземат властта и завладяват страната, демокрацията може да се окаже устойчива. Изборите имат значение и те биха могли да дадат опция да се подрежат крилата на нелибералните политици и бъдещите автократи. Или в действителност да ги принуди да създадат компромис и в някои случаи, като Мелони в Италия, да се придвижат към центъра.
Това, несъмнено, е дребна разтуха, в случай че Льо Пен завоюва във Франция – и даже продължи да наследява Макрон като президент през 2027 година Благодарение на интеграцията вътрешната политика в страните-членки на Европейски Съюз стана преплетена и взаимозависима. Това, което се случва по крайбрежията на Сена през идващите седмици, ще има индиректен резултат в цяла Европа.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
