Байдън остана без лесно решение, докато протестите в кампуса се разгарят

Докато митингите и опитите за потушаването им се популяризират от Ню Йорк до Лос Анджелис и доста щати сред тях, президентът Джо Байдън се оказва уловен в поредност от политически и дипломатически кръстосани течения без елементарно решение.

Той се опълчва на беззаконието и завладяването на постройките на кампуса и изрично осъжда мрачните случаи на антисемитизъм. Но той също по този начин има поради правото на студентите да стачкуват, даже когато гневът е ориентиран към личната му политика по отношение на Израел.

В същото време той се ориентира в извънредно сензитивен миг във войната в Газа, защото публични лица преследват ново предложение за обезпечаване на освобождението на заложници, държани от Хамас. Планът, в случай че бъде утвърден, ще докара до краткотрайна пауза в боевете - резултат, за който някои съветници на Байдън се надяват, че може да намали температурата вкъщи.

За президента дуелиращите вътрешнополитически и външнополитически провокации постановиха неповторима тежест шест месеца преди изборите. Това е необичаен миг, който слага търсенето на мощно президентско водачество в несъгласие с емпатията, запазена марка на обществената му персона.

Кампанията на Байдън следи от близко развиването на митингите, изключително тези в страни на бойното поле, и съветниците са наясно с вътрешнополитическите последствия от политиката на администрацията по отношение на Израел, само че остават с вяра, че рецесията в района ще отслабне до есента.

„ Ако политиката движеше това, президентът явно щеше да промени курса преди месеци “, сподели старши консултант на Демократическата партия пред CNN, говорейки при изискване за анонимност, с цел да разиска сензитивната тематика в границите на акцията. „ Но няма просто политическо решение за това. Движи се от комплицирани политически решения без лесни отговори. “

Едно от най-големите терзания, сподели президентът на съдружниците, е въздействието на изображенията на вълнения върху кампуси и градове в Америка.

Досега самият Байдън е споделил малко за безредиците, обхванали някои академични кампуси. Той сподели пред кореспонденти на събитие за Деня на Земята на 22 април, че осъжда антисемитизма, само че също и „ тези, които не схващат какво се случва с палестинците “.

Коментарът, който навлече обвинявания в „ двестранизъм “ от някои републиканци, беше последната му обществена забележка по въпроса. Оттогава Байдън заобикаля въпроси по отношение на митингите. Позицията на администрацията по отношение на размириците беше предадена посредством представители и вместо това в писмени изказвания, а републиканците, в това число ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън, се пробваха да извикат президента по въпроса, като даже споделиха, че тази седмица Байдън би трябвало да посети академични кампус.

В сряда Белият дом се опита да отговори на въпроси по отношение на относителното безмълвие на Байдън, като уточни неговото наказание на антисемитизма.

„ Никой президент, нито един президент не е приказвал по-силно за битката с антисемитизма от този президент “, сподели прессекретарят Карин Жан-Пиер пред кореспонденти, запитан за какво страната не е чула непосредствено Байдън за митингите.

„ Важно е учениците и общностите да се усещат сигурни тук и в това време ще бъдем в действителност мощни тук и ще продължим да подчертаваме какъв брой антисемитизмът е тирада на ненавист “, добави тя по-късно.

Байдън ще приказва за антисемитизма идната седмица

Жан-Пиер сподели, че Байдън ще изнесе главната тирада идната седмица на годишната гала за възпоменание на Холокоста в американския мемориален музей на 7 май, описвайки речта си като предопределена да „ разиска нашето морално обвързване да се борим с възходящия камшик на антисемитизма “.

Все отново тя не прегледа никакви забележки, особено предопределени за справяне със обстановката в университетските кампуси.

Във вторник чиновници на Белия дом остро осъдиха завладяването на постройка в Колумбийския университет, като показаха неодобрение за тактиката, която съгласно тях отива прекомерно надалеч. И в разгласа, отбелязваща Месеца на американското еврейско завещание, Байдън осъди „ свирепия прилив на антисемитизъм “ в университетите и на други места.

„ Тези дейности са презрени и отразяват най-лошите глави от човешката история “, написа Байдън в прокламацията. „ Те ни припомнят, че омразата в никакъв случай не изчезва – тя се крие единствено до момента в който не получи О2. “

И въпреки всичко политическите противници на Байдън към този момент се хванаха за изображенията на принуждение – и относителното обществено безмълвие на Байдън – с цел да настояват, че президентът отсъства.

„ Предполага се, че Байдън е гласът на страната ни и това сигурно не е кой знае какъв глас. Това е глас, който никой не е чул “, сподели неговият републикански противник на изборите през ноември, някогашният президент Доналд Тръмп, в телефонно изявление за Fox News във вторник вечерта.

Говорителят на акцията на Байдън, Лорън Хит, сподели в отговор на мненията на Тръмп, че някогашният президент е бил този, който е подклаждал принуждение.

„ Докато Доналд Тръмп стоеше гордо с последователите на превъзходството на белите и насърчаваше насилствените репресии против мирни стачкуващи, Джо Байдън пази нашата Първа корекция и засилените отбрани против антисемитизма и ислямофобията “, сподели тя.

Служители на администрацията на Байдън споделят, че следят със угриженост по какъв начин митингите в кампуса се популяризират в цялата страна, макар че не са разкрили признаци на „ неприятни артисти “ измежду стачкуващите.

И те са оставили всички полицейски решения на обособените университети и локалните управляващи. На въпрос за вероятността за изпращане на Националната армия за потушаване на митингите - сюжет, който незабавно би направил съпоставяне със смъртоносната пукотевица по четирима студенти от гвардейци в държавния университет в Кент през 1970 година - Белият дом сподели, че решението е оставено на губернаторите.