Байдън остана без лесно решение, докато протестите в кампуса се разгарят
Докато протестите и опитите за потушаването им се разпространяват от Ню Йорк до Лос Анджелис и много щати между тях, президентът Джо Байдън се оказва уловен в поредица от политически и дипломатически кръстосани течения без лесно решение.
Той се противопоставя на беззаконието и превземането на сградите на кампуса и категорично осъжда мрачните случаи на антисемитизъм. Но той също така има предвид правото на студентите да протестират, дори когато гневът е насочен към собствената му политика спрямо Израел.
В същото време той се ориентира в изключително чувствителен момент във войната в Газа, тъй като официални лица преследват ново предложение за осигуряване на освобождаването на заложници, държани от Хамас. Планът, ако бъде одобрен, ще доведе до временна пауза в боевете - резултат, за който някои съветници на Байдън се надяват, че може да понижи температурата у дома.
За президента дуелиращите вътрешнополитически и външнополитически предизвикателства наложиха уникална тежест шест месеца преди изборите. Това е рядък момент, който поставя търсенето на силно президентско лидерство в противоречие с емпатията, запазена марка на публичната му личност.
Кампанията на Байдън следи отблизо развитието на протестите, особено тези в държави на бойното поле, и съветниците са наясно с вътрешнополитическите последици от политиката на администрацията спрямо Израел, но остават с надежда, че кризата в региона ще отслабне до есента.
„Ако политиката движеше това, президентът очевидно щеше да промени курса преди месеци“, каза старши съветник на Демократическата партия пред CNN, говорейки при условие за анонимност, за да обсъди чувствителната тема в рамките на кампанията. „Но няма просто политическо решение за това. Движи се от сложни политически решения без лесни отговори.“
Едно от най-големите притеснения, каза президентът на съюзниците, е въздействието на изображенията на безредици върху кампуси и градове в Америка.
Досега самият Байдън е казал малко за безредиците, обхванали някои университетски кампуси. Той каза пред репортери на събитие за Деня на Земята на 22 април, че осъжда антисемитизма, но също и „онези, които не разбират какво се случва с палестинците“.
Коментарът, който навлече обвинения в „двестранизъм“ от някои републиканци, беше последната му публична забележка по въпроса. Оттогава Байдън избягва въпроси относно протестите. Позицията на администрацията относно размириците беше предадена чрез говорители и вместо това в писмени изявления, а републиканците, включително председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, се опитаха да извикат президента по въпроса, като дори казаха, че тази седмица Байдън трябва да посети университетски кампус.
В сряда Белият дом се опита да отговори на въпроси относно относителното мълчание на Байдън, като посочи неговото осъждане на антисемитизма.
„Никой президент, нито един президент не е говорил по-силно за борбата с антисемитизма от този президент“, каза прессекретарят Карин Жан-Пиер пред репортери, попитан защо страната не е чула директно Байдън за протестите.
„Важно е учениците и общностите да се чувстват сигурни тук и в същото време ще бъдем наистина силни тук и ще продължим да подчертаваме колко антисемитизмът е реч на омраза“, добави тя по-късно.
Байдън ще говори за антисемитизма следващата седмица
Жан-Пиер каза, че Байдън ще изнесе основната реч следващата седмица на годишната церемония за възпоменание на Холокоста в американския мемориален музей на 7 май, описвайки речта си като предназначена да „обсъди нашето морално задължение да се борим с нарастващия бич на антисемитизма“.
Все пак тя не прегледа никакви забележки, специално предназначени за справяне със ситуацията в университетските кампуси.
Във вторник служители на Белия дом остро осъдиха превземането на сграда в Колумбийския университет, като изразиха порицание за тактиката, която според тях отива твърде далеч. И в прокламация, отбелязваща Месеца на американското еврейско наследство, Байдън осъди „свирепия прилив на антисемитизъм“ в университетите и на други места.
„Тези действия са презрени и отразяват най-лошите глави от човешката история“, пише Байдън в прокламацията. „Те ни напомнят, че омразата никога не изчезва – тя се крие само докато не получи кислород.“
И все пак политическите съперници на Байдън вече се хванаха за изображенията на насилие – и относителното публично мълчание на Байдън – за да твърдят, че президентът отсъства.
„Предполага се, че Байдън е гласът на страната ни и това със сигурност не е кой знае какъв глас. Това е глас, който никой не е чул“, каза неговият републикански съперник на изборите през ноември, бившият президент Доналд Тръмп, в телефонно интервю за Fox News във вторник вечерта.
Говорителят на кампанията на Байдън, Лорън Хит, каза в отговор на коментарите на Тръмп, че бившият президент е бил този, който е подклаждал насилие.
„Докато Доналд Тръмп стоеше гордо с привържениците на превъзходството на белите и насърчаваше насилствените репресии срещу мирни демонстранти, Джо Байдън защитава нашата Първа поправка и засилените защити срещу антисемитизма и ислямофобията“, каза тя.
Служители на администрацията на Байдън казват, че наблюдават със загриженост как протестите в кампуса се разпространяват в цялата страна, въпреки че не са открили признаци на „лоши актьори“ сред демонстрантите.
И те са оставили всички полицейски решения на отделните университети и местните власти. На въпрос за перспективата за изпращане на Националната гвардия за потушаване на протестите - сценарий, който веднага би направил сравнение със смъртоносната стрелба по четирима студенти от гвардейци в държавния университет в Кент през 1970 г. - Белият дом каза, че решението е оставено на губернаторите.
